Битката при Мохач

Решителната битка за подстъпите към Централна Европа се провела само 5 години след османския успех в обсадата на Белград. Последният християнски укрепен форт по Виа Милитарис – Белградската крепост, била отбранявана успешно от християнските сили в продължение на близо век, поради което османците не успели да застрашат пряко християнска Европа в епохата преди великите географски открития.

Умира цар Борис III

Борис III Обединител е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова...

Прочети повече

Още с установяването си на султанския престол Сюлейман, син на първия османски халиф Селим I, демонстрирал, че ще продължи експанзионистичната политика на баща си, но в обратната посока на Светите земи – към християнска Европа. Султан Селим I през 1520 г. организирал европейски поход през Унгария, но не могъл да го осъществи поради заболяване, което довело до смъртта му на 21.09.1520 г. По това време синът му и негов наследник на трона Сюлейман не бил навършил още 26 години, когато получил едновременно в наследство титлите султан и халиф на правоверните. Първият военен поход на Сюлейман бил срещу Белград, който е превзет от армията му през 1521 година. (29 август) Загубата на Белград внесла голям смут в Унгария, но организацията на кралската армия за отразяване завоеванието на Сюлейман била мудна и унгарците дори не успели да направят опит да си възвърнат контрола върху Белград от завзелия го османски гарнизон. След първия си европейски поход, Сюлейман се насочва към остров Родос, където обсажда рицарите йоанити. Обсадата на предния форт-пост на бъдещия малтийски орден продължила повече от 6 месеца и точно когато Сюлейман се готвел да се оттегли, след като е пожертвал напразно близо 80 000 души, последвало християнското предателство на великия канцлер Дамарал. Родос капитулирал, а хоспиталиерите се оттеглили в Малта.

През април 1526 година османската армия, предвождана лично от Сюлейман Великолепни и великия везир Ибрахим паша (гръцкo девширме, израснал заедно със Сюлейман и близък негов приятел, който пред 1524 г. се жени за сестрата на султана — Хатидже), се отправя към Унгария. Унгарските благородници не осъзнават мащабите на опасността, кралската армия отново е неподготвена, а тактическа грешка е изборът на полесражение — бластистата местност около град Мохач. Унгарската армия е разделена на три основни части — Трансилванска армия, със задача да отбранява Трансилванските Алпи и състояща се между 8000 и 13 000 души; основна армия, предвождана лично от Лайош ІІ (в състава на армията има множество испански, немски, чешки и сръбски наемници - последните начело с Йован Ненад) и още една сравнително по-малка войскова част от около 5000 човека, превождана от хърватския граф Кристофър Франкопан. Османската армия наброявала между 50 000 и 65 000 бойци. Армията на Сюлейман се придвижва почти необезпокоявана към Унгария, през реките Сава и Драва, докато Лайош ІІ ги изчаквал в Буда. Битката се състояла на 29 август 1526 г. Първоначално унгарската атака е успешна, но армията на Сюлейман била многобройна и унгарската армия не удържала позициите си. Огромна част от унгарската армия е обградена от османските войски. Крал Лайош ІІ напуснал бойното поле, но при бягството си не успял да се спаси и се удавил в реката. По-голяма част от унгарските благородници загинали или били екзекутирани от султана, който дал нареждане да не се вземат пленници. Счита се, че повече от 14 000 унгарски войници са убити в битката при Мохач.

Битката при Мохач бележи края на независимото Кралство Унгария, което се разпада, като Бохемия, северна и западна Унгария и част от днешно Хърватско стават постфактум част от Свещената Римска империя на Хабсбургите, и били управлявани от австрийския император Фердинад І, а Османската империя завладяла територията на дотогавашна централна и южна Унгария и част от Трансилвания, поставяйки начело свой васал - Ян Заполя.