Вече е официално - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. търговците в България ще бъдат подложени на проверка от три държавни органа – Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за финансов надзор (КФН). Целта: да се установи дали някой не вдига цените "без обективни икономически фактори". Това предвиждат приетите на второ четене промени в Закона за приемане на еврото.
Ако се установи нарушение, глобите може да достигнат до 1 милион лева. Санкциите ще се определят според оборота и сериозността на нарушението, като за търговци с оборот над 50 млн. лв. глобите ще са процент от оборота. Промените в изключително важният закон бяха приети набързо - само за 10 дни. Подкрепа дойдe от ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ", "ДПС – Ново начало" на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и независими депутати. Още: И Томислав Дончев призна, че късно се дават отговори за еврото
Въпреки критиките на икономисти и опозиция, според които част от текстовете са меко казано скандални, парламентът запази възможността за масови проверки и глоби при необосновано поскъпване. Предложенията на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" за смекчаване на контрола не минаха.
Какво се променя?
Проверяващите ще могат да искат само релевантна информация, мотивирано и писмено. Все пак ще могат да влизат за проверки без съдебно разрешение.
Търговците ще са длъжни да предоставят исканите данни в срок не по-кратък от 5 работни дни.
Дори търговска тайна подлежи на разкриване – с изискване за поверителност. Още: Опасност от "бухалки" и държавен натиск: Законът за еврото е все по-близо до приемане
Данни могат да се искат само след 1 януари 2025 г., освен ако проверката не изисква друго.
Санкциите са:
- от 5 до 100 хил. лв. за първо нарушение
- до 0.5% от оборота (или максимум 1 млн. лв.) при големи фирми
- двойни при повторно нарушение
Според вносителите "обективен икономически фактор" са "документируеми външни промени – в разходи за производство, доставка, съхранение, нормативни промени, извънредни обстоятелства и други с пряко и съществено отражение върху себестойността." Още: "Всички вдигат цените, аз да не съм луд да не вдигам": Яростни критики за Закона за еврото
Двойното обозначаване на цените
Цените в лева и евро ще се изписват паралелно от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. – и то при ясни правила:
- и двете цени трябва да са с еднакъв размер, вид, цвят и шрифт;
- до 8 октомври търговците ще са в гратисен период – без глоби;
- от 31 октомври таксиметровите компании ще трябва да сложат двойни стикери.
Изключения от двойното обозначаване ще важат за горивни добавки, етикети от контролни везни, автомати, хартиени превозни документи и учебници.
Регистър на цените
Големите търговци (с над 10 млн. лв. оборот), предлагащи стоки от потребителската кошница, ще са длъжни всеки ден до 7 ч. да качват на сайтовете си цените по обекти и по продукти – в подходящ формат. Ако нямат сайт – ще изпращат данни към КЗП, която ще поддържа публична платформа.
Идеята бе на "Демократична България", които настояха и за опция по-малките търговци също да качват цените си доброволно.
"Празният чек" на правителството
С приетите текстове Министерският съвет ще има право да въвежда временни мерки при "значително нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост". Какво означава "значително" – законът не казва. Още: Закон за еврото или инструмент за натиск? Скритите рискове според "Прозрачност без граници
Тази неясна дефиниция притесни някои депутати. Според Мартин Димитров от "Демократична България" "това е чек без покритие. Може да се стигне до тавани, надценки и дори национализации – без парламент."
Депутатите не приеха предложението държавните и общинските структури също да бъдат задължени да не вдигат административни такси.
Засега се залага контрол основно върху частния бизнес. Пазарът и потребителите ще следят как ще работи този нов механизъм – и дали "добрите намерения" няма да доведат до нови цени. И нови глоби.
