Умира Тодор Каблешков

Родното място на Тодор Каблешков е Копривщица, закътана в пазвите на Средна гора, която имала статут на войнишко селище. Тази привилегия давала голяма свобода на нейните жители, чиито занаятчийски работилници произвеждали шаяк и гайтани за турския аскер. Според Захари Стоянов "Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократическа от американската". Тодор Каблешков е роден на 1 (13) януари 1851 г. в родолюбивото и заможно семейство на чорбаджи Лулчо Дончев Каблешков. Баща му притежавал стотици глави едър и дребен добитък, обширни ливади, ниви и гори, занимавал се с търговия. Чичовците му - Цоко Дончев Каблешков и Тодор Дончев Каблешков също били сред богатите българи, чорбаджии с голямо влияние сред обществото. Цялата Каблешкова фамилия се ползвала с доверието на турската власт, но имала и почитта на българите от техния край.

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

От малък Тодор Каблешков остава без майка и неговото възпитание било поверено на леля му Пена, сестра на баща му и жена на прочутия копривщенски войвода Дончо Ватаха. От нейните песни и разкази той научава за теглилата на поробените българи, за безстрашните хайдути и за тяхната борба за освобождението на народа ни. В Копривщица Тодор Каблешков завършва с отличие училище при даскал Харитон Груев, брат на народния учител Йоаким Груев. От 1864 до 1867 г. продължава образованието си в пловдивското епархийско училище при опитния педагог Йоаким Груев. В големия град Пловдив юношата добива реална представа за тежкото положение на бедното българско население, тормозено и ограбвано от турските паши, от гръцките владици и от българските чорбаджии. Сам той изпитвал болката и унижението, причинени му от високомерието на наперените турчета и гърчета, които властвали над обикновените български деца. В резултат на свободолюбивото възпитание, получено в бащиния дом, и впечатленията от тежкото положение на поробените българи той решава да се отдаде в служба на народа и да се бори за неговата свобода. През 1867 г. Тодор Каблешков се разболява тежко, прекъсва образованието си и се завръща в Копривщица. Тук започва неговата обществено-просветна дейност. Основава младежко ученическо дружество за просвета и знания "Зора" и като негов председател организира театрални представления, просветни кръжоци, сказки и подготвя младежите за предстоящата борба.

На следващата година заможният му баща го изпраща да продължи образованието си във френския лицей "Мехтеп султание" в Галата Сарай - Истанбул. Тук Каблешков отново проявява своето трудолюбие и ученолюбивост, упорито изучава френски и турски език, обогатява познанията си за света и за човешкото общество. Чете произведенията на Раковски и Любен Каравелов, стиховете на Петко Р. Славейков, българските вестници "Право", "Македония", "Читалище" и друга прогресивна революционна литература. Пише стихове и свири на фисхармоника, дружи с други будни български младежи като Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков от Татар Пазарджик. Ненавижда гръцките фанариоти и заменя рожденото си име Тодор, което е с гръцки произход, с българското Богдан.

В младежкото му въображение се прокрадва наивната идея да убие султана, което ще създаде безредици в Османската империя, ще предизвика намесата на великите сили и ще доведе до освобождението на българите.

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

Коварната болест продължава да го преследва и през лятото на 1871 г. Тодор Каблешков, но е принуден отново да се завърне в Копривщица с напълно оформен вече революционен мироглед.

Краткото му пребиваване в родния град е свързано с дейците на местния революционен комитет, със срещите с Васил Левски, с основаването на Българското машинно дружество "Трудолюбие" за подпомагане развитието на индустрията в Копривщица и в околността. В своята революционна и просветна дейност Тодор Каблешков е подпомаган от втората си майка, която била председател на благотворителното женско дружество в Копривщица. Нейната задача била да събира пари и да подпомага бедните девойки в тяхното образование, да закупува книги и вестници и да организира обучаването им да ограмотява населението, защото само просветеният е годен за революция.

През 1873 г. Тодор Каблешков постъпва като ученик-телеграфист в Одринската железопътна гара на Баронхиршовата железница, което предопределя и неговата съдба като революционер-железничар. За кратко време той усвоява новата специалност и е изпратен на служба в железопътна гара Пловдив, където бързо изпъква със своята образованост и култура. Преместен е в гара Белово като телеграфист и скоро е повишен в началник на гарата.

В Белово и в околностите той развива активна просветна и революционна дейност. В близкото до гарата село Голямо Белово основава читалище "Искра", което скоро се превръща в революционен клуб. Поддържа тесни връзки с тамошните революционни дейци, изнася беседи пред местната интелигенция, а като железничар следи за движението по влаковете на "турските големци" и на войскови части.

Още: Роден е Иван Т. Липошлиев

Още: Роден е Иван Аговски, български публицист

През 1874 г. Тодор Каблешков си подава оставката като началник на гара Белово, за да се отдаде изцяло на революционното дело. Установява се в Татар Пазарджик като търговец и обикаля страната, за да се запознае отблизо с положението на народа и да го подготвя за въоръжена борба. Неговото огнено слово и темперамент пленяват слушателите. Посещава София, Самоков и други градове, основава революционен комитет в Пирот, появява се в Македония, където в някои градове подпомага образуването на революционни комитети, укрепва организацията в Татар Пазарджик.

През 1875 г. отново с влошено здраве Тодор Каблешков се връща в Копривщица. Оглавява местния революционен комитет и е провъзгласен за помощник-апостол в Панагюрския революционен окръг. От Панайот Волов, който пристига в Копривщица, получава апостолско пълномощно с право да образува революционни комитети на територията на Четвърти революционен окръг. Заедно с Волов посещава Клисура, Сопот, Карлово, Калофер и селата до Шипка. Цялото Средногорие е обхванато от копнежа за предстоящото въстание. Тодор Каблешков е в своята стихия и действа като разумен и далновиден организатор. В Копривщица са съставени пет чети от по сто въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи.

Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните казани. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския полумесец и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор Каблешков.

Съгласно плана на въстанието, разглеждан в Панагюрище от тримата революционни ръководители Г. Бенковски, П. Волов и Т. Каблешков, Копривщица е определена за опорен пункт на въстанието, където да се приеме населението от пловдивските села, за да бъде предпазено от зверствата на турците.

Тодор Кабелшков е предизвестен за решението на Оборище (тъй като не е могъл да присъства поради здравословни причини) въстанието да бъде обявено на 1 май. Непредвидени обстоятелства ускоряват събитията. Копривщенските чорбаджии изпращат предателско писмо чрез турския шпионин Черньо Керемчикчийски до турските власти в Пловдив, за да предизвикат намесата на властта и да предотвратят въстанието.

На 19 април в Копривщица пристига кърсердаринът Неджеб ага с десет конни заптии, за да арестува ръководителите на въстанието. Тодор Каблешков реално оценява обстановката, свиква военния съвет и решават незабавно да се вдигне въстанието. Това е изключително смело, но единствено правилно решение.

На 20 април черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи. Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда.

На каменното мостче към конака пуква първата пушка и турското заптие Карахюсеин е убито, после пада и мюдюрина. Конакът е превзет и над него се развява въстаническото знаме.

Жребият е хвърлен и Тодор Каблешков написва историческото кърваво писмо до Волов и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци.

"Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках неколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…

Копривщица, 20 априйл 1876 г.

Т. Каблешков"

Това е един уникален исторически документ, непознат за други страни и народи, написан от високообразован и предан на делото автор.

Въстанието е обявено. Цялото Средногорие е обхванато от революционната вълна. Управлението на Копривщица се поема от Военния съвет, ръководен от Тодор Каблешков. И тук се проявяват неговите качества на голям организатор и военен предводител. Първа негова грижа е да осигури отбраната на селището. Всички пътища към него са завардени от отделни чети. Сам той избира удобни позиции за разполагане на въстаническите сили в кръгова отбрана, като окопите се копаят от невъоръженото население.

Част от силите са изпратени в помощ на въстаналите села от Средногорието - четата на даскал Найден поп Стоянов към Стрелча, а друга от 50 души, начело с Панайот Волов - към Клисура.

Не е пропусната и грижата за осигуряване на прехраната по време на въстанието. Всички хранителни припаси са реквизирани, една част от тях се отделя за четите, а другата се разпределя между населението според нуждите им. Фурните са мобилизирани да пекат хляб за въстаниците.

Но силите на двете воюващи страни са неравностойни. Високият дух и героизмът на леко въоръжените бунтовници не е в състояние да се противопостави на многобройната и добре въоръжена турска войска. Очертава се мрачна перспектива - поражение на въстанието.

При тази тежка обстановка Каблешков предлага най-разумното решение - въстаниците да се оттеглят в Стара планина с въоръжението си и с необходимите хранителни припаси, като продължат борбата срещу турците и предизвикат намесата на европейските страни.

Копривщенските чорбаджии извършват ново предателство. Те организират обезоръжаването на ръководителите на въстанието - между тях Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Икономов, даскал Найден поп Стоянов и други. Поставят ги под стража, за да бъдат предадени на турците и по този начин да ги омилостивят. По това време в Копривщица пристигат Павел Бобеков, Иван Ворчо и Минчо от Панагюрище, които също стават обект на внимание. Тогава съобразителният Ворчо с уверен глас съобщава, че в Панагюрище са пристигнали в помощ на въстаниците 12 000 сърби и 3000 българи от Влашко, които скоро ще дойдат и в Копривщица. Настъпва обрат в настроението, чорбаджиите се изпокриват, а задържаните са освободени.

Тодор Каблешков заедно с Панайот Волов, Георги Икономов и стотина други въстаници през нощта се отправят към Балкана, но на сутринта групата се разпада и Каблешков заедно с даскал Найден от Копривщица, Георги Търнев от Пловдив и Стефан, учител от Казанлък, достигат до Троянските колиби, където са предадени от българин и са заловени от турците. Последните двама са заклани от турците и главите им са набучени на кол, а двамата копривщенци вързани са подкарани към Троян.

Започват мъките и страданията им в турските конаци. В Ловеч Тодор Каблешков и даскал Найден поп Стоянов са затворени в конашко влажно и мръсно помещение, пълно с дървеници, заедно с цигани конекрадци, които в началото започват да се подиграват и гаврят с тях, но впоследствие започват да се отнасят с уважение към Каблешков. Тук докарват и Захари Стоянов, заловен от турците в Троянския Балкан.

Двамата апостоли се виждат за първи път. В затвора Тодор Каблешков се проявява и като опитен конспиратор. Той запява Марсилезата на френски език, но вместо текста на песента съобщава на Захари Стоянов, че Волов не е вече между живите и ако той е "преплетен" с него при разпитите да прехвърля цялата вина върху Панайот. Турците харесват песента, но не разбират съдържанието й. Каблешков отговаря: "Песента е френска, на Наполеона, който заедно със султан Меджида разби московеца в Севастопол". Така той повдига самочувствието на османлиите и ги въвежда в пълно заблуждение.

Неудовлетворен от разпита на Захари Стоянов, калмакаминът заповядва и той да бъде заключен в синджирите на другите комити. Това дава възможност двамата апостоли да проведат разговор по обстановката в България след въстанието. Тодор Каблешков искал да знае какво е станало след 20 април в Панагюрище, Търново, Сливен, подробности за участта на Бенковски и на другите апостоли. Съветва Захари Стоянов да не изказва пред турците нищо по въстанието, но когато на разпитите присъстват европейци, да не крие истината и открито да говори за теглото на българите, което би помогнало за намесата на Европа.

На 3 юни Тодор Каблешков, даскал Найден и Ботя Комитата, оковани във вериги, са подкарани към Търново. Каблешков е изтощен и не може да се държи на краката си, поради което турците го качват на кон. В негово лице турските заптиета виждали един много образован българин, служил в Баронхиршовата железница, наричали го "Телеграфа" и се отнасяли с известно уважение към него.

От Търново на път за Пловдив Каблешков е настанен в Габровския конак. Пашата на града преценил, че от този високообразован комита може да научи много важни сведения за участниците и водителите на въстанието. Каблешков е поставен в заптийската стая при караула, а другите бунтовници са отведени в затвора. Чаушинът, виждайки окаяното му състояние, заповядал да му развържат ръцете.

Към полунощ на 16 юни, когато всички заспиват, Тодор Каблешков става, взима един пищов на турско заптие и се прострелва в гърдите. Въпреки опитите на караула да спре изтичащата кръв, той издъхва.

Архиерейският наместник на Габрово, който се ползвал с доверието и уважението на пашата, поискал и получил разрешение мъртвецът да бъде опят и погребан според християнските обреди.

На 17 юни тялото на Каблешков, облечено в нови дрехи и покрито с цветя, в присъствието на много българи било опято от габровски свещеници. При покойника патриотичните габровци поставили за опело и костите на двама въстаници от четата на Хаджи Димитър, обесени в 1868 г.

През 1967 г. признателните поколения приемат името на Тодор Каблешков за патрон на Полувисшия железопътен институт. В 1969 г. в района на училището е издигнат негов паметник - на първия българин, началник на железопътна гара от Баронхиршовата железница в България. Това е единственият паметник на Тодор Каблешков в нашата столица.

Наложително е в парка "Борисова градина" в София, ведно с Бенковски, Волов, Петлешков, Захари Стоянов, да бъде поставен и бюст-паметник на Тодор Каблешков.