Обръчът около Италия се затяга

С понижен кредитен рейтинг от страна на рейтинговата агенция „Стандарт енд пуърс”, Италия вече няма толкова динамична икономика и е обхваната от трудни за разрешаване противоречия. А на всичкото отгоре и политическата ситуация се усложнява.

Представете си страна от мечтите на икономистите. С първичен бюджетен излишък, текущи сметки с излишък от 1% от БВП, а две трети от нуждите за финансиране на държавата за 2013 година са удовлетворени. И въпреки това, тази страна мечта може да донесе нови главоболия на Европа. Страната е Италия, а във вторник вечерта кредитният й рейтинг бе намален от BBB+ на BBB с отрицателна перспектива. Така, полуостровът вече се намира на две степени от спекулативната категория.

Растеж в застой

Това се случва, тъй като Италия страда от недостатъчен икономически ръст. Миналата година италианският БВП отчете спад от 2,4%, а прогнозите за растежа през тази година непрекъснато се понижават. През май ЕК предвиждаше ново свиване от 1,3%, „Стандарт енд пуърс” прогнозира 1,9%, а наскоро „Барклис” очакваше спад от 1,7%.
През първото тримесечие на 2013 година БВП се понижи за седми пореден път с 0,6%, което бе доста повече от прогнозите на икономистите.

Тежестта на дълга

С непрекъснато намаляващи средства, „доброто” представяне на Италия по отношение на дефицита не е достатъчно, за да намали съотношението между публичния дълг и БВП. Според „Стандарт енд пуърс” в края на годината то може да достигне 129%, а според „Барклис” – 133%. Така, тежестта на дълга е по-голяма в публичните сметки, а първичният излишък, който е необходим за консолидацията, трябва да бъде още по-висок. В мнението си „Стандарт енд пуърс” посочва, че с нулев икономически растеж Италия трябва да има първичен бюджетен излишък в размер на 5% от БВП, за да намали публичния дълг. Накратко, необходими са още много икономии, за да бъде намален дългът. Лошото е, че тази рестриктивна политика усложнява задачата на правителството, тъй като е в тежест на икономическата дейност. Или по друг начин казано, Италия се намира в задънена улица.

Коя е най-добрата политика?

Въпреки че Италия положи много усилия, реформите на Марио Монти не успяха да ускорят икономиката и да подобрят конкурентоспособността на страната. Инвестициите отбелязаха срив – от една година и половина средното им понижение бе 1,7% на тримесечие, а през първите три месеца на 2013 година то достигна 3,3%. Всичко това бе тежест за икономическата тъкан на страната – за две години промишленото производство намаля с 10%. И тъй като първоначално финансите бяха оздравявани за сметка на трудовата заетост, безработицата скочи от 10% през първото тримесечие на 2012 година до 11,9% в началото на 2013 година. За следващата година „Барклис” очаква безработицата в Италия да достигне 13,3%, а ЕК прогнозира „само” 12,2%. Повишението на безработицата допринася за намаляване на доверието и свива разходите на домакинствата и инвестициите, без наистина да даде импулс на износа. Много хора призовават за задълбочаване на реформите. Въпреки това съществува риск от подхранване на порочния кръг, а ползите може да не са чак толкова много. Колкото до стратегията на настоящото правителство на премиера Енрико Лета, който възнамерява да отложи увеличаването на ДДС и да премахне данъка върху имотите, тя може да намали темпа на консолидацията и по този начин да влоши ситуацията в страната. Така че и в това отношение ще бъде трудно обръчът да бъде разхлабен.

Ограничен достъп до кредитния пазар

Още повече, а това е и основният проблем на италианската икономика в момента,че достъпът на италианските предприятия до кредитния пазар е ограничен. Банковият сектор се опасява от съмнителни вземания и ограничава отпусканите заеми. Наближаването на стрес тестовете в началото на 2014 година налага нов натиск върху балансите на италианските банки, които са все по-предпазливи. А тъй като ЕЦБ не иска да прилага агресивна политика по този въпрос, проблемът ще си остане. Лошото е, че в тези условия предприятията, които искат да инвестират, не могат да го направят. А положението съвсем не е безобидно.

Политически рискове

Накрая остава и политическият риск. Коалицията на премиера Енрико Лета е много крехка. Перспективата за вкарването на Силвио Берлускони в затвора би довела до неминуемо излизане на дясноцентристката партия от алианса. Ако това се случи, Италия ще трябва да проведе нови избори, което никога не е добре за положението на една страна на пазарите, особено в перспективата на възможното завръщане на лагера на Берлускони в играта. Освен това, социалната обстановка в страната остава обтегната. Губейки скорост в социологическите проучвания, но все още с 18% обществена подкрепа, в сряда Бепе Грило предупреди за ситуацията в Италия – „нацията е тенджера под налягане, която всеки момент може да избухне, а страната е фалирала”.

Трибюн