И при лошия, и при който и да е Бойко все тая с тока

От години се знае в каква посока тръгна Европейският съюз по отношение на икономиката и в частност енергеитката. С две думи – въглеродна неутралност. Това значи производството и потреблението да не замърсяват с вредни емисии.

Въглищата обаче замърсяват. Трябва да се махнат – само че благодарение на тях неизброимо количество хора си изкарват хляба. Не говоря само за директно работещите, ами и за тези, които потребяват тока, произвеждан от въглища, за да могат да работят бизнесите им. Затова и трябва да има алтернатива – иначе гладът ще спечели срещу всякакви опити за опазване на природата! Просто гладът е спешен краткосрочен проблем, много видим, докато климатичните промени не са толкова видими за обикновените хора и се развиват в по-дълъг период.

Категорична лъжа е обаче, че въглищата могат да останат. И не само защото сме член на ЕС – хубаво, хипотетично да приемем, че ще излезем от него (но преди това да погледнем какво става с Великобритания след излизането и да се сетим, че българската икономика не е британската). Само че вече, лека-полека, глобални потребители на ток почват да заявяват своите зелени цели. Пример - "Кока Кола ХБК"! Една от обявените тази седмица зелени цели на компанията гласи: "Компанията ще декарбонизира допълнително преките операции посредством преминаване към 100% възобновяема електроенергия и нисковъглеродни енергийни източници чрез непрекъснати подобрения и иновации в енергийната ефективност". Или в превод – ще купува само ток, произведен от ВЕИ!

Това е бъдещето и то идва! Да питам при такова бъдеще, въглищните централи на кого ще си продават тока? Лесно е да се говори с патриотичен плам как не си даваме въглищата – хубаво, но когато Съюзът, в който си член и икономиките, с които търгуваш и взаимодействаш най-много, вървят в една посока, а ти искаш в друга, какво ще стане? Кой ще потъне – обединеното голямо или закъснялото неориентирано малко?

През цялото управление на Бойко Борисов изобщо не беше работено да има план и подготовка за изпълнението му по отношение на въглищата. В Европейската зелена сделка има специален механизъм за преориентиране на икономиката на такива региони, които зависят от въглищата. Предвиден е специален Фонд за възстановяване, от които да дойдат пари за инвестиции така, че да бъдат заменени въглищата. Предвидена помощ има и по InvestEU – икономическият отговор на ЕС заради коронавирусната пандемия, специално за ВЕИ. Този европейски икономически план, където България още не се е включила, като не си е представила Плана за възстановяване и развитие т.е. плана да вземе европари за реформи. И всичко се договаря с Европейската комисия – отделно с всяка страна-членка. Тоест, всяка държава трябва да говори с Брюксел, да убеждава, да настоява – но на първо място да има идея как да стане.

Има и друго – Инициативата за преход на въглищните райони. С тази инициатива се предлага помощ и свързване на различни региони в различни държави, за да се изгражда икономика, която да замести въглищата. България с колко региона в други страни-членки се свърза?

В обобщение – Европейската инвестиционна банка изрично обяви, че от 2012-та година (преди 9 години!!!) е отпуснала 170 млрд. евро за проекти, касаещи климатичните промени и че между 2021 и 2030 година ще даде 1 трилион евро! България къде беше, къде е и къде ще е в този контекст?

Е, България има ли идеи? Една поне? Нещо говори ли с Брюксел? Или берем плодовете от "като ми кажат Конграчулейшън и спирам да слушам"? Защото ако някой си мисли, че едно десетилетие се наваксва за няколко месеца, жестоко се лъже! Макар че като се замисли човек – ние с един заседнал кораб не можем да се оправим, та с План за възстановяване ли, та със стратегия за въглища ли?!

Автор: Ивайло Ачев