"В началото на войната една трета от оръжията, използвани от Украйна, идваха от България." Това бяха думи на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на посещението й в най-големия държавен отбранителен завод на България ВМЗ "Сопот". Редица медии предадоха това изявление така, сякаш една трета от цялата чуждестранна военна помощ за Украйна идва от България. Всъщност Фон дер Лайен имаше предвид боеприпасите. Защото през първата половина на 2022 г. българските складове покриваха около една трета от нуждите на Украйна от боеприпаси. България изигра ключова роля в подкрепата на Украйна, като стана доставчик на съветски боеприпаси и оръжия в началото на 2014 г. и в 2022 г., което помогна за попълването на критичния недостиг на снаряди през най-трудните месеци на войната. Днес в България се проправя пътят за изграждането на един от най-големите оръжейни заводи в Европа. Това пише в статия на журналиста Иля Болгарин, публикувана в украинското издание "Оборонка" на 3 септември. Публикуваме я без съкращения:
Официалната позиция - против, а на практика - България беше основен доставчик за Украйна
По това време официалната позиция на София беше против откритите доставки за Украйна. Но България все пак прехвърляше оръжия по различни начини. Съединените щати и Великобритания финансираха закупуването на боеприпаси, а българските складове се превърнаха в един от основните източници на оръжия, докато отбранителните заводи по света бяха в състояние на летаргия.
Още: Военната корупция в България заради Украйна и Фон дер Лайен: Грешката в превода
"Знаехме, че България разполага със значителни резерви от необходимите снаряди. Ето защо президентът Зеленски ме изпрати на дипломатическа мисия, за да преговарям за закупуването им“, спомня си тогавашният външен министър Дмитро Кулеба.
Тази помощ стана особено важна през втората половина на 2022 г., когато интензивните боеве и контранастъплението изискваха огромни количества артилерийски боеприпаси. Способността на България да покрие една трета от тези нужди значително помогна на украинската армия.
Доставката на оръжия от складовете обаче е само един компонент от по-дълбокото партньорство между Украйна и България. В момента българските отбранителни заводи работят на няколко смени за украинските отбранителни сили и по някакъв начин помагат на местната отбранителна индустрия.
България бе ключов производител на оръжия по време на Варшавския договор
Още: Рюте с важна новина за европейските снаряди пред Rheinmetall, която ще инвестира у нас (ВИДЕО)
По време на Студената война България беше един от ключовите производители на оръжия от Варшавския договор. През 80-те години на миналия век отбранителната промишленост представляваше до 10% от БВП на страната, която изнасяше оръжия на стойност над 1 милиард долара годишно. В отбранително-промишления комплекс работеха стотици хиляди хора.
Българските фабрики произвеждаха стрелково оръжие, патрони, гранатомети, боеприпаси от различни калибри, ремонтираха бронирани машини и произвеждаха компоненти за противовъздушна отбрана и реактивни системи за залпов огън (РСЗО).
Но след разпадането на Варшавския договор традиционните пазари за продажби изчезнаха и страната остана със складове, пълни с оръжия на стойност 800 милиона долара, които никой не можеше да продаде. Икономическата криза принуди правителството да намали поръчките, да премахне субсидиите и да съкрати десетки хиляди работници.
За да поддържа индустрията на повърхността, България започна нелегално да доставя оръжия за Африка и Близкия изток. Държавната логистична компания "Кинтекс" изигра ключова роля в това. Според Forbes тя е продала оръжия на стойност над 100 милиона долара.
Още: Разкрития на експерт: Русия използва българско оръжие срещу Украйна?
"Не знаех къде ги изпращат и това не беше мой проблем", призна по-късно тогавашният директор на "Кинтекс", чието име не беше разкрито.
През 2000-те години България се опита да реформира отбранителната си промишленост: частично приватизира предприятия, опита се да ги прехвърли на граждански релси и постепенно да ги интегрира в системата на НАТО.
Но липсата на ясна стратегия и стабилна държавна подкрепа доведе до фалита на много фабрики. В същото време някои играчи успяха да се адаптират. Например, "Електрон Прогрес", която произвежда сензорни и оптични системи, се преориентира към сътрудничество със страните от НАТО и гражданския сектор.
От 2014 г. България стана основен доставчик за Украйна
Още: Украйна предлага фронтовата си линия като тестови полигон за чуждестранни оръжия
С избухването на военните действия в Донбас през 2014 г. Украйна се обърна към България с предложение за закупуване на оръжия. "EMCO", компания, специализирана в производството на съветски боеприпаси и модернизация на артилерията, стана един от основните доставчици.
Според разследващи на Bellingcat, Украйна е получила десетки хиляди боеприпаси от "EMCO" - от подцевни гранати до ракетни установки - на обща стойност около 25 милиона евро. Според техните данни руското Главно разузнавателно управление се е опитало да провали сделката.
Намесата на Москва продължи да се усеща. От 2014 г. насам складовете и фабриките за боеприпаси в България експлодират. Според говорителя на прокуратурата Сийка Милева, значителна част от съхраняваните там оръжия е трябвало да отидат в Украйна и Грузия. През 2015 г. имаше опит за отравянето на собственика на "EMCO" Емилиян Гебрев - и разследването отново доведе до руска следа.
Въпреки всичко това сътрудничеството между Украйна и България не спря. Българското оръжие остана привлекателно поради качеството и сравнително ниската си цена. През 2020 г. Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна дори се отказа от местните минохвъргачки "Молот", предпочитайки българските ЕМ-120 на "EMCO".
Освен това Украйна помогна на България да ремонтира ракети "въздух-въздух" Р-27, което само затвърди партньорството.
България е единствената страна в Европейския съюз, в която най-големият частен работодател е отбранителна компания
След началото на пълномащабната руска инвазия темата за българската помощ за Украйна многократно стана предмет на дискусии в медиите. Първоначално София се съгласи да ремонтира 80 танка за Въоръжените сили на Украйна. В отговор Русия отмени лицензи, които позволяват на български предприятия да обслужват съветски хеликоптери. По-късно бе обсъден въпросът за доставката на тежко въоръжение и боеприпаси. Киев настоя за доставка на танкове и артилерия, но София отказа, заявявайки, че е готова да предостави само стрелково оръжие и някои боеприпаси.
Въпреки това, български оръжия започнаха да се появяват все по-често на фронта: гранатомети, снаряди за тях, картечници, минохвъргачки, преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) и, разбира се, артилерийски и ракетни снаряди.
Войната всъщност даде нов тласък на българската отбранителна индустрия. Според бившия премиер Кирил Петков, само за 164 дни България е прехвърлила оръжия на стойност 2,7 милиарда долара на Украйна, а износът се е увеличил с 200%. Урсула фон дер Лайен отбеляза, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която най-големият частен работодател е отбранителна компания.
Саботажи, водещи до руска следа
Бързият растеж на производството имаше и обратна страна. През октомври 2022 г. и август 2023 г. във фабриките "Арсенал" и "ЕМКО", където се произвеждат боеприпаси, станаха експлозии. "България остана уязвима от Студената война насам и създаде комфортни условия за агентите на руското Главно разузнавателно управление", предупреди собственикът на "ЕМКО" Гебрев, подчертавайки рисковете от руска намеса.
Въпреки саботажа, доставките само се увеличиха. Заедно с боеприпасите София започна да прехвърля и оборудване.
Така, след дълго политическо дърпане – първо заради вето на президента, а след това заради търсене на финансиране – Украйна получи над сто отписани БТР-60. По-късно към тях бяха добавени и самоходни артилерийски установки 2С1 "Гвоздика".
В България трябва да се появи най-големият барутен завод в Европа
България все повече инвестира в развитието на отбранителната си индустрия, разбирайки нейната роля в съвременните реалности на сигурността. С това се обяснява и посещението на Урсула фон дер Лайен в завода ВМЗ "Сопот", където планират да разширят производството на боеприпаси от съветски калибър и да установят производство на снаряди по стандарта на НАТО.
За това София разчита на финансиране от европейската програма SAFE. Тази програма позволява на страните от ЕС да вземат преференциални заеми за съвместни покупки на оръжия, като в рамките й е планирано да се използват 150 милиарда евро.
Международни партньори също се присъединяват към мащабни проекти в България. Rheinmetall, съвместно със страната, планира да построи две фабрики за производство на барут, артилерийски снаряди и дронове. Общите инвестиции надхвърлят 1 милиард евро.
В резултат на това в България трябва да се появи най-големият барутен завод в Европа, което значително ще засили отбранителния потенциал на целия континент.
През 2025 г. водещата компания в глобалната отбранителна промишленост IAG обяви откриването на български завод за производство на бронирани машини.
Български заводи намериха своето място и в украинските производствени вериги. Например, до 2022 г. украинските заводи никога не са произвеждали артилерийски боеприпаси. От материалите на AP е известно, че поне в началото на пълномащабното нахлуване местни заводи са изнасяли боеприпаси за България за пълнене с взривни вещества и са ги връщали. Това е сложен технологичен процес, какъвто по това време нямаше в Украйна.
Българският отбранително-промишлен комплекс, който преживя упадък и загуба на пазари след Студената война, днес отново придобива стратегическо значение за Европа. Този път обаче срещу бивш съюзник.
Превод на статия на Иля Болгарин за "Оборонка"
