В очакване на преврата

40-те минути, които Обама и Путин прекараха в обсъждане на сирийския въпрос, засилиха индиректното и публично недекларирано американско делегиране на Русия да намери решение на кризата в Сирия, което ще запази нейните интереси, а в същото време ще доведе до търсената промяна. Имайки предвид сегашните обстоятелства, възможностите на Москва изглеждат изключително ограничени.

Всъщност САЩ, сирийската опозиция и светът не искат план, който само ще доведе до прекратяване на насилието в Сирия. Търси се план, който ще намери политическо решение за преход на властта. Според Русия обаче политическата промяна не трябва да бъде предварително условие за спиране на насилието.

Американците не желаят или не могат да се намесят военно поради икономически и предизборни причини. Към това се добавят и други причини, свързани с опасенията на Израел от „сунитски полумесец”, простиращ се от Турция до Тунис през Ивицата Газа. Затова по време на срещата си с Путин Обама се фокусира върху това да убеди руския президент, че е отговорност на Москва да намери решение, което ще отговаря на исканията и на двете страни.

Руският президент също ясно показа, че не приема американското предаване на отговорността, тъй като това би подкопало образа на Москва на надежден съюзник. Малко по-късно по време на срещите си с европейски лидери Путин все пак показа, че няма да се вкопчи в това да остави Асад на власт.

Основното възражение на Русия се базира на липсата на гаранции за нейните интереси от възможната алтернатива на сегашното сирийско ръководство. Путин подчерта, че смята за провал преходните периоди в Либия и Египет, където насилието и напрежението продължават, заплашвайки да се разпространят и да оставят двете страни в плен на вътрешни борби още дълго време.

Асад, който напълно отхвърля възможността да подаде оставка, разбира натиска, на който е подложена Русия, и изпрати своя съветник Бутейна Шабан в Москва, за да напомни на руските власти, че техните интереси ще бъдат застрашени, ако изоставят сирийския президент, тъй като алтернативата няма да забрави руската позиция в подкрепа на режима. Руснаците бяха заплашени и честно признаха, че изпращат бойни кораби в Сирия, за да подготвят евакуацията на своите военнослужещи и екипировка в случай, че заплахите започнат да се реализират на практика.

Тези фактори изправят Москва пред единствен изход да спаси това, което може да се спаси – военен преврат. Група офицери, сред които алауити, може да свалят режима на Асад и да формират военен съвет, който ще обяви пълно прекратяване на въоръжените операции, ще освободи задържаните и ще бъде начело на Сирия по време на преходния период, който ще продължи повече от две години. За това време в близкоизточната страна ще се проведат парламентарни избори и ще бъде приета нова конституция, а накрая ще се избере нов президент. Това ще даде на Москва време да преговаря с новите сили в Сирия за своите стратегически интереси.

Подобно решение предполага, че различните представители на опозицията ще приемат ролята на този военен съвет за постигане на национално обединение. Но остава въпросът дали сирийската опозиция ще приеме това решение, което няма да изкорени режима. Отговорът със сигурност е отрицателен на фона на пълното международно ембарго наложено на Асад, отслабващата мощ на неговата армия и разпространението на бунта сред сегменти от обществото, които до момента оставаха „неутрални”. Но американците и турците може да се нагърбят със задачата да убедят опозицията.

Ал Хаят