Православната църква днес отбелязва първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина неделя, по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото възкресение.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
Великден е един от най-важните християнски празници, който отбелязва Възкресението на Исус Христос. Той е подвижен празник, чиято дата се определя според лунния календар, а това е трудно за обикновените хора.
На 20 декември православната църква почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец. В българските народни традиции този ден е известен като Игнажден или Игнатовден, а също и като Полязовден, отнасящ се до т.
Игнажден е християнски празник, на който според религията и народните вярвания започват родилните мъки на Света Богородица, за да се роди в святата нощ Спасителят.
Великден е един от най-важните християнски празници, който отбелязва Възкресението на Исус Христос. Той е подвижен празник, чиято дата се определя според лунния календар, а това е трудно за обикновените хора.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Игнажден е християнски празник, на който според религията и народните вярвания започват родилните мъки на Света Богородица, за да се роди в святата нощ Спасителят.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
Православната църква днес отбелязва първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина неделя, по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото възкресение.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
На 20 декември православната църква почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец. В българските народни традиции този ден е известен като Игнажден или Игнатовден, а също и като Полязовден, отнасящ се до т.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Православната църква днес отбелязва първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина неделя, по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото възкресение.
Уникална традиция от провинциална Чехия. Стар обичай, известен като „маршируващия Юда“, е оцелял само в няколко села в източна Чехия.
Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората.
Пролетта е най-прекрасното време от годината — период на събуждане и раззеленяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия.
Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с Великден. Честваме го ден преди Цветница и осем дни преди Великден.
Благовещение, което се отбелязва на 25 март, е един от най-важните християнски празници. Този ден се свързва със светото събитие, когато Архангел Гавриил донася на Дева Мария радостната вест, че ще стане майка на Спасителя – Исус Христос.
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар.
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от тази седмица идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Сирни Заговезни е един от най-обичаните и значими празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост.
Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сиропустна неделя, се отбелязва в последната неделя преди началото на Великия пост.
Богоявление е един от 12-те големи празници в православния християнския календар. Този ден е богат на църковни ритуали и народни традиции, които подчертават неговото духовно и културно значение.
Нощта срещу Богоявление (Йордановден), известна още като Водици или Водокръщи, е една от най-магичните нощи в годината. Според народните вярвания небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да отправи молитва към Бога, а желанията му ще бъдат чути и ще се сбъднат.
Водици е един от най-значимите и магични празници в българския обреден календар. Този тридневен празник започва вечерта на 5 януари и завършва на 7 януари, като слага край на Коледните празници.
Великден е един от най-важните християнски празници, който отбелязва Възкресението на Исус Христос. Той е подвижен празник, чиято дата се определя според лунния календар, а това е трудно за обикновените хора.
Рождество Христово е вторият по значимост празник, след Великден в православната църква. Вечерта преди него е Бъдни вечер.
На 20 декември православната църква почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец. В българските народни традиции този ден е известен като Игнажден или Игнатовден, а също и като Полязовден, отнасящ се до т.
Игнажден е християнски празник, на който според религията и народните вярвания започват родилните мъки на Света Богородица, за да се роди в святата нощ Спасителят.
