Калоян разгромява кръстоносците

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход успяват да овладеят Цариград и византийските земи на Балканите, като създават своя държава, влязла в историята като Латинска империя. Калоян прави всичко възможно, за да установи добросъседски отношения с рицарите. Латинският император Балдуин отказва. Нещо повече, в едно от писмата си той надменно обявява Калоян за свой васал и изисква от него подчинение. Това и набезите на латинците в български земи водят до война.

През пролетта на 1205 г. Калоян се насочва с войските си срещу латинците. Той отива на помощ на населението от градовете в Източна Тракия, което вдига въстание срещу рицарите. В началото на април българските отряди са съсредоточени на 25 км северно от Одрин. По това време главните сили на император Балдуин обсаждат града.

Калоян за първи път се среща с латинците. Той не познава въоръжението, организацията и тактиката на рицарската армия. Като се ръководи от това, решава да проведе разузнаване с бой. За целта на 13 април изпраща отряд лека конница да нападне внезапно лагера на рицарите и без да се обвързва в продължителни действия, да разбере силата на противника и как той започва и води бой. Отрядът изпълнява задачата си, а у Калоян назрява решението да устрои засада на рицарите. За да се затрудни маневрирането на тежката рицарска конница, бойното поле е подготвено предварително. Изработени са препятствия за рицарската конница. Калоян оставя в засада пехотата, а в резерв – тежката си конница.

На следващия ден - 14 април, отрядът лека конница отново напада рицарския лагер със силни викове. Изненадани, рицарите грабват оръжието и започват бързо да се построяват за бой. Пръв се подготвя отрядът на граф Дьо Блуа, който, без да дочака главните сили, се впуска да преследва леката конница. Отрядът лека конница спира, изчаква приближаването на рицарите, започва бой и пак се оттегля. Така ги увлича незабелязано и ги довежда до мястото на засадата. Когато рицарите се развръщат и се хвърлят в атака, конете им попадат на препятствията, спъват се и падат. В този момент оставените в засада части излизат и унищожават отряда на граф Дьо Блуа.

Балдуин пристига с главните си сили, но вече е късно. Опитите му да пробие обкръжението и да се притече на помощ на графа остават напразни. Срещу него Калоян насочва своя резерв, който скоро обкръжава латинците. Разделени на две изолирани една от друга групи, рицарите започват ожесточена борба. Особено практични оръжия в случая се оказват ласото и специално пригодените дълги копия с куки на края на българската пехота. С тях рицарите са сваляни лесно от конете.

Сражението е изтощително и трае до късно през нощта, когато са унищожени и последните остатъци от рицарската армия. И Роберт дьо Клари, рицар от Четвъртия кръстоносен поход, и Никита Хониат посочват единодушно, че е разгромена елитна групировка. Балдуин попада в плен. По своите резултати победата на Калоян при Одрин през 1205 г. има огромно историческо значение. На току-що основаната Латинска империя е нанесен съкрушителен удар и земите на Балканите са спасени от рицарско нашествие.