Албанският призрак в Македония

В бившата югославска република Македония се изостря напрежението между славяните и албанците. През последните дни рязко зачестиха нападенията на представители на албанската общност срещу македонци. Броят на ранените достига десетки, спряно е футболното първенство на страната.

Първите тревожни новини от Македония започнаха да пристигат през миналата седмица. В столицата Скопие и в редица други градове имаше нападение на албанци срещу представители на славянското население. Бяха ранени най-малко 10 души. Бяха арестувани около 30 албанци, включително и петима участвали в жестокия покой на македонски тийнейджър в Скопие.

Опозицията обвини правителството, че не е способно да контролира ситуацията. Наложи се президентът Георге Иванов и премиерът Никола Груевски да се оправдават.
Сред обвиненията беше, че властите преднамерено настройват македонците срещу албанците, за да влезе Македония в НАТО.

„Подобно идиотско предположение, че правителството е настроило едни срещу други македонците и албанците, за да може по-бързо да ни приемат в НАТО, досега не бях чувал”, коментира Груевски.

През цялата изминала седмица сблъсъците между македонците и албанците продължаваха и ставаха все по-ожесточени. В побоищата от албанска страна участват дори 11-годишни деца. Най-тревожна е ситуацията в Скопие и в град Тетово, смятан за неофициална столица на македонските албанци.

Проблемът с албанците най-вероятно е най-тежкият за съвременна Македония. Представителите на албанската общност са около една четвърт от населението на страната. Раждаемостта сред албанците е много по-висока, отколкото сред македонците. Освен това по време на бомбардировките на Югославия на територията на Македония се оказаха стотици хиляди бежанци от Косово, много от които са останали в страната.

Албанците бяха и част от населението на Социалистическа република Македония в състава на Югославия. В нейните западни райони те бяха болшинство, но така и не получиха никаква автономия за разлика от албанците в Косово. Те не получиха автономия и през 1991 година, когато републиката се отдели от Югославия и стана независима държава. Представители на албанското малцинство изразиха своето недоволство и ситуацията постепенно се изостри. Македонските албанци създадоха Армия за национално освобождение (АНО) по подобие на Армията за освобождение на Косово.

През пролетта на 2001 година отряди на АНО започнаха да извършват нападения срещу полицаи и военни, а след това и срещу граждански представители на славянската националност. Постепенно се стигна до широкомащабни бойни действия. Особено тежко беше положението в Тетово. Сред македонските албанци имаше идея за обединение на населените с албанци райони на Македония със станалото де факто албанско Косово.

Въоръжените сблъсъци се прекратиха едва след намесата на ЕС и НАТО. Под натиска на Запада властите решиха да направят отстъпки на албанците. Те влязоха в състава на правителството, получиха свой общонационален телевизионен канал. В някои райони на страната албанският език получи официален статут, а червеният албански флаг с черен орел можеше да се развява свободно. През 2008 година лидерът на албанската партия Демократичен съюз за интеграция Али Ахмети заплаши с нова война, ако правата на албанците бъдат ограничени.

Крехкият мир до момента се задържаше, но ето, че ситуацията отново се изостри.

„Напрежение в този регион практически винаги е имало. Особено силно то се усеща между радикалните организации. Но едва ли може да се говори, че в днешна Македония е възможно повторение на конфликта от 2001 година. И македонските, и албанските партии, представляващи интересите на двете общности, вече са се оформили и никой от тях не иска да клати лодката на македонската държава”, смята Артьом Улунян, ръководител на Центъра за балкански, кавказки и централноазиатски изследвания към Института за всеобща история на Руската академия на науките.

Според него за всички сега е важно Македония да бъде част от възможно най-голям брой международни организации. А с това има проблеми – например, заради прословутия спор за името с Гърция. В момента за голям брой местни албанци не е изгодно отделянето от Македония. Никой няма да признае новата странна държава, която теоретично може да се появи в западните райони на Македония. И без това вече има Албания, има го и признатото от почти всички западни страни Косово.

„Съвременните албанци не са толкова единен и сплотен народ. Сред тях има многобройни етнически групи, а всяка има собствен начин на живот. В Албания не искат да се обединяват със Западна Македония или Косово. Друг е въпросът, че албанците се борят за подобряване на своето положение в различните страни. Може би дълбоко в себе си албанските политици мечтаят за Велика Албания, но практически това е неизгодно за тях, тъй като подобно развитие на събитията неминуемо би довело до конфликти с всички съседи. А конфликтите на Балканите са дълготрайни и опасни”, посочва Улунян.

Правда