Въпреки изявлението на Доналд Тръмп, че „рамката за бъдеща сделка“ за Гренландия е договорена, остава неясно как точно ще бъдат изпълнени неговите искания. Независимо от това скандалът около ледения остров разкрива нещо повече от обичайната непредсказуемост и нарцисизъм на Тръмп, пише британският Spiked.
Гренландската сага подчерта недостатъците в геополитическото мислене на всички западни лидери, включително на самия Тръмп, и колко опасно е това за всички. Международните конфликти със сигурност ще ескалират и ще излязат извън контрол, ако традиционното държавно управление бъде заменено от мегафонна или пазарна дипломация.
В своята „История на Пелопонеската война“ атинският историк и генерал Тукидид пише: „Възходът на Атина и страхът, който тя вдъхва в Спарта, правят войната неизбежна.“ За щастие, войната никога не е неизбежна, но през цялата история обстоятелствата, които Тукидид описва, винаги са криели заплаха. Още: Представители на Тръмп са се срещали тайно с канадски сепаратисти
Анализирането на капризите и щуротиите на Тръмп е глупаво занимание. Но поставянето на неговото непостоянно поведение в контекста на цялостната непоследователност на външната политика на САЩ ще даде прозрение на други лидери. Ключов симптом на геополитическото безсилие на Запада е, че повечето правителства от двете страни на Атлантика все още не са признали относителния упадък на Америка (и неговите глобални последици). В Европа много министри все още гледат на САЩ като на ненаказан побойник, укротен само от митичен „ред, основан на правила“. Те пренебрегват факта, че именно този спад във влиянието е довел до такова непостоянно поведение на световната сцена.
В един момент САЩ изоставиха Афганистан в безпорядък и обявиха намаляване на военното си присъствие в чужбина. След това бомбардират Сирия и Иран, обещават да възстановят Газа и залавят венецуелския лидер Николас Мадуро. Струва си да се помни, че не друг, а Тръмп, по време на първия си мандат, договори с талибаните това ужасяващо споразумение за изтегляне на войските. Тръмп намали броя на американските войски от 13 000 на 2500, след което Джо Байдън ускори унизителното падане на Кабул през 2021 г.
До миналата година в САЩ имаше двупартиен консенсус, че Китай трябва да бъде икономически изолиран. На съюзниците беше забранено да търгуват с технологии с китайски фирми. След това Тръмп внезапно отмени американското ембарго върху износа на технологии за компании, свързани с Китай. Китайските инвестиции в страната сега отново са добре дошли. Още: Я да видим социалните ти мрежи 5 години назад: Туристите ще спрат да ходят в САЩ заради ново изискване
Учудващо е, че скорошен доклад за отпускането на заеми и субсидии в чужбина по целия свят установи, че най-големият получател на китайски средства през последните две десетилетия са САЩ. Проучването разкри нещо напълно изненадващо за повечето западняци.
Скоростта и мащабът на тези промени в глобалния баланс на силите са това, което диктуват несигурните действия на американските администрации през последните години. Вашингтон просто не знае как да се справи с глобалното преструктуриране. Американската държава е обвързана с Китай от онези трудни връзки, които правят двете страни неспособни да живеят нито заедно, нито разделени.
Коренът на тази дилема не се крие във възхода на Китай. По-скоро тя произтича от факта, че след края на Студената война американските лидери на двете партии не успяха да приемат загубата на статута си на свръхсила и не са определили бъдещите си цели. Съветският съюз беше не само противник на Америка, но и служеше като своеобразен камертон. А след като Съветската империя се разпадна, американските и западните лидери загубиха всякаква стратегическа яснота, особено във външната си политика.
Иронията е, че като постоянно избягват да решават най-сериозния си дипломатически проблем – неумолимото изместване на властта на Изток – американските лидери отслабват глобалната позиция на САЩ, носейки опасност както за себе си, така и за другите. Чрез късогледство или имперски амбиции САЩ дават възможност на други страни да разширят международното си влияние. Още: Още един партньор на Тръмп поглежда към Пекин: Стармър отиде с бизнесмени в Китай и видя "огромни възможности" (ВИДЕО)
С по-ясно разбиране на дългосрочните национални интереси на Америка нещата можеха да се развият по различен начин. Администрацията на САЩ би могла да преструктурира международните отношения, за да смекчи аспектите на „Тукидид“. По този начин Америка би могла да запази значителна роля в нов, стабилен международен ред, редом с изгряващи сили като Китай, Индия и други.
Въпреки че Америка е загубила предишния си престиж, тя несъмнено остава най-богатата страна в света и притежава значителен военен потенциал. Това наследство все още може да осигури статута ѝ на мощен играч сред другите големи сили. За да постигнат тази цел обаче, нейните лидери се нуждаят от много по-задълбочено и по-зряло разбиране на геополитиката.
Вашингтон със сигурност не бива да търси съвети отвъд Атлантика. Заплахата се утежнява от факта, че повечето други западни правителства също са загубили всякакво чувство за национален интерес. Правителствата на повечето големи европейски държави – Великобритания, Франция, Германия, Испания и Холандия – дремеха на кормилото от десетилетия. Те сметнаха за разумно да предадат сигурността и отбраната си на САЩ.
Към 2010-те години твърденията, че „старият свят е свършил“, започнаха да отслабват. Тревожните камбани обаче забиха все по-силно: анексирането на Крим през 2014 г., прибързаното оттегляне на САЩ от Кабул през 2021 г., войната на Путин в Украйна през 2022 г., заплахата на Тръмп да анексира Канада през 2024 г. Европейците отново започнаха да говорят за предстояща промяна, но нищо не се случи. Още: Депресирано и тъжно: 5-годишното дете, задържано от имиграционните, е в тежко психическо състояние (ВИДЕО)
Досега би трябвало да е напълно ясно, че „редът, основан на правила“, никога не е бил факт от обективната реалност. Тази твърда сила никога не е изчезнала. И че НАТО, от 90-те години на миналия век, се е превърнала в безсмислена реликва от Студената война, която непрекъснато търси своя смисъл.
След като грандиозните думи за това, че светът никога няма да бъде същият, бяха повтаряни отново и отново,а драмата, свързана с Тръмп, донякъде затихна, заблуждава европейците още повече. Сега те се убеждават, че Тръмп търси „сделка“ за Гренландия, а не нейното пълно придобиване и всичко това благодарение на удивителната дипломатическа сила на европейските политически кръгове и забележителния им талант за убеждаване.
Западните лидери би било добре да изучат историята. Не само славните военни успехи на Уинстън Чърчил като министър-председател, но и на виконт Палмерстън, който два пъти е заемал премиерския пост през 19-ти век и чиито методи Чърчил донякъде е актуализирал век по-късно.
Палмерстън завършва петчасовата си реч в Камарата на общините с известните думи, че никоя нация не може да се счита за „нито вечен съюзник на Англия, нито неин вечен враг“. „Само нашите интереси са вечни и ние сме длъжни да ги преследваме“, заявява той. Още: Дипломацията е пропаднала и Тръмп сериозно мисли да удари Иран
Единственото надеждно средство срещу геополитическите напрежения и опасности е непоколебимото преследване на националните интереси. Настоящото поколение лидери обаче не успява да осъзнае това. Те са откъснати не само от обществеността, но и от разбирането от какво се нуждаят страните им. Ето защо техните външнополитически авантюри са толкова хаотични и непредсказуеми. Това само изостря геополитическите разделения и задълбочава международните противоречия.
Следващия път, когато Тръмп се впусне в своите тиради за Гренландия, Исландия или която и да е друга страна, която му привлече вниманието, първото нещо, което съюзниците трябва да направят, е да приберат мегафоните си. Вместо това, те трябва да се включат в задкулисна дипломация, твърдо защитавайки националния си суверенитет.
Автор: Фил Мълан за Spiked
Превод: Ганчо Каменарски
