Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави. Нормално - тържествуващата глупост се запечатва в съзнанието по-дълбоко от обикновените социални вълнения.
И в двата случая обаче става дума за едно и също поведение. То просто има две страни - едната е карикатурна и комична, другата политически долнопробна. По-наблюдателните бяха забелязали, че когато Борисов разказва за възкръсналия Христос, изглежда толкова по детински озарен от щастие, защото проектира себе си. И че начинът, по който оцелява и се завръща в политиката, му напомня директно за евангелския сюжет - той сърдечно вярва в този божествен паралел, колкото и да не ви се вярва.
По същия начин се разви и "кризата" с градския транспорт. Тоя път белите конци бяха съвсем дебели и стърчаха от всеки ход. Синдикатите - с партийни лидери, "Софиянци трябва да страдат". Алибегов в акция, фирмите за боклук задвижени. Трескав Хекимян по студиата, който говори толкова заучено, че може да му повярва само човек, прекарал в храносмилателната система на телевизията над 1000 сутрешни блока и лоботомиран мозъчна клетка по мозъчна клетка; зрител, който не мисли, а само вегетативно реагира на глас на водещ. В един момент в цялата самозабрава все пак някой би трябвало да се е усетил за главното. То бе, че ако цялото нещо продължава, Терзиев ще излезе не просто чист, а с многократно повишена подкрепа; като доскоро политически бе общо взето незабележим.
И ето как цикълът се завъртя: Борисов предизвика криза, която сам "разреши" с отпускането на 15 милиона за възнаграждения. Тези милиони, разбира се, са парите от собствените ни данъци: средства, към които нямаме собственическо чувство, защото сме свикнали отдавна с представата, че съществуват, за да бъдат откраднати. Може би само Борисов и придворните му смятат, че външният наблюдател е видял в него реален спасител, а не ту-ту конспиратор.
Още: За изнудвачи, дори да са шофьори: Който не работи, не трябва да яде
Като казахме придворни, покрай хаоса с градския транспорт се дочу още едно интересно число: 69 били счетоводителите и касиерите в само две от дружествата на транспорта.
Това число показва и как се случват големите политически възкресения. Отглеждай си свидетели за по-късно и по-сигурно. После ще ги осчетоводиш електорално.
Автор: Райко Байчев
