Идеологията на Кирил Петков и Асен Василев

Лично на мен обаче ми е много чудно защо да иронизираме? Класическата политология говори за демокрацията така – когато десните управляват, те натрупват блага, които след това левите разпределят, когато вземат управлението. Десните трупат, левите харчат. Само че това е максима от доста дълго време – а времената се менят. В нетолкова далечното минало например хората са се информирали чрез вестници и телевизия, гледали са колко е часът на часовник, отваряли са си гаража на ръка или с дистанционно, но сега за всичко това (може да) се ползва смартфон – много срещу 1! Защо тогава подобна концепция за политиката все предизвиква негативизъм?

Вероятно отговорът се крие в глобализма. Той определено не успя, тъй като съсредоточаването на блага отива в ограничен кръг хора за сметка на голямото мнозинство и неравенството се засилва. Само че за това не е виновна някаква теория или идеология, а хората, които я прилагат изкривено.

На теория е много по-удобно и икономично да ползваме един инструмент, за да вършим много неща, а не за всяко нещо да ни трябва различен инструмент. В Обща теория на правото отдавна е казано – моралът и нравствеността са съвкупност от възгледи за добро и зло, съвкупност от правила за поведение, които определят какво да не правим, за да не предизвикаме зло и какво да правим, за да предизвикаме добро. Но тези съвкупности се променят, макар и бавно. Така че и концепцията за дясното, което трупа и лявото, което харчи, също ще се промени - тя почива и на тези етични категории. Защото в крайна сметка важното е как живеят хората – жизненият ни стандарт!

Как жизненият ни стандарт може да е по-добър? Ако има по-малко корупция, защото корупцията е кражбата на парите, които всички ние даваме, за да можем да живеем заедно добре. Да имаме добри училища, в които да учат децата ни, хубави детски градини (и достатъчно за всички), качествени университети, добри болници с доволни да работят там лекари, добра инфраструктура - канализация, гладки улици и тротоари. Ако едно управление успява да спре масовите кражби на тези общи наши пари и да ги насочва към развитие на посоченото в предишното изречение, като не пречи на бизнеса да се развива, то си върши работата. И, разбира се, това управление трябва да контролира събирането на тези общи пари – т.е. данъците. С десни инструменти да се изпълняват леви цели.

Не ни трябват 2 в 1 – десни и леви, но на теория! На теория е лесно – управлението създава и пази с нашите общи пари добро образование, за да се появят все повече хора, които имат знанието как да създават блага и да го правят, та да има достатъчно общи пари, добро здравеопазване, за да могат тези хора да работят, а не здравето да им пречи и добра инфраструктура, за да не им пречи на тези хора българският битовизъм "на дупки". Тоест успешната управленска формула е следната: Чрез общите пари (данъци) създаваш можещи да увеличават благата (парите) хора (образование), поддържаш ги в добро състояние, за да го правят (здравеопазване) и помагаш да имат по-добри инструменти да правят блага (инфраструктура), като пречиш на всичко, което може да източи общите пари през която и да е величина от формулата (корупцията). Трудното обаче е на практика – и проекти като този на Кирил Петков и Асен Василев трябва добре да си дават сметка за това. Теорията е лесна, но изпълнението ѝ зависи от хората - от капацитета им, от разума им, от интелекта им и от способностите им! Иначе зарядът на доверие бързо се изчерпва – защото българинът отдавна се напати от политически крадци!

Практиката на дясното и лявото всъщност има едно голямо предимство – да не се концентрира власт за твърде дълго време в едни и същи ръце. Властта развращава, историята го е доказала. Затова и е добре хората в управлението да се сменят. Лакмусът дали да сменят обаче е дали вършат работа. Най-трудното и най-лесното – така че да видим!

Автор: Ивайло Ачев