В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Самият Тодоровден тази година се пада в събота, 28 февруари 2026. А ето и какво задължително се прави на този голям празник, както и какво трябва да сложите на трапезата, за да се радвате на благополучие и късмет.
Легендата за Свети Тодор
Поверието гласи, че Свети Тодор, яздейки бял кон отишъл при Господ, за да го измоли за затопляне на времето. Тогава светецът съблякъл всичките си 9 кожуха, което символизира затоплянето на времето. Вярва се, че каквото е времето на този ден, такова ще е лятото. Ако чучулигите вече пеят, това означава, че пролетта е дошла. Мъглата в този ден вещае, че все още ще има студове.
Още: Великден 2026: Ето кога се пада най-големият християнски празник
Хората вярват, че ако на този ден няма дъжд, свети Тодор ще помогне за добра реколта през годината. Молитвите за дъжд са важна част от празничните ритуали, тъй като водата е жизненоважна за земеделието.
Свети Теодор е смятан за покровител на конете и конниците, а празникът е бил начин да се отдаде почит на тези животни, които са имали ключова роля в живота на хората.
Обичаи и традиции на Тодоровден
Още: Топ 5 ястия, подходящи за пости, с които ще си оближете пръстите
Както всеки църковен празник, и тук има много обичаи, които надали се спазват от много съвременни хора. Но трябва да признаем, че през вековете са се запазили някои традиции, които са изключително интересни и наистина си заслужава да се изпълнят.
На Тодоровден при изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
После идва ред на конните състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Смята се, че ако човек прекара деня навън и се изложи на слънце, това ще му донесе здраве и сила. Традицията повелява и посещение на църква, където се палят свещи и се отправят молитви за здраве и благополучие.
Една забавна традиция е подстригването. Бабите обикновено подстригват малките деца за първи път след миналите зимни дни и от там е дошъл изразът - "остриган като магаре през март".
Още: Яйцата са скъпи: Масово боядисване на картофи за Великден
Какво се слага на трапезата
Празникът е част от Великденските пости, затова се яде постна храна като е разрешено тя да бъде с масло. На трапезата задължително се слага обреден хляб и варено жито, което предварително е осветено в църквата.
Обредният хляб е с формата на подкова, украсен e с орехови ядки или варена царевица. Намазва се с мед и се раздава на близките.
Още: Засаждане на растения в градината след Великден: Кога е най-добре да се прави
По традиция на масата трябва да има постно ястие с гъби и варена леща (Тодорова леща). Задължително се слага и спаначена супа. Нейният цвят символизира настъпващата пролет и плодородието.
