Окуражен от успешната си блокада на Ормузкия проток, Иран насочи вниманието си към една от скритите артерии на световната икономика: подводните кабели, които пренасят интернет трафик и финансови данни между Европа, Азия и Персийския залив, пишен CNN.
Ислямската република възнамерява да налага такси на световните технологични гиганти за използването на подводните интернет кабели по дъното на Ормузкия проток. Депутати в Техеран вече обсъдиха план, който би могъл да засегне кабелите, свързващи арабските страни с Европа и Азия.
"Ще наложим такса за интернет кабели", обяви на страницата си в социалните медии X Ебрахим Золфагари, говорител на Съвместното командване на иранските въоръжени сили. Медии, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), съобщават, че Техеран планира да „осребри“ пролива и да изисква компании като Google, Microsoft, Meta и Amazon стриктно да спазват иранското законодателство. Тези компании ще бъдат задължени да плащат лицензионна такса за използване на кабелите, а правата за ремонт и поддръжка ще бъдат предоставени изключително на ирански фирми. Още: Иран тайно създава 200 ядрени бомби от "отпадъците" в АЕЦ Бушер - илюзия или реалност?
Не е ясно обаче как точно режимът ще принуди технологичните гиганти да се съобразят с изискванията, тъй като строгите санкции на САЩ забраняват всякакви плащания към Иран. В резултат на това компаниите може да възприемат изявленията на Техеран по-скоро като позьорство, отколкото като сериозна политика.
Държавни медии на арабски държави разпространяват завоалирани заплахи за повреда на кабелите, което може да доведе до загуба на данни за трилиони долари и прекъсване на комуникациите по целия свят.
Подводните кабели са гръбнакът на глобалните комуникации, пренасяйки по-голямата част от световния интернет трафик. Удар по тях не само би забавил интернет, но и би застрашил всичко от банкови системи, военни комуникации и облачна инфраструктура с изкуствен интелект до дистанционна работа, онлайн игри и стрийминг услуги.
Заплахите на Иран се вписват в дългогодишна стратегия, предназначена да демонстрира влияние над Ормузкия проток и да осигури оцеляването на режима – основната цел на Ислямската република в тази война, заяви водещият експерт по Близкия изток на Bloomberg Дина Есфандиари. Още: Тръмп: Има възможност за споразумение с Иран, няма да им позволя да се сдобият с ядрено оръжие (ВИДЕО)
"Последиците за световната икономика ще бъдат толкова тежки, че никой няма да посмее да атакува Иран отново", допълни тя.
"Каскадна дигитална катастрофа"
Няколко големи междуконтинентални подводни кабела преминават през Ормузкия проток. Както обясни Мостафа Ахмед, старши изследовател в изследователския център Habtoor в Обединените арабски емирства и автор на проучване за последиците от мащабна атака срещу подводни комуникации в Персийския залив, международните оператори вече умишлено избягват иранските води, като вместо това полагат повечето кабели по крайбрежието на Оман поради дългогодишни заплахи за сигурността от Техеран.
Двата кабела Falcon и Gulf Bridge International (GBI) обаче преминават през ирански териториални води, отбеляза Алън Молдин, директор на изследванията в изследователската фирма за телекомуникации TeleGeography.
Още: Иран създаде официална структура за събиране на такси от Ормузкия проток
Иран не е заплашвал открито със саботаж, но многократно е сигнализирал чрез официални лица, законодатели и държавни медии за намерението си да накаже съюзниците на Вашингтон в региона. Това изглежда е най-новият метод на режима за асиметрична война, избран, за да навреди на съседите си.
Със своите бойни водолазни части, малки подводници и подводни дронове, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) представлява ясна заплаха за кабелите, каза Ахмед. Той подчерта, че всяка атака може да предизвика "каскадна дигитална катастрофа" на няколко континента.
Съседите на Иран от Персийския залив са изправени пред заплахата от сериозни прекъсвания на интернет връзките, което ще се отрази на износа на петрол и газ, както и на банковите операции. Извън региона, според Ахмед, интернет трафикът дори на Индия може да бъде засегнат, заплашвайки многобройните ѝ контрагенти до загуби за милиарди долари.
Според Ахмед проливът е ключов дигитален коридор между азиатски центрове за данни като Сингапур и Европа. Най-малкото прекъсване би забавило финансовата търговия и трансграничните транзакции между Европа и Азия, докато части от Източна Африка биха претърпели прекъсвания на интернет връзката. Още: "За няколко седмици": Запасите от петрол в света се изчерпват бързо
Ако регионалните съюзници на Иран решат да използват подобна тактика в Червено море, щетите ще бъдат още по-големи.
Според базираната в Хонконг HGC Global Communications, три подводни кабела са били прекъснати през 2024 г., когато кораб, атакуван от йеменски хуси, е влачил котвата си по морското дъно. Тогава близо 25% от интернет трафика в региона бил прекъснат.
Въпреки потенциала за широко разпространени щети в Близкия изток и части от Азия, TeleGeography отбеляза, че кабелите в Ормузкия проток представляват по-малко от 1% от глобалната честотна лента към 2025 г.
Още: Ново предложение за мир от Иран е предадено на Тръмп
"Кабелната война" не е нещо ново
Първата трансатлантическа телеграма е изпратена чрез подводен кабел през 1858 г. Тя представлява поздравително послание от 98 думи от британската кралица Виктория до президента на САЩ Джеймс Бюканън и изпращането ѝ отнело над 16 часа. Оттогава значението на подводните кабели нараства експоненциално.
Днес, според Международния комитет за защита на кабелите, едно оптично влакно в съвременните подводни кабели може да предава със скоростта на светлината обем данни, сравним със 150 милиона едновременни телефонни разговори.
Саботажът на подводните кабели започва преди почти два века, след като първият телеграфен кабел е положен в Ламанша през 1850 г. В началото на Първата световна война Великобритания прерязва ключови германски телеграфни кабели, нарушавайки комуникациите между войските.
Още: ОАЕ пусна логистичен коридор, заобикалящ Ормузкия проток
Суецкият канал като модел
Иранските информационни агенции заявиха, че предложението за начисляване на такси за подводни кабели, преминаващи през териториални води, не противоречи на международното право, позовавайки се на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (UNCLOS), чиито разпоредби уреждат и кабелите.
Иран е подписал, без да е ратифицирал конвенцията, но правните експерти все още я считат за обвързваща съгласно обичайното международно право. Член 79 от UNCLOS гласи, че крайбрежните държави имат право да налагат условия за полагане на кабели или тръбопроводи през своята територия или териториални води.
Иранските медии цитират Египет като прецедент. Кайро се възползва от Суецкия канал, през който преминават множество подводни кабели между Европа и Азия, и получава стотици милиони долари годишно от транзитни такси и лицензионни възнаграждения.
Според експерт по международно право обаче Суецкият канал е изкуствен воден път, изграден през египетска територия, докато Ормузкият проток е естествена артерия, регулирана от различни правни норми. Още: "Много кораби преминават": какво се случва в Ормузкия проток
"По отношение на съществуващите кабели, Иран трябва да спазва договорите, подписани при полагането им", каза пред CNN Ирини Папаниколопулу, професор по международно право в Лондонското училище за ориенталски и африкански изследвания: "Що се отнася до новите кабели, всяка държава, включително Иран, има право да реши дали те могат да бъдат положени в нейните териториални води и ако е така, при какви условия".
Икономистът на Bloomberg Есфандиари заяви, че Иран "се е досетил", че има предимство в пролива, но не е сигурен колко значителен ще бъде ефектът. Сега, обобщи тя, Техеран "е осъзнал напълно влиянието си".
Автори: Мостафа Салем и Сара Тамими за CNN
Превод: Ганчо Каменарски
