По-светъл нюанс на сивото

През последните векове черноморското пристанище Констанца се е сблъсквало с много завоеватели и окупатори. Но римляните, аварите и османските турци не е трябвало да се борят със „Щефан чел Маре” – плавателен съд за граничен контрол, снабден с радар, термални камери и огнева установка. На мостика капитанът Каталин Парашив гордо показва своя кораб.

„Щефан чел Маре” е построен с финансиране на ЕС, целящо да помогне на Румъния да изпълни изискванията за Шенген. Някои от членовете на екипажа са пътували до Холандия, за да получат специално обучение от „Дамен” – холандската фирма разработила спецификациите. Но холандското правителство не се оказа толкова услужливо за шенгенските амбиции на Румъния, както и на съседна България.

Холандците, заедно с останалата част от ЕС, приемат, че двете страни са изпълнили техническите изисквания за Шенген. Но те се опасяват, че съвременната техника за контрол на границите не е от голяма полза, ако служителите на границата са корумпирани.Холандия настоява, че ще налага вето на приемането на двете страни в Шенген докато те не направят повече за борба с корупцията. Разочарованите българи и румънци отговарят, че холандското правителство е заложник на ксенофобски луди глави в парламента.

Спорът е изтощителен и всички страни вече се умориха от него. Повечето наблюдатели очакват споразумение по-късно тази година, вероятно през септември, малко преди парламентарните избори в Румъния. Но ако има споразумение, то това ще бъде триумф на нетърпението, а не на прехвалените способности за трансформация на ЕС.

Повече от пет години, след като България и Румъния се присъединиха към ЕС (твърде рано, както смятат някои в Брюксел) те остават най-бедните страни-членки на европейския блок. Механизмът за сътрудничество и проверка – който трябваше да бъде временен, все още е в сила. „Не очаквахме, че ще продължи толкова дълго”, казва изтощен чиновник от Брюксел.

Министри в Букурещ и София също изразяват това уморено отношение. „Механизмът за сътрудничество и проверка доведе до много подобрения, но е време да обърнем страницата”, казва румънският министър по европейските въпроси Леонард Орбан, който е главен преговарящ за членството в Шенген. Някои смятат, че ЕС трябва да прекрати мониторинга или да дава оценка на напредъка по различен начин. Други посочват, че усилията най-накрая дават резултат. Моника Маковей, евродепутат и бивш министър на правосъдието на Румъния, отбелязва бързото увеличаване на броя на осъдителните присъди на високопоставени фигури през последната година.

Привържениците на реформите ценят импулсите, които дават докладите на ЕС. Но еврократите до момента не са се изправяли пред изпитания като Румъния и България и тяхната енергия намалява.

Жалко. Европейските институции се ползват с голямо доверие в двете страни. Докладите по Механизма за сътрудничество и проверка винаги са на първите страници. Най-любимият политик на българите е еврокомисар Кристалина Георгиева. В много страни от ЕС малцина са тези, които знаят името на своя еврокомисар. Когато ЕС замрази фондовете за България през 2008 година правителството падна от власт година по-късно. В Румъния по-строгите закони и независимата служба за борба с корупцията, постигнати със силната подкрепа на ЕС, сложиха край на безнаказаността на корумпираните политици. ЕС извърши „чудеса” в Румъния, посочва Лаура Щефан от румънската неправителствена организация „Експерт форум”.

ЕС продължава да играе важна роля в България и Румъния отчасти, защото двете страни чувстват, че са далече от кризата в еврозоната. В миналото те са се изправяли пред много по-страшни извънредни ситуации и сега не съчувстват особено на „фискалните грешници” като Гърция, където се смята, че гражданите са три пъти по-богати. „Ние не сме привърженици на страните, които нарушават правилата”, казва българският външен министър Николай Младенов.

Нито Румъния, нито България са модел за стабилност или икономическо управление. Протестите срещу мерките за съкращения на разходите в Румъния доведоха до падането на правителството през февруари, а чуждестранните инвеститори смятат България за все по-малко благоприятна. Но водещите фискални данни са добри. И двете страни с радост подписаха подкрепения от Германия европейски фискален пакт.

Една от причините за това случаят с Шенген да е толкова дразнещ е, че двете страни се учат да следват правилата, докато другите държави започват да се съмняват в тях. Преди години двете страни щяха да влязат в Шенген, след като си свършат работата. Но сега в сърцето на ЕС цари настроение на раздразнително недоверие. Отчасти това се дължи на кризата в еврозоната – страни като Холандия и Финландия, които бяха най-скептично настроени към спасителните пакети, сега имат и най-твърдата позиция по отношение на Шенген. В много случаи популистите се възползват от опасенията по двата въпроса. Друго безпокойство е, че допускането на България и Румъния в Шенген ще отвори пътя за много нелегални имигранти в Гърция до останалата част от ЕС.

Но новото настроение в центъра отразява и увеличаващото се недоволство от разликите в политическите култури в ЕС. В частност, България наскоро получи лоши оценки от Брюксел за устойчивия бандитизъм и ерозията на медийната свобода. Но други смятат тази критика за несправедлива – проблемите на новите членове на бяха тайна когато те искаха да се присъединят.

В края на 90-те години на миналия век стана ясно, че бившите комунистически страни в ЕС се развиват с радикално различни скорости. Някои румънски чиновници тогава заявиха, че се опасяват да не останат в геополитическата „сива зона” между Русия и Запада. Приемането в НАТО и ЕС уталожи тези страхове. Сега те отново се пробуждат. От гледна точка на Румъния и България присъдата все още е положителна – поглед към бедна Молдова напомня какъв е животът извън ЕС. Но както показва спорът около Шенген, по-богатата част от Европа вижда нещата все по-различно.

Икономист