Фразата „Трети райх“ е позната на почти всички. Третият райх – това е нацистка Германия начело със своя фюрер (водач) Адолф Хитлер. Но къде са изчезнали другите два Райха – първият и вторият?
Съществителното име Reich произлиза от старонемската езикова форма rîhhi, образувана от прагерманската форма rīkjan – букв. „господарски“. По-късно думата Райх придобива значението на „земя, имот, хора под властта на владетел“. В съвременния немски език е запазена приблизително в същото значение. Съществителното das Reich може да се преведе като „държава“, „власт“, „царство“, „империя“.
Първи райх е общоприетото название на държавното образувание, съществувало от 962-та до 1806 година, което се наричало „Свещена Римска империя на германската нация“ (на немски: Heiliges Römisches Reich Deutscher Nation) и в най-дообрите си години обединявало обширни територии в Централна Европа: същинска Германия, Северна и Централна Италия, Швейцария, Кралство Бургундия, Белгия и Нидерландия, Чехия, Силезия и регионите Елзас и Лотарингия.
Основател на Свещената Римска империя е източнофранкският крал Отон I Велики през 962 г. - тази година се смята и за началото на днешна Германия. Това държавно образувание се позиционира като пряк наследник на Франкската империя на Карл Велики, която, заедно с Византия, се счита за наследник на древната Римска империя. Държавата на Карл Велики се разпада в средата на IX век. След смъртта на последния император Беренгарий Фриулски през 924 г. единната власт над обширни територии от Централна Европа е загубена и се разпределя между множество местни владетели. Но към средата на X век европейската имперска инициатива преминава към Източно-франкското кралство - бъдещата Германия.
Ала процесът на формиране на обединена европейска империя с основно ядро Германия никога не бил завършен през цялата дълга история на съществуването на държавното образувание Свещена Римска империя. Въпреки, че формално се наричала „империя“, тази държава остава децентрализирана през цялата си история, със сложна феодална йерархична структура, която обединявала десетки териториално-държавни единици. Въпреки, че императорът, както и се полага, бил начело на империята, властта му не се предавала по наследство; титлата се присъждала от колегията на курфюрстите. При това властта на германския император не била абсолютна и била ограничена първо от аристокрацията, а по-късно, към края на XV век, от Райхстага.
В първите векове на своето съществуване държавата имала характер на феодално-теократична империя, претендираща за върховна власт в християнския свят. Това обстоятелство довело до многовековната борба на германските императори срещу папския престол за владението на Италия. Борбата с Ватикана и нарастващата териториална разпокъсаност на Германия непрекъснато отслабвали императорската власт.
Историците смятат за най-яркия период от средновековната история на Свещената Римска империя управлението на династията Хохенщауфен (1138-1254), най-видният представител на която е Фридрих I Барбароса. Главната мечта на живота му било възраждането на предишната мощ на империята на Карл Велики – но на този блян никога не било предопределено да се сбъдне. Владетелят обаче направил много, за да го съживи. Именно при Фридрих I Барбароса Свещената Римска империя достига най-високия си връх и натрупва значителна военна мощ. Императорът обаче не успял да се справи с основния й проблем – вътрешната разпокъсаност.
С идването на власт на Хабсбургската династия през XV век в Свещената Римска империя били проведени реформи, насочени към укрепване на единството. Реформацията и Тридесетгодишната война (1618 – 1648) обаче внесли свои корекции в държавното управление, като допълнително ограничили властта на императора.
Към началото на ХVІІІ век Свещената Римска империя – Първият райх, загубила способността си да се разширява и да води настъпателни войни, камо ли да укрепява императорската власт. За крайна дата в нейната история се счита 1806 г., когато се образува Рейнският съюз и последният император на Първия райх, Франц II, се отказва от трона.
---
