Синдромът УНСС: Калпавото образование, което разяжда всичко

В една развита държава, с работеща образователна система, в която живеят хора с достатъчно чувство за достойнство и отговорност, за всеки студент би било срам да му предложат оценка срещу бял лист. За всеки преподавател пък би било срам да си помисли да отправи такава "оферта".

А най-засрамено би се чувствало обществото, което е допуснало закърняване на основополагащи ценности и морални устои.

В България обаче срам няма. Не се срамуват студентите, минали изпит без да са показали и грам знания. Не се срамуват и преподавателите, според които огласяването на случая е "уронване на престижа". Не се срамуваме и ние - всички останали, които бавно и безучастно гледаме как българското образование отива по дяволите, защото са го поели безнравствени некадърници.

Министърът на образованието: Не можем да се намесим в казуса с УНСС

Университетите като автономни учебни заведения сами решават как да действат по отношение на студенти, подали сигнали за нередности или ...

Прочети повече

Българските студенти масово са мързеливи лентяи без никакви академични интереси, влезли в университет, просто защото могат. Защото всеки може. На Запад - там, където критериите са нормални, голяма част от българските студенти щяха да имат проблем дори да завършат училище. Тук обаче завършват. И след това минават през 4-те години на висшето си образование като на сън - винаги първи в кафето, но последни на лекция, с 3-ки на изпитите, но 6-ци по пиене. Някои от тези студенти работят, други харчат парите на "мама и тате". И когато дойде денят за поредния изпит, при тях влиза един "преподавател" и им казва, че ако искат, няма нужда да пишат нищо, ще ги пусне просто така. И те приемат моментално. А след това се настройват срещу единствените двама балъци, останали, за да положат изпит по правилата и които заради този "грешен" избор в крайна сметка получават двойки.

Обикновеният българин маха с ръка на тази история. Разбира се, е епизодично възмутен, но си има по-важни задачи, за които да мисли. А и е твърде вероятно той също да е бил такъв "студент". В крайна сметка, той не вижда нищо чак толкова притеснително в цялата ситуация. Докато не му се случи некадърен лекар да лекува детето му. Или некадърен архитект да му прави къщата. Или некадърен техник да му сложи бойлера, който в последствие да гръмне. Или некадърен шофьор да го убие на пътя.

Защото калпавото образование има много по-сериозни последици от това дали един преподавател ще бъде уволнен, а един престиж - уронен. Калпавото образование разяжда обществото на всички нива. Засяга и вреди на всеки един от нас. То не е някаква химера, сведена до ограничена група хора. То е основната тъкан, която изгражда успешните и прогресиращи общества. Ако искаме нашето да е такова, от българското висше образование трябва да бъдат изметени всички псевдостуденти и всички псевдопреподаватели. Университетът не е хан и не е за всеки. Недостойните не трябва да имат място в него.

Автор: Десислава Любомирова