Режим "ротация": Държавата-пумпал, завинаги въртяна без промяна

Предвид всичко това, нека обобщим до какво ни доведе отвращението – то не се появи сега, покрай тези новички скандали, а много отдавна назад в годините

Живеем ли в хубава държава? Това е основният въпрос, на който трябва всички да си дадем честен отговор. И най-вече политиците – а те, както добре знаем, много обичат да извъртат, увъртат и превъртат. Само че отговорът на този въпрос от всички политици в България ще бъде еднозначен: "Не". Абсолютно национално обединение, убеден съм.

Искаме ли да променим това? Не – отново съм убеден, че това е национално обединение, но мнозина няма да си признаят, че точно това е отговорът. А това е отговорът като понаблюдаваш малко скандали тип "Живко Коцев". Защото:

1. В разградения български държавен двор отдавна са се устроили пиявици и кърлежи, на които им е много добре така. Те смучат от всички останали, на които не им е добре така. Тези паризити не са само огромни и феноменални – има много повече, които са по-дребни, но също толкова вредни, за по-малък кръг жертви. Когато обаче има много на брой по-дребни вредители, всеки от които съсипва мъничък кръг жертви, вредителите пак са значима сила.
2. От тези, на които не им е добре обаче – жертвите тоест, на огромна част вече не им пука, не им се занимава и нямат съпротивителни сили. Всичко това също ги поставя в категорията на отговор "не".
3. Накрая има едно малцинство, което иска промяна и все още се бори за нея. Обаче то е изправено срещу кърлежите и пявиците и срещу апатичните. Кърлежите и пиявиците са на хубави позиции, контролират най-важното от това, което гарантира обществен живот (МВР, прокуратура, съд ) и по този начин имат защита срещу това да им бъдат извадени зъбките, срещу това България да е държава, в която има справедливост. Справедливост значи следното – да бъдеш наказан, когато престъпваш правилата (законите, нормите, Конституцията). За да се променят нещата, трябва силно желание, воля и сериозна работа, дългогодишна – не може да се случи, ако няма много хора, които да са готови. И хора, които да издържат.

Скандалът с Живко Коцев обаче показва нещо особено болезнено – че пак, и пак, и пак хора, на които се дава доверие да се борят срещу кърлежите и пиявиците, са зависими от тях. Кой, какво и защо точно дели в конкретен случай не е толкова важно, важен е крайният резултат. И той е – не може да се разчита на много съществена част от необходимата за промяна сила, защото вредителите са я превзели. Поставили са я под контрол – дали с часовник, пачки, пудели или каквото друго може, също няма значение. Не знам дали с Коцев е точно така - много обаче прилича, поне засега, дано не съм прав. Дано, дано ...

Това е то, нелицеприятната картина. Излизане от този порочен кръг не знам да има. Освен ако няма огромен катаклизъм – какъв, за това вече не ми се пише, вече съм го правил. Подсказка – вижте Украйна. И там така животът беше стигнал до едно голямо бунище, до удобно разположили се много кърлежи и вредители. Накрая хората не се стърпяха и поведоха борба – лошото е, че в техния случай най-големият вредител има и най-много ядрени ракети в света. За нашия случай - не ми се пише ...

Автор: Ивайло Ачев