Толерантността на политиците към маргинализацията трябва да умре

В следващите дни ще има куп анализи, куп предположения, и безкрайно преекспониране на въпросите кой, защо, как? И е много важно на тези въпроси да бъде отговорено точно. Защото сега отговори на тези въпроси не могат да бъдат дадени – не и с бързината, с която се появяват ужасяващите подробности от терора в сърцето на Белгия. Но отговори трябва да бъдат търсени – и най-вече как стана така, че поне четири взрива избухнаха на най-оживените места в Брюксел, след като налице е опитът от атентатите в Париж и след като Белгия беше предупредена?

Разбирате ли какво се случва?

Подписаният преди близо месец Меморандум за управление на държавата между ГЕРБ и партии от РБ все още си стои отворен. Като тест с отво...

Прочети повече

След атентатите в Париж така и не стана ясно как Франция ще интегрира маргинализираните общности на хора от арабски и африкански произход. Защото интеграция във Франция няма – вече три поколения. В Белгия е същото – квартал „Моленбек”, който беше наречен гнездо на тероризъм, не стана това, което е, в последните няколко месеца. И за това са отговорни политиците, които много трудно се захващат с неблагодарни за рейтинга им задачи. Начини има – достатъчно е да погледнем Испания. Испания също е държава, в която идват и живеят много хора, родом или с произход от арабски и африкански държави. В Испания обаче интеграция има – значи има как да се направи. И тя трябва да се направи – защото иначе ще има още като днешните смразяващи картини. Толерантността към маргинализацията, към политическата безотговорност, към оставянето на самотек на нещата, маскирано под думичката "мултикултурализъм", трябва да бъде брутално потъпкана, но не трябва да се позволява да се роди нещо по-страшно – като това, което Европа и светът преживяха през 40-те години на XX век. Изключително важно е да не пресолим манджата - особено политици, "експерти", медии. Дано бъдем по-умни от тогава – не смея да напиша „надали”!

Автор: Ивайло Ачев