Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в профила си в социалната мрежа Truth Social, че ще унищожи гражданската инфраструктура на Иран, ако преговорите не доведат до отваряне на Ормузкия проток – ключов маршрут, през който преминават до 20% от световните доставки на петрол и газ, пише The Telegraph.
Малко по-късно той заяви, че Великобритания и други държави, изпитващи недостиг на авиационно гориво, трябва "да си набавят собствен петрол", като така намекна, че САЩ може да се оттеглят от ангажимента си към сигурността на маршрута.
Какво би се случило с протока, ако Вашингтон на практика "си измие ръцете"? Ще запази ли Иран блокадата? Ще въведе ли такси? Ще се нормализира ли трафикът? Или международна коалиция ще бъде принудена да се намеси? Отговорите остават несигурни – не на последно място, защото самата ситуация е силно динамична. Още: Макрон “отписа“ военната опция в Ормузкия проток: Каква игра играе Париж?
Новото нормално
Първият сценарий е Иран да не отслаби контрола си върху протока.
Според Мишел Бокман от морската разузнавателна компания Windward в момента действа "селективна блокада". Рискът от атаки с дронове и ракети е повишил застрахователните разходи и е ограничил трафика, но кораби от Иран и съюзнически държави продължават да преминават.
От 15 март Техеран е установил полуофициален транзитен коридор под контрола на Корпуса на стражите на ислямската революция, който минава край остров Ларак и позволява пряк контрол върху движението. Още: Без САЩ, но с нас: България прие покана за Ормузкия проток
Моделът напомня на практиките на хутите в Червено море – с умишлено неясни правила. Част от корабите дори плават в т.нар. "тъмен режим", без включени транспондери, а реалните договорки между държави и компании остават непрозрачни.
Трафикът е спаднал рязко – от около 138 кораба дневно до едва няколко. В същото време Китай, Индия и други държави продължават да търгуват с Иран относително безпрепятствено.
Такси за преминаване
Вторият сценарий предвижда Иран да формализира контрола си и да започне да го монетизира. Още: ОАЕ иска разрешение от ООН Ормузкият проток да се отвори със сила
Ирански представители вече намекват за подобна стъпка, включително чрез искания за признаване на суверенитет над протока. Според депутата Аладдин Боруджерди страната вече събира около 2 млн. долара от отделни маршрути.
Парламентът в Техеран обсъжда въвеждането на официални такси, като идеята е тя да бъде координирана с други държави от региона. Възможно е дори създаване на многонационален консорциум, който да управлява трафика и приходите.
Подобен модел би донесъл сериозни средства – сравнимо с приходите на Египет от Суецкия канал. Още: Мрежа от петролопроводи: Държавите от Персийския залив с нов план как Ормузкият проток да бъде заобиколен
Проблемът е, че подобни такси вероятно биха противоречали на международното морско право.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио коментира: "Това е не само незаконно, но и неприемливо. Опасно е за целия свят."
Хуманитарен коридор
Третият вариант включва международна намеса под егидата на ООН. Още: България отказва участие във военната коалиция за Ормузкия проток
Според дипломатически източници се обсъжда създаването на многонационален механизъм за гарантиране на свободното корабоплаване без въвеждане на такси. Това би изисквало военноморски ескорт на търговските кораби.
Подобен модел вече е прилаган – както по време на "танкерната война" през 80-те години, така и при зърнения коридор в Черно море след началото на войната в Украйна.
По данни на Международната морска организация в района са блокирани хиляди кораби с десетки хиляди моряци.
Връщане към статуквото
Още: Великобритания покани официално България на преговори за Ормузкия проток
Четвъртият сценарий, макар и по-малко вероятен, е постепенно нормализиране на ситуацията.
Според анализатора Фарзан Сабет блокирането на Ормузкия проток е крайна мярка от страна на Иран. Ако САЩ се оттеглят, но напрежението спадне, Техеран може да бъде принуден да намали натиска, за да избегне нова международна реакция. В противен случай рискът от ескалация остава висок, включително с намеса на регионални сили.
В крайна сметка, въпреки агресивната реторика, Иран е под сериозен икономически и военен натиск. Това прави напълно възможно настоящите искания да са част от преговорна стратегия, а не дългосрочен план.
Сценарият, на който разчита Доналд Тръмп, остава бързо споразумение и възстановяване на корабоплаването – но към момента това изглежда далеч от сигурно.
Автор: Роланд Олифант за The Telegraph
Превод: Ганчо Каменарски
