Референдум преди избори

В Косово приключи референдумът за статута на населените със сърби северни райони. Резултатите бяха известни предварително – огромно мнозинство от косовските сърби не признават независимостта на Косово и искат интеграция със Сърбия. Властите в Белград смятат референдума за безсмислена и опасна идея, която може да усложни интеграцията на Сърбия в ЕС. Референдумът е от полза за лидера на сръбските националисти Томислав Николич преди парламентарните избори през май и гласуването за президент през 2013 година. От смяната на ръководството в Сърбия може да има интерес и Русия, която в последно време изразява недоволството си от прозападния курс на президента Борис Тадич.

От самото начало Белград беше против референдума. Президентът на Сърбия Борис Тадич се опасява, че гласуването само ще усложни „техническите преговори” с Прищина, за които настоява ЕС. Сега е най-неподходящият момент за спорове с ЕС и нови дискусии за Косово. На 28 февруари Брюксел трябва да реши дали да предостави на Сърбия статут на кандидат за членство в европейския блок. Затова и Тадич не пестеше думите си, коментирайки косовския референдум. „Тази инициатива подрива потенциала на нашата държава и не отговаря на интересите на косовските сърби”, убеден е той.

Но пък референдумът на косовските сърби се вписа в сценария на предизборната кампания, която започна „патриотичната опозиция” в Сърбия. Преди парламентарните избори, насрочени за май, противниците на президента Тадич го обвиняват в неспособност да защити сънародниците в Косово и в готовност да ги изостави на произвола на съдбата в замяна на членството в ЕС.

В гласуването имаха право да участват 35 500 сърби, компактно живеещи в четири общини в Северно Косово. На територията на Косово живеят общо около 130 000 сърби. Но, много от тях са жители на Косово само на хартия, а всъщност отдавна са се заселили в Сърбия или в други страни. Второ, част от сърбите са в малки анклави, обградени от всички страни от албански селища. За тяхната сигурност се грижат международните мироопазващи сили и ако те напуснат Косово, то сръбските островчета едва ли дълго ще издържат в албанското море.

Така че да се говори за някакъв особен статут за косовските сърби, може само в Северно Косово. Районът е компактно населен със сърби, намира се на границата със Сърбия и на теория може да се отдели от Косово.

Властите в Прищина са против нарушаването на териториалната цялост на държавата, обявена преди четири години и призната от 87 страни по света. Те настояват сърбите в Северно Косово да престанат да гледат към Белград и да живеят по същите правила като останалите косовари. Опитите на границата със Сърбия да бъдат установени албански контролно-пропускателни пунктове през миналата година провокираха кървави сблъсъци. Страстите утихнаха едва след намесата на международните миротворци, които щурмуваха няколко барикади, изградени от сърбите.

След тези събития над 20 000 косовски сърби се обърнаха с молба към Москва за получаването на руско гражданство. Според източници от Белград инициаторите на акцията не са се и надявали на положителен отговор от Русия. Целта е била да се покаже на сръбското общество, че екипът на Борис Тадич не е в състояние да защити сънародниците в Косово, което ги принуждава да молят Москва за покровителство.

По този начин търсещите руско гражданство, както и участвалите в референдума, решават конкретни предизборни задачи. А именно – да се отслабят либералите, групирани около президента Тадич, и да се укрепят позициите на неговия основен съперник – лидерът на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич. Николич разчита на гласовете на сръбските патриоти, недоволни от сближаването със Запада и от „готовността Косово да се предаде за сметка на ЕС”. Томислав Николич, за разлика от президента Тадич, подкрепи референдума в Косово. Във времето до изборите темата за косовските сърби най-вероятно ще бъде една от централните. Властите ще се оправдават, а Николич ще печели точки.

Преди изборите в Сърбия Москва ще запази демонстративен неутралитет, като публично няма да подкрепи никой от кандидатите. Но в неформални разговори руските представители не крият, че симпатиите им са на страната на Николич.
„Борис Тадич прекалено се ориентира на Запад и към ЕС. Неговата основна цел е членството в ЕС. Провеждайки своята политика, той е готов да пожертва традиционните връзки между Русия и Сърбия”, посочва високопоставен руски дипломат. Реториката на Томислав Николич много повече импонира на някои от политиките на Москва – той напомня и за „православното братство”, и за необходимостта от съвместно противопоставяне на Запада. Според източници от руското правителство с това се обяснява поведението на посланика на Русия в Сърбия Александър Конузин, който си позволява публично да критикува екипа на Тадич заради недостатъчните грижи към косовските сърби. В края на миналата година по улиците на Белград даже се появиха плакати с изображението на Конузин и с надпис „Посланик на сърбите в Сърбия”.

Според експерти в Белград ако Томислав Николич победи на изборите и застане начело на управляващата коалиция, то най-вероятно ще провежда същата прагматична политика както и своя предшественик – и по отношение на Косово, и за преговорите с ЕС. Патриотичната реторика е добра за предизборна кампания. Но след като гласовете са преброени и депутатските мандати поделени, настъпва суровата проза на живота. А тя е следната – Сърбия няма реална алтернатива на сближаването с ЕС. Това означава, че рано или късно ще се наложи да бъдат следвани „препоръките” на Брюксел. В това число и по отношение на Косово.

Коммерсант