Откъс от „Малки тайни“ от Дженифър Хилиър

Тя никога не пита как е Мерин. Знае, че не трябва.

Изглежда, че и детективката тъкмо пристига. Още не е успяла да си съблече палтото.

– На моста не беше толкова натоварено. – Мерин заема мястото срещу нея. Забелязва, че някои неща са се променили от последния път, когато е била тук. Малкият аквариум, който досега бе седял на ниската библиотечка до стената, вече е в ъгъла на бюрото, където Мерин може да го види отблизо. В него има само една рибка, бета, с крещящочервена опашка, и тя се взира в нея как плува напред-назад, докато Кастро включи компютъра си.

Двете се срещат обикновено веднъж в месеца, за да обсъдят как върви разследването, но всъщност тези срещи могат да се състоят и по телефона или имейл. Въпреки това Кастро, изглежда, разбира, че за майката на дете, което се издирва, е важно тези разговори да са очи в очи, и тя винаги е едновременно и търпелива, и директна с Мерин.

За Мерин тези срещи с частния детектив имат по-голям ефект от терапията при психолога.

– Благодаря, че дойде в последния момент. – Кастро поставя една малка бутилка с минерална вода. По принцип предлага кафе на Мерин, но всичко днес е различно.

– Разбира се, че ще дойда. – Мерин се взира в лицето ѝ; търси някакъв знак, че ще ѝ съобщи ужасна новина. Лицето на Кастро остава неразгадаемо, но тя изглежда някак неспокойна.

– Така … – Кастро прави пауза. – Не става дума за Себастиан.

Мерин не беше осъзнала, че е притаила дъх и сега издишва шумно. Слава богу. Тя посяга към бутилката с вода, отвива капачката и отпива голяма глътка.

– Извинявай – Кастро повдига вежда. – Не исках да те тревожа. Трябваше да уточня в имейла си.

– Няма нищо – казва Мерин. Не е така, но в момента не може да се насили да изпита нищо повече от облекчение. – И така, какво има тогава?

– Ами… – Кастро се поколебава и въпреки че Мерин вече не е притеснена, тя не може да си представи какво би накарало детективката да се чувства толкова неудобно. Все пак е била ченге, за бога! – Изглежда, че съпругът ти се вижда с някого.

Моля? Мерин отпива още една глътка вода, взирайки се в другата жена, без да разбира напълно какво ѝ казва.

– Не съм сигурна как са нещата помежду ви, но последния път, когато се видяхме, ти не спомена нищо за раздяла…

– Не сме разделени.

– Тогава много съжалявам, че трябва да ти го кажа, но съпругът ти ти изневерява.

Мерин премигва. Чу детективката съвсем ясно и няма нужда да ѝ повтаря, но може би има нужда Кастро да ѝ го съобщи по малко по-различен начин. Няколко секунди седят, потънали в мълчание. Мерин има чувството, че очаква края на шегата, но той така и не идва.

За какво, по дяволите, говори тази жена? Изневяра? Не може заради това да я е извикала в офиса си. Не я беше наела да следи съпруга ѝ.

Сякаш прочела мислите ѝ, Кастро започва да щрака по клавиатурата и обръща монитора, така че Мерин може да види.

Големи лъжи се крият зад „Малки тайни“ в смразяващия трилър на Дженифър Хилиър

Марин и Дерек водят прекрасен живот, докато не преживяват най-големия ужас за един родител - болезнено добър трилър от Дженифър Хилиър....

Прочети повече

Снимка. Цветна. На Дерек. Той е с друга жена. Снимката изпълва целия екран.

Мерин се вторачва в нея с отворена уста. Изглежда, сякаш съзнанието ѝ има нужда да разгледа всяко парченце от снимката отделно, защото не може да го асимилира наведнъж. Коса. Дрехи. Лице. Ръце. Дърво. Тротоар. Ботуши. Усмивки. Възраст. Етническа принадлежност. Жената с Дерек малко прилича на Оливия Мън – акрисата, която излизаше с онзи футболист. Но жената определено е по-млада; Мерин не знае на колко точно е, но ако трябва да предположи, би казала около двайсет и пет. За секунда ѝ се струва позната – нещо в брадичката ѝ, във формата на очите. В този момент обаче Мерин мигва и усещането за дежавю изчезва – и жената става пак непозната.

Непозната, която държи съпруга ѝ за ръка.

Кастро кликва с мишката и снимката се сменя с друга, направена същия ден, вероятно минута или две по-късно.

Сега непознатата целува съпруга ѝ. Страстно. Навън. Посред бял ден.