Норвегия става независима от Швеция

Страната е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си като морска сила.

Норвегия е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване. 

Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), но участва в общия пазар на ЕС като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). 

Официални езици са букмол и нюношк, а северносаамският е официален в шест общини. Националният празник е 17 май, денят на който през 1814 г. е приета норвежката конституция. 

Името на страната идва от северногерманския език и означава „пътят на север“. Името на Норвегия от стария норвежки език е Nóregr, на англосаксонски – Norþ weg, а на средновековен латински – Northvegia. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. В стария норвежки тази дума означава „надълго по брега“ или „надълго по морето“.

Официалното име на норвежки е „Kongeriket Norge“. Други имена днес са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и др.

Археолозите откриват, че е имало хора в Норвегия още през 11 000 г. пр. Хр. Норвежките традиции били бавно изменени през IX и X век. През IX в. Норвегия представлявала множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. с битката при Хафърсфиорд. Той става първият крал на обединената Норвегия.

Викинговата епоха (VII-XI в.) е време на унификация и експанзия. Норвежците се установили на Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Те създават Дъблин и създават търговията в обществата близо до Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града.

През 1030 г. норвежците приемат християнството . 1066 г. се счита за края на Викинговата епоха и началото на Ранното Средновековие в Норвегия.

През 1349 чумната епидемия убива между половината и две трети от населението на Норвегия. Последва забавяне на развитието и в обществото, и в икономиката. През това забавяне е вероятно династията на Красивата коса да е изчезнала през 1387 г. След няколко спора троновете на Норвегия, Дания и Швеция били в ръцете на кралица Маргарета I Датска, когато страната навлиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в съюза 434 години – до 1814 г. През националния романтизъм през IX в. (смятан за „400-годишната нощ“), цялата кралска, интелектуална и административна власт била в Копенхаген, Дания. Този и други фактори допринесли за отслабването на Норвегия в този период. Един от тези фактори е появата на протестантството през 1537 г. Архиепископът в Тронхайм е изгонен и приходите на църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи повечето поклонници, които ходели при мощите на Св. Олаф, а с тях и по-голямата част от контакта си с културата и икономиката в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален при войната между Дания-Норвегия и Швеция. Тези територии преминават в Швеция.

Роден е Жорж Бизе

Жорж Бизе е френски композитор от Романтизма. Известен е най-вече със своята опера „Кармен“ (1873 – 1874). Бизе завъ...

Прочети повече

След атаката на Великобритания над Дания-Норвегия, страната навлиза в алианс с Наполеон и през 1814 г. се озовава на губещата страна в Наполеоновата война и в ужасяващо състояние от масовия глад през 1812. Датско-норвежкият крал Оуденбург е принуден да абдикира и да предаде короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия използва тази възможност и обявила независимост и създава конституция, основана върху американски и френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключили договор с Норвегия, избирайки династията Бернадот като управляващи над страната. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции.

През този период се наблюдава възход на норвежката култура по време на романтизма, защото норвежците търсели как да изразят своя забележителен национален характер и политика на езика, което довежда до множество опити да се определи оригиналния норвежки език. Тогава се обосновали и днешните му официални форми – букмол и ниноршк.

Норвегия обявява независимостта си през 1905 г., когато Шведско-норвежката уния е разделена. 

Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 г. и изиграва важна роля в отделянето от Швеция. С референдум е избрана монархия като държавна форма на управление, спечелила срещу републиката.

През 1907 г. Русия, Германия, Франция и Англия гарантират цялостта на Норвегия по силата на международен акт. 

Конкорд извършва последния си пътнически полет

Конкорд е англо-френски свръхзвуков пътнически самолет, един от двата (заедно с „ТУ-144“) типа свръхзвукови самолети, извър...

Прочети повече

През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г. – на всички жени. 

През Първата световна война Норвегия остава неутрална.

Между двете световни войни страната, както и останалите европейски страни, е поразена от масова безработица, която достига своя връх през 1933 г., когато всеки трети в работоспособна възраст е безработен.

Норвегия се опитва да остане неутрална и през Втората световна война, но е окупирана от немски сили от 9 април 1940 до 8 май 1945 г.

След Втората световна война Норвегия претърпява бърз икономически растеж и се превръща в една от най-богатите държави в света. След войната Работническата партия (социалдемократи) взема властта и управляват страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ.

Роден е Джани Родари

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малък град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му, хлебар по професи...

Прочети повече

По време на възстановяването след Втората световна война страната води политика, целяща пълна заетост. Тази политика е поддържана от всички правителства оттогава до днес. 

През 1970-те години край Норвегия се откриват големи залежи на нефт и природен газ, което довежда страната до бърз икономически подем.  Разработването на нефта и газа води до нива на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, но от 1980-те безработицата отново се увеличава, като достига най-високите си нива през 1987 – 1988 г. 

Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. и членството в Европейския съюз, въпреки, че правителството препоръчва гласуване „за“ членството. 

През 1980-те процентът на работещите жени се увеличава и остава висок до днес.  През 1986 г. Норвегия изразява несъгласие със забраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 г. 

През 2008 г., малко след Световната икономическа криза, безработицата в Норвегия е 3% – сред най-ниските в Европа.