Влашката култура е една от онези, които често остават в сянка, но същевременно носят неподправена автентичност и дълбока символика. Власите са народ с богати традиции, които се преплитат с българските, румънските и дори сръбските обичаи. През вековете те са съхранили уникален начин на живот, характерен фолклор и обреди.
Много от тях и днес са част от празничния календар или от ежедневните ритуали в някои български селища. Някои от тези обичаи може да ни изглеждат познати и близки, без дори да знаем, че коренът им идва именно от влашката културна среда.
Обичаи, свързани с годежа и сватбата
Сватбената традиция е един от най-силно съхранените пластове на влашката култура. Власите отдават изключително значение на семейството и на брака, затова около сватбата винаги има поредица от обреди.
Познат и днес е обичаят момата да бъде „сгледана“ не само от младоженеца, но и от неговото семейство. Пригодността на момата не се е измервала само с красотата, но и с умението ѝ да тъче, да меси хляб и да се грижи за дома. Тази практика съществува в различни варианти и в българската традиция, но във влашките села тя е особено строго следвана.
25 септември - какъв празник е утре, традиции и обичаи
При самата сватба силно впечатление прави традицията на „откупуването на булката“. И до днес в някои български села, където има влашко население, младоженецът и неговите приятели трябва да преминат през различни изпитания, за да „спечелят“ булката от нейния дом. Това е обичай, който носи хумор и веселие, но и символика за преминаване от едно житейско състояние към друго.
Празници, обвързани с хляба
Хлябът във влашката култура не е просто храна, а свещен символ. Власите вярват, че хлябът е посредник между човека и божественото. При всяко важно събитие се приготвя специален обреден хляб – при раждане, при сватба, при погребение. Познати са ни и днес някои от тези практики, като например разчупването на хляб над главата на младоженците за плодородие и щастие.
В някои влашки общности на Бабинден жените месят кръгли хлябове, които символизират живота и неговия кръговрат. Те се раздават на близки и съседи, като знак за здраве и благополучие. Подобни традиции са останали живи и в българската култура, макар понякога да не знаем, че корените им са влашки.
Голям църковен празник иде на 1 октомври, спазват се редица традиции и обичаи
Обреди при раждане и кръщение
Власите отдават голямо значение на раждането и първите дни от живота на детето. Смята се, че майката и новороденото са уязвими и трябва да бъдат пазени от зли сили. Затова в къщата често се оставят ножове или въглени под възглавницата на бебето, за да се предпази от „лоши очи“. Тази практика е позната и у нас и до днес някои баби все още я спазват.
Кръщенето също е обвързано със силни влашки традиции. Кумът има особена роля – той не само дава име на детето, но и става духовен наставник. В някои общности се вярва, че връзката между кум и кръщелник е по-силна дори от кръвната връзка. Тази почит към кума и днес се среща сред много български семейства.
Погребални и поменални обичаи
Власите вярват, че животът не свършва със смъртта, а преминава в друг свят. Затова погребалните обреди са наситени със символика и грижа за душата на покойника. Една от традициите, които и днес познаваме, е раздаването на хляб, вино и жито при помени. Коливо, приготвено от варено жито, подсладено и смесено с орехи, е част от трапезата при помен. Този обичай е запазен в различни варианти в България и е пряко свързан с влашката културна традиция.
Друг характерен елемент е поставянето на свещ и малка чаша вино на гроба. Така живите общуват със своите покойници, а обичаят продължава да се изпълнява и в наши дни.
Календарни празници и влашко наследство
Много от влашките празници съвпадат с българските, но имат свои особености. На Сирни заговезни, например, освен традиционните прошки, власите изпълняват и обреди с огън. Те палят големи клади, около които се събират млади и стари, за да пречистят душите си и да изгонят злото.
7 октомври - какъв празник е утре, какви традиции и обичаи се спазват
На Гергьовден власите колят агне, но в някои райони съществува и обичай да украсяват вратите с клонки от дървета, за да пазят дома от болести и нещастия.
Магия и вярвания
Влашките обичаи са наситени и с магически елементи. Те вярват в силата на билките и често приготвят отвари за здраве и любов. На Еньовден, например, се събирали билки още преди изгрев слънце, защото тогава имат най-голяма сила. Днес българите продължават да берат билки на този ден, без да знаят, че това е обичай с влашки корени.
9 октомври - какъв празник е утре, какви традиции и обичаи се спазват
Популярен е и обичаят за „връзване на червен конец“ против уроки. Власите са вярвали, че червеното предпазва от зли сили и носи късмет.
Фолклор и музика
Много от народните песни, които се изпълняват в българските села с влашко население, носят особено звучене – мелодично, протяжно и изпълнено с носталгия. Танците също са специфични – с бързи стъпки и ритми, които често се различават от типичните за българския фолклор, но са се преплели в общото културно наследство.
