На 35 години Волфганг Амадеус Моцарт умира като бедняк, като слабеещата му ръка набързо записва последните ноти на своя „Реквием“, който той смята за погребална литургия за самия себе си. Биографите на Моцарт до ден-днешен са в недоумение: как е възможно композиторът, който с операта си „Вълшебната флейта“ буквално прави либретиста Емануел Шиканедер богат човек, да е починал в бедност? Защо е погребан в общ гроб с дузина скитници?
Най-разпространената теория за смъртта на композитора е отравяне и тя се появява веднага след смъртта на Моцарт. Съпругата му Констанца твърди, че съпругът ѝ е бил преследван от страх да умре от отрова. Синът му Карл Томас си спомня: „Тялото на баща ми беше странно подуто, сякаш беше отровен с живак.“ Противниците на тази теория смятат, че живакът може да се е появил в тялото по съвсем различна причина: той е бил използван за лечение на сифилис, от който Моцарт е страдал.
Заподозрян номер 1 бил неговият дългогодишен съперник, композиторът Антонио Салиери. Въпреки слуховете, Виена пищно отпразнувала 50-годишнината от кариерата на „заподозрения“. Говори се, че виенската общественост не се интересувала особено от клюки; освен това, след смъртта на Моцарт, съпругата му Констанца изпратила най-малкия си син да учи именно при Салиери. Синът на Моцарт обаче вярвал, че „Салиери не е убил баща ми, но наистина е отровил живота му с интригите си“.
Още: Знаете ли къде е роден Моцарт?
Последното произведение на Моцарт - „Реквием“, било поръчан от тайнствен и непознат спонсор. По-късно загадъчната история на мистериозната поръчка била обяснена просто и елементарно. Граф Франц фон Вилсег цу Щупах, голям любител на музиката, бил решен да стане известен като композитор на всяка цена. За тази цел поръчвал композиции от талантливи музиканти, преписвал ги и представял за свои. След като загубил съпругата си, графът решил да почете паметта ѝ с изпълнение на „Реквиема“.
Друга теория е свързана с Франц Ксавер Зюсмайер, ученик, секретар и любовник на съпругата на Моцарт. Освен това, Зюсмайр е бил ученик не само на Моцарт, но и на Салиери. Смята се, че Зюсмайр е получил живака от друг „герой“ на трагедията – графът и музикант Валсег цу Щупах, същият, който поръчал на Моцарт да композира „Реквиема“. Живакът е бил добиван в неговото имение.
След смъртта на Моцарт, в музикалните среди се разказвала такава забележка на един композитор: „Макар и да е жалко за такъв гений, за нас е късмет, че е мъртъв. Защото, ако той беше живял по-дълго, никой на света нямаше да ни даде и коричка хляб за нашата музика“.
Следната история дълго време се разпространявала сред виенските музиканти. Твърди се, че погребалната служба с тялото на Моцарт не се е състояла в катедралата „Свети Стефан“, а на входа на Кръстния параклис, в съседство с недовършената северна кула на катедралата. После, щом ескортът си тръгнал, ковчегът с тялото бил внесен вътре и след като минал пред Разпятието, прахът на великия музикант бил изнесен през друг изход, водещ директно към катакомбите, където били погребани починалите по време на чумната епидемия.
Още: Топ 10 на най-известните произведения на Моцарт
Има различни потвърждения за тези странни слухове. Например, известно е, че докато ровили в архива на Бетовен, биографите на композитора открили, наред с други документи, любопитна картина на погребението на Волфганг Амадеус Моцарт. Тя изобразявала разбрицана катафалка, влизаща през портите на гробището, а зад нея унило тичало бездомно куче.
През 1801 г. стар виенски гробар случайно открил череп, за който се смятало, че принадлежи на Моцарт, чийто скелет бил изчезнал безследно. Едва през 1859 г. бил открит старинен план на гробището „Сан Марко“ във Виена и на предполагаемото място на погребението на Моцарт бил издигнат мраморен паметник.
