Георги Горанов (Георги Димитров Йовев) е български композитор.
Роден е в гр. Кюстендил. Завършва Педагогическото училище в родния си град (1902). Като музикант се развива влиянието на учителя си Карел Махан. Членува в тайния ученически македоно-одрински кръжок „Освобождение". Участва в самодейния хор и оркестър към училището, а по-късно става техен диригент.
Композира песни, пиески за оркестър, хармонизира и разработва народни песни. Автор на химна „Дружна песен" („Песен на труда", 1900) по текст на Георги Кирков. От 1901 г. е член на работническото просветно дружество „Класово съзнание". Диригент на неговия мъжки („хъшовски") хор и оркестър.
През 1902 г. заминава за Загреб да учи музика, но се завръща поради заболяване от туберкулоза. Умира на 23-годишна възраст в гр. Кюстендил.
Композира около 80 песни, инструментални и оркестрови пиеси: „Освобождение", „Станете, станете", „Я запей ми, македонко", „Юнак на гора думаше", „Прощаване", „Я развивай", „Майски песни". Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.: „Пролетна зора", „Виктория", „Край Осогово", „Овчар", „Хубава си, моя горо", „Пролетна нощ", опус 7, опус 5 и др.
Родната къща на Георги Горанов в гр. Кюстендил, на ул. Георги Горанов № 2, е реставрирана и в нея е учредена музейна сбирка. Къщата е паметник на културата.
