Кризата на Македония се превръща в екзистенциална

Президентът Георги Иванов н сряда миналата седмица отказа да даде мандат за правителство на разнообразна коалиция от политически партии, чиято заявена цел подобрен статут на голямото албанско малцинство в Македония.

В този процес Иванов временно - и може би по-трайно - изхвърли албанците от политическия процес с потенциално сериозни последици.

На фона на този ход беше редица от опосредствани от Европейския съюз избори през декември, които трябваше да сложат край на двегодишната политическа криза в страната.

Идеята беше да бъде възстановена легитимността на правителството след разкрития за корупция в основната партия от правителството, ВМРО-ДПМНЕ.

Или ВМРО-ДПМНЕ щеше получи свеж демократичен мандат, или опозиционната партия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) щеше да бъде избрана. Всеки един от резултатите трябваше да сложи край на въпросите.

Въпреки това нито ВМРО-ДПМНЕ, нито СДСМ, спечели достатъчно места, за да състави правителство - дори в коалиция с основната албанска партия, Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), която загуби много от подкрепата за себе си заради дългото си асоцииране с ВМРО-ДПМНЕ.

Вместо това балансът на силите беше държан от две нови албански партии - Беса и Алианс за албанците, които проведоха кампания с платформа за повече права за албанците. Техният аргумент беше, че Македония е държава, движена основно от интересите на нейното македонско мнозинство.

И Европейският парламент взе отношение по кризата в Македония - със заплаха

Европейският парламент заплаши да отложи гласуването на Резолюцията за Македония, ако през следващата седмица в страната няма съставено...

Прочети повече

Неспособна да състави правителство без помощта на Беса и Алианс за албанците, ДСИ се обърна за помощ към министър-председателя на Албания, Еди Рама, който свика лидерите на различните албански партии на среща на върха в Тирана.

Това, което се появи след това, беше съвместна декларация, която постави условията им за влизане в правителство с някоя от двете основни македонски партии.

Тази декларация беше радикален документ. Той ефективно настоя Македония да бъде предефинирана като двунационална държава, съставена от двама равностойни партньори - македонските граждани и албанците, а не като македонска национална държава с покровителствано албанско малцинство.

Без изненада, тези искания бяха анатемосани от мнозинството от македонско население, което изгражда национална държава, основана на славянското Православие и македонски език и което претендира за потекло от древна Македония - най-нагледно изразено чрез възстановяването на Скопие при огромни разходи в имитационно-класически стил.

Balkan Insight