Английският астроном Уилям Хершел открива Мимас – естествен спътник на Сатурн

Спътникът носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.

„Мимас“ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1847 г. в неговата публикация Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда. 

Физически характеристики

Мимас заснет от апарата Касини-Хюйгенс. Обърнете внимание на недотам сферичната форма на спътника.

Ниската плътност на Мимас от 1,17 g/cm3 сочи че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал. Поради приливните сили на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.

Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 km в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има максимална дълбочина спрямо заобикалящия го терен от 10 km, стени високи 5 km и централни възвишения високи 6 km спрямо дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 km в диаметър или голям колкото Канада. Ударът причинил кратера почти е разрушил Мимас; разломи и пукатини от ударната вълна са видни на обратната страна на спътника. Повърхността е осеяна с множество по-малки кратери с диаметър над 40 km, но в областта на южния полюс кратери над 20 km.

Сондата Пионер 11 прелита покрай Мимас през 1979 г., като най-голямото сближаване със спътника е на разстояние 104 263 km на 1 септември 1979 г. Вояджър 1 се доближава до спътника през 1980 г., а Вояджър 2 през 1981 г.

Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на различни разстояния, най-близкото от които на 63 000 km на 1 август 2005 г. Разширената мисия на космическия апарат ще включва няколко доближавания до спътника. Най-близото преминаване на Касини е на 13 февруари 2010 г. на разстояние 9 500 km.