Фалитите в България: Данните за първото тримесечие на 2024 година

Броят на фалиралите компании у нас спада с 14,1% на годишна база, забавяйки темпа си на спад от предишното тримесечие. Общо 992 фирми са обявили несъстоятелност за периода януари-март тази година.

Същевременно новорегистрираните правни единици в страната са 12 229, като броят им намалява със 7,4% на годишна база. Положително е обаче, че темпът се увеличава спрямо предишното тримесечие, когато е бил 2,4% на годишна база.

ОЩЕ: Броят на извънсъдебните фалити в Русия е нараснал 5 пъти

Спрямо периода октомври-декември 2023 г. броят на новорегистрираните фирми у нас се е нараснал с 13,1%, а на обявилите несъстоятелност – с 1,5%.

Резултати по сектори

Инфографика: НСИ

От всички новорегистрирани фирми през първите три месеца на годината най-много са в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 88,4% от всички, или общо 10 812 единици. Най-голям дял обявени в несъстоятелност за периода от всички обаче отново се падат на същия сектор – 78,3%.

На годишна база обаче секторът отчита ръст от новите компании едва от 2%, колкото е и повишението в сектор „Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности“. Най-голямо увеличение на новорегистрираните компании се отчита в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 32%. В другата крайност е строителният сектор, който отчита спад на новорегистрираните фирми от 82% - от 1288 до 233.

ОЩЕ: Всяка пета компания в Европа е застрашена от фалит

Същевременно броят на фалиралите компании расте в само един сектор за година – „Транспорт и съхранение“ с 53%. Най-голям е спадът в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 46%.

Най-сериозно е съотношението между новорегистрираните и оказалите се в несъстоятелност компании в промишлеността - на всеки близо 3 нови фирми една е фалирала през първото тримесечие. На другия край е сектор „Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности“, където по една компания е изпаднала в несъстоятелност на всеки близо 19 новорегистрирани.

Българската икономика

Последното ни тримесечие е с по-бавен растеж - 1,6%, спрямо 1,8% средно за цялата 2023 година. ОББ констатира в традиционния си специализиран анализ, че секторът на услугите изглежда най-добре - с 1% растеж на годишна база за последното тримесечие на 2023 година, а общо секторът на услугите в българската икономика държи 61,9% дял. Секторът на селското стопанство е на опашката - 3,9% свиване на годишна база за последното тримесечие, а селското стопанство е с 4,5% дял от икономиката ни.

"Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и от национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е леко забавяне на растежа до 0.4% (0.5% за 2023 г.) при инфлация от 2.4%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са растежът да е малко по-висок от миналата година и да достигне 2.3% при спадаща средна инфлация до 4.2%", казват още от ОББ.

Безработицата е 4,4% през януари, 2024 година - в анализа се прогнозира да не се промени особено до края на годината и да е 4,2%.

Хармонизираната инфлация намаля до 3,5% (спрямо февруари м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) следваше същата тенденция, като достигна 4,1%. Т. нар. потребителска инфлация (по националната методология) беше малко по-ниска от хармонизираната, като за февруари тя спадна до 3.3%. "С най-бързо растящи цени към февруари се оказаха отново ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието", заключи главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.