Анри Бекерел открива радиоактивността

Установено е, че радиоактивни са всички химични елементи с атомен номер, по-голям от 82 (започвайки с бисмута), и много от по-леките елементи. Енергийните спектри на алфа- и гама- излъчването са дискретни, докато този на бета- е непрекъснат. Радиоактивно излъчване от нестабилно атомно ядро, при което се отделят алфа-частици, се нарича алфа-разпад, а при отделяне на бета-частици — бета-разпад. Бета-разпадът винаги се съпровожда с изпускане на неутрино или антинеутрино. Изразът гама-разпад се използва много рядко. Днес се знае, че освен алфа-, гама- и бета-, съществуват и протонен, неутронен, позитронен и други разпади.

Явлението радиоактивност е открито за първи път от френския учен Анри Бекерел на 1 март 1896 г. при изучаване на флуоресценцията и действието на уранови соли върху фотоплаки. Той взима фотографска плака, завива я в черна хартия, облъчва кристалите на урановата сол със слънчева светлина, след което завива солите също с черна хартия, поставя ги върху фотоплаката и ги оставя на тъмно. След като промива фотоплаката няколко дни по-късно, той забелязва изображение на нея. Тъй като луминесцентното излъчване не може да мине през черната хартия, единственият извод, който се налага е съществуването на друг вид излъчване. На 23 ноември 1896 г. Бекерел докладва за резултатите от своите изследвания във Френската академия на науките.

Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия

Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия. Антим е роден в Лозенград ,181...

Прочети повече

През 1886 г. Мария Кюри започва изследване на уранови руди и тяхната способност да йонизират въздуха. Тя освен че констатира присъствието на лъчението, измерва и интензивността му. Пиер и Мария Кюри, които наричат това свойство радиоактивност, откриват, че не само уранът притежава това свойство, но също така и торият. Двамата съпрузи откриват и други радиоактивни елементи, между които радий и полоний. През 1903 г. те са удостоени с нобелова награда по физика, а през 1911 г. след смъртта на Пиер Кюри, на Мария Кюри се присъжда втора такава награда - нобелова награда по химия.

През 1900 г. Ръдърфорд достига до извода, че радиоактивността е разпадане на ядрото на атома. Той въвежда понятието период на полуразпад - това е времето, за което се разпада половината от изходното количество радиоактивно вещество. Този период е различен за различните елементи и е в порядъка от няколко милисекунди до милиони години. Разпадането на ядрото на радиоактивен елемент не зависи от външни фактори и е случаен процес.

Петнадесет години след откриването на радиоактивността са изследвани над 30 радиоактивни елемента, но е трудно да се работи с тях поради малките количества. Първа Мария Кюри успява да отдели чист радий след като обработва огромни количества радиоактивни вещества и с това доказва, че радиоактивността не изменя химическите свойства на елементите. Записките, които е водела и до днес са заразени с радиоактивност и дори съдържат радиоактивен отпечатък от пръста на Пиер Кюри. Откритията на Ръдърфорд и Кюри водят до изясняване на понятието радиоактивен изотоп през 1932 година. Скоро след това се установява, че всички познати тогава радиоелементи се групират в три семейства - това на урана, на тория и на актиния, като всеки следващ елемент се образува от предишния чрез отделяне на алфа или бета частица.

Източник: Уикипедия