Лесно е да се предположи, че ядрената война засяга само онези, които са достатъчно близо, за да видят най-страшния облак. В действителност обаче опустошенията могат да обхванат целия свят. Ново проучване показва колко лошо би се отразило на световното производство на храни при различни сценарии за ядрена зима - терминът, който описва глобалното климатично състояние на Земята при хипотетична широкомащабна ядрена война.
Още: Кремъл: Тръмп да внимава с ядрената реторика (ВИДЕО)
Ядрената зима е опустошителен климатичен ефект, за който се предполага, че следва широкомащабен ядрен конфликт, при който взривовете на ядрени оръжия и последвалите ги огнени бури вкарват огромни количества сажди и прах в атмосферата. Това би намалило количеството слънчева светлина, достигащо до повърхността на земята, в продължение на години, което от своя страна би унищожило много растения и животни, включително тези, на които разчитаме за храна.
Какво ще се случи със селското стопанство като цяло
Снимка: iStock
Ново проучване, ръководено от учени от Държавния университет на Пенсилвания в САЩ, симулира ефектите, които ядрената зима би имала върху глобалното производство на храни. Царевицата (Zea maize), която е най-широко разпространеното зърно в света, е използвана като "контролна" култура, което позволява на екипа да прецени какво би се случило със селското стопанство като цяло. "Симулирахме производството на царевица в 38 572 населени места при шестте сценария за ядрена война с нарастваща тежест - с впръскване на сажди от 5 до 165 милиона тона", казва Юнинг Ши, растителен учен и метеоролог в Пенсилвания.
Още: Пак риск от ядрена война? Нова държава изникна на азиатската карта (ВИДЕО)
Не е изненадващо, че резултатите не са добри. Екипът установява, че локализирана ядрена война, при която в атмосферата се вкарват "само" 5,5 милиона тона сажди, все пак би намалила световното производство на царевица със 7%. Глобален конфликт, при който се отделят 165 млн. тона сажди обаче, може да намали производството на зърнени култури с 80%.
Мултипликатор на щетите
Снимка: iStock
Към този най-лош сценарий се добавя и мултипликатор на щетите: разтваряне на защитния озонов слой на планетата. "Взривът и огненото кълбо на атомните експлозии произвеждат азотни оксиди в стратосферата", казва Ши. "Наличието както на азотни оксиди, така и нагряването от абсорбиращите сажди може бързо да разруши озона, увеличавайки нивата на UV-B радиация на повърхността на Земята. Това би довело до увреждане на растителната тъкан и допълнително ограничаване на глобалното производство на храни."
Още: Учени алармират: Земетресенията може да "покриват" скрити ядрени опити
Екипът изчислява, че ултравиолетовото лъчение UV-B би достигнало своя пик между шест и осем години след ядрена война, което би намалило производството на царевица с допълнителни 7%. Това е тревожен 87-процентен общ спад в производството на земеделски култури, което би се равнявало на глобална продоволствена криза.
Снимка: iStock
Симулациите показват, че в зависимост от тежестта на войната възстановяването на световното производство на царевица след ядрената зима може да отнеме между 7 и 12 години. Като цяло южното полукълбо би се възстановило по-бързо от северното, а регионите, разположени по-близо до екватора - по-бързо от тези, разположени по-близо до полюсите.
Може ли да се ускори възстановяването?
Все пак има неща, които хората могат да направят, за да ускорят възстановяването. Преминаването към сортове царевица, които могат да растат по-добре при по-хладни условия и по-кратки вегетационни периоди, би могло да намали загубата на производителност на културите с до 10%. Това би могло да помогне, но, разбира се, все пак би било по-добре изобщо да няма ядрена зима.
Снимка: iStock
Ако обаче просто трябва - а сегашното състояние на световната политика прави този сценарий по-вероятен, отколкото е бил след Студената война - тогава екипът предлага да се подготвят "комплекти за устойчивост на селското стопанство". Те ще се състоят от семена на култури, избрани като най-подходящи за всеки регион за предложените климатични възможности.
Още: Само две държави ще оцелеят след ядрена война. Кои?
"Тези комплекти биха помогнали за поддържане на производството на храни през нестабилните години след ядрена война, докато веригите за доставки и инфраструктурата се възстановят", казва Армен Кеманян, водещ разработчик на симулациите. "Концепцията за комплекти за устойчивост на селското стопанство може да бъде разширена и за други бедствия - когато настъпят катастрофи с такива мащаби, устойчивостта е от съществено значение.", пише още "Science Alert".
