Как Меркел ще отговори на "доктрината Тръмп"?

Провокациите на това, което започва да се нарича „доктрина Тръмп“ води до притеснения в Берлин. По време на съвместната пресконференция на 27 януари Мей заяви, че е осигурила „100-процентовата“ подкрепа на държавния глава за НАТО.

Но все още се усеща отзвукът от коментара на Тръмп, че НАТО е „остаряла“ организация. Подобен е ефектът и от посланието на министъра на отбраната на САЩ Джеймс Матис, който на 15 февруари заяви, че САЩ могат да „намалят ангажимента“ си към Алианса, ако другите членове продължат да отделят твърде малко средства за отбрана. Тази позиция е особено обезпокоителна, след като Тръмп толерира руския президент Владимир Путин въпреки анексирането на Крим от Москва и подкрепата за сепаратистите в източната част на Украйна.

Същевременно Тръмп се отнася критично към ЕС, описвайки блока като „средство за Германия“, което според неговия съветник по търговията експлоатира САЩ чрез обезценяване на еврото. За сравнение Тръмп има позитивно отношение към Брекзита, коментирайки: „свободна и независима Великобритания е благословия за света“. Това, заедно с предположенията на президента, че други държави също ще напуснат ЕС, се отдалечава от американската политика за подкрепа на европейската интеграция, която може да се проследи до плана „Маршал“.

От гледна точка на ценностите, доктрината на Тръмп подценява ключова стратегия на следвоенна Германия, която от Конрад Аденауер до Ангела Меркел е търсила да спечели международното уважение и влияние като обвързва страната с общата европейска съдба. Интеграцията е основно икономическа и монетарна чрез институции като Европейската комисия и Европейската централна банка, а не върху създаването на европейска армия. Чрез този подход Германия процъфтява както политически, така и икономически.

Ако Берлин обаче не може да разчита повече на американската подкрепа, Меркел ще трябва да промени тази следвоенна стратегия. Нейният най-радикален отговор ще бъде създаването на европейска военна сила, като същевременно опита да реши проблемите в еврозоната.

Създаването на такава военна сила със своя собствена постоянна щаб-квартира потенциално е по-лесно, тъй като Обединеното кралство, което винаги се е противопоставяло на тази идея, реши да напусне блока. И все пак този ход ще бъде рискован за Меркел. Решението да се търси икономическа интеграция с Римския договор, чиято 60-та годишнина ще се отбележи в края на март, идва след провала за създаване на „Европейска отбранителна общност“ в началото на 50-те години. Този проект рискува да събуди старите страхове от германската военна мощ, които плашат германците също толкова, колкото и другите европейци.

Тръмп загатна отново, че САЩ ще увеличава ядрения си арсенал

САЩ трябва да са номер едно, когато става въпрос за ядрен аресенал. Това мнение изрази новият американски президент Доналд Тръмп в инте...

Прочети повече

Справянето с еврозоната може да бъде обаче също толкова проблемно за канцлера. Основните трудности са свързани с правилата, които са прекалено стриктни за неконкурентните и задлъжнели страни в южните части на Европа, особено Италия: третата най-голяма държава в монетарния съюз. Еврото е слабо не заради Германия, а защото ЕЦБ води прекалено либерална монетарна политика, която цели да реанимира болните държави, използващи единната валута.

Тъй като цената на скъсването с монетарния съюз ще бъде висока, начинът, по който може да се накара еврозоната да работи, е чрез обща фискална политика. Тя трябва да е основана на общ бюджет, който на свой ред ще изисква много по-дълбока политическа интеграция. Но липсва достатъчно желание за това в Германия или някоя от другите ключови държави, каквато е Нидерландия. Причината за това са страховете, че данъкоплатците от северните държави ще бъдат принудени в крайна сметка да плащат сметките на проблемните южни икономики.

Да продаде идеята за по-дълбоки икономически връзки в Германия ще бъде особено трудно за канцлера, докато се подготвя за изборите през септември. Меркел, която ще се бори за четвърти мандат, е изправена пред сериозния опонент Мартин Шулц, кандидат на Социалдемократическата партия и бивш председател на Европейския парламент. Освен това канцлерът има по-малко възможности за действие и заради партията „Алтернатива за Германия“, която почели голяма подкрепа заради общественото недоволство от политиката на Меркел във връзка с бежанците. Също така германците не са доволни от ЕЦБ, която е в основата на европейската интеграция. Нация, която спестява, не харесва да получава нищожен лихвен процент за депозитите си, когато инфлацията се е върнала.

В крайна сметка Меркел вероятно ще реагира предпазливо на доктрината Тръмп, за да види дали действията на президента ще бъдат също толкова провокативни, както и неговите думи.

Reuters