Нападение на Русия срещу членка на НАТО се очаква към 2029 г., когато, според преценките на военните експерти, Владимир Путин ще е готов с подготовката си да увеличи мащаба на агресията си, пренасяйки я извън границите на Украйна. С какъв противник ще се сблъскат тогава войниците от НАТО? Разликите далеч няма да са само в калибъра на автоматите (5,45x39 за руските оръжия срещу 5,56x45 за натовските), а главно в това, което се случва в главата на войника.
Професионална подготовка срещу сляпа вяра и готовност да умреш
Руските и западните армии представляват две фундаментално различни военни култури, пише Neue Zürcher Zeitung. Русия мотивира войниците си чрез вярата, митовете и готовността за саможертва, превръщайки войната в морално и религиозно изпитание. Това насърчава упорството, но е и причина за слепота за това, което реално се случва на бойното поле.
Западните армии от друга страна разчитат на рационалност, професионална подготовка, анализ на риска и индивидуална отговорност на военнослужещите. В един военен конфликт това би довело до сблъсък на две противоположни психологии: западната, основана на институции и логика, и руската, основана на вяра, фатализъм и дисциплина.
В случай на пряка война между НАТО и Русия, отбелязва германското издание, западните военни сили ще се изправят не просто срещу армия, а срещу система от вярвания, за която смъртта може да не е поражение, а нещо като "проверка" и "изпитание", което прави такъв противник едновременно устойчив и непредсказуем.
Още: Очакванията на Кремъл са разбити: Тръмп хитро прибира плодовете на посятото от Путин
Законност и анализ на риска срещу безпрекословно подчинение
В западните армии войниците са рационално действащи хора, обучени, планиращи, подчинени на закона и граждани на свободна страна. Русия обаче формира войниците като вярващи. Много от тях първоначално се присъединяват към армията заради парите. Но след това им се дава цел: победа чрез саможертва. Войната се превръща в тест за вярата, а смъртта - във възможно спасение. Руската военна психология превръща войниците в непоколебими фанатици. Безпрекословното подчинение е основата на руската военна култура.
Възниква въпросът: защо хиляди руски войници буквално са хвърляни на сигурна смърт вече три години и половина в Украйна? Вълна след вълна те атакуват позициите на противника, знаейки, че е почти сигурно, че ще загинат. Това поведение е познато от Втората световна война. Но оттогава са минали 80 години и смятахме, че руската реалност се е променила.
Още: Това вече не е войната на Украйна, а на цяла Европа. Но е готова само Финландия
Снимка: Pixabay
На Запад войната е институционализирана. Тя се контролира от парламентите, залегнала е в доктрини и – което я отличава особено много от руския модел – тя е вписана в етични норми. Колкото и парадоксално да изглежда, войната се възприема като рационализирано извънредно положение. В Русия това не е така - руските военни инструкции я представят като морален тест, който войникът трябва да издържи. "Моралът е по-важен от математиката на битката" - оттук и защо неслучайно руските войници са наричани "пушечно месо".
За руските възприятия може да се съди по едно своеобразно ръководство, което се разпространява из военните канали в Telegram, наречено "Препоръки за участниците в специалната военна операция". То е анонимен сборник от съвети и поуки от войната в Украйна – учебник и ръководство за оцеляване. Сравняването на принципите, изложени там, със западните разкрива колко различни са мотивите и вътрешните мотивации на войниците от двете страни на фронта.
Още: Босна разследва ръководени от Русия паравоенни лагери на територията си
Планиране на операциите срещу "ако вярваш, гранатата няма да те уцели"
Докато западният офицер планира операциите въз основа на анализ на риска, то руският командир ще ви говори за "изпитания, изпратени от Бог". За него загубите и жертвите не са грешки или трагедии, а доказателство за твърдост. "Ако вярваш в себе си, гранатата няма да те уплаши", се казва в наръчника. Това отношение внушава устойчивост далеч отвъд рационално приемливото, но едновременно с това заслепява войника за реалността на бойното поле.
Руските новобранци са въвеждани в ритуали: клетва пред Путин и Отечеството, икона, благословия от патриарха. На бойното поле смъртта се възприема от тях не като случайност, а като съдба. Немалко видеа от Украйна показват руски войници, които се молят преди битка.
За разлика от тях западните войници са преди всичко професионалисти, тяхната мотивация се основава на професионална етика, другарство и компетентност. Те действат въз основа на структура и логика. Руснаците разчитат на мит. Следователно сблъсъкът с руснаците ще е не само военен, но и метафизичен сблъсък: защото руският войник е убеден, че дори смъртта е част от неговата мисия.
Още: ЕС и НАТО работят по план, който ще отключи тежкото въоръжение в Европа при война с Русия
Руският войник е изолиран от всякаква информация отвън, за да не посее тя у него съмнения
Руските войници биват изолирани от всичко, което би могло да породи у тях съмнения: от новините, социалните медии, дори от разговори със семейството, защото това може да посее у тях колебания и неувереност. Руският войник е научен не да обработва информация, а да я избягва.
На Запад е обратното. Комуникацията, инициативата и анализът са част от обучението. В Германия и Швейцария, например, войниците могат да обсъждат решенията на командирите, да анализират грешките и да коригират действията си. В Русия съмнението е пораженчество, критиката е предателство. Ако в началото на войната срещу Украйна в руската армия все още се чуваха критични гласове, то сега те или са изчезнали, или техните поддръжници са елиминирани.
Архаичното мислене на руснаците, съчетано с модерните технологии, които използват
Сблъсък между западните и руските сили би противопоставил един срещу друг два манталитета - рефлективния и затворения. Изглежда очевидно кой трябва да има предимство. Но в действителност това не е така, пише изданието.
През последните години Русия се научи да комбинира съвременните военни технологии с архаичното си мислене. Дроновете, електронното заглушаване, крилатите ракети са представени като елементи на националната мисия. Оръжията са превърнати в символи. Операторът на дрона се възприема като оръдие на съдбата - ако атаката му се е провалила, това означава, че вярата му не е била достатъчно силна.
Западният войник разглежда технологиите като инструмент – прецизен, предвидим и управляван от етика. Западът се доверява на машината, доказана чрез хиляди тестове; Русия се доверява на мит, който уж управлява тази машина. Западният войник контролира, руският търпи.
За Русия войските на НАТО представляват не само военна, но и морална заплаха. Западната информация, музика, култура, изкуство, начин на живот и ценности са обявени за "изкушение". Руският войник се сражава не само срещу технологиите, но и срещу идеите. В очите на режима на Путин врагът не е човек, а вирус. На това и учат руските ученици: че ако се съмняват, значи служат на врага, че изолацията е знак за сила.
Още: 25 пленени украинци в Покровск: Защо "копейките" така лесно кълват на видеа с изкуствен интелект
Послушанието като норма
Какво означава това за западните войници? Тяхната сплотеност се основава на доверие и комуникация. За тях затвореният свят на руските военнослужещи е труден за разбиране. В хибридна война, в която информацията е оръжие, устойчивостта на Русия на външни влияния може да осигури тактическо предимство. В същото време войната в Украйна показва, че руснаците се адаптират бързо и бойният им дух остава висок.
Руският войник се подчинява безпрекословно. Западният войник се подчинява, защото заповедта, която е получил, е свързана с правна отговорност. На пръв поглед тези мотиви са сходни, но по същество са коренно различни. В Русия колективът е по-важен от индивида. На Запад обаче войникът си остава "гражданин в униформа" - с други думи, действията му са подчинени на Конституцията, на демократичния контрол и етичните стандарти.
Руските войници са обучени на издръжливост, за тях болката е начин да докажат характер. Докато в западните армии психичното здраве е част от бойната готовност, в Русия то е ненужен лукс. Това оформя и отношението към смъртта - руският войник може дори с радост да посрещне смъртта като вид изпитание.
Ако избухне открита война между Русия и НАТО, ще се сблъскат две различни военни цивилизации. Едната е изградена върху институции, човешки права и духа на Просвещението. Другата - върху религиозна вяра, мит и саможертва. Неслучайно украинските военни, особено тези, които са се сражавали при Бахмут, разказваха с удивление как руските щурмови групи са атакували отново и отново, оставяйки купчини тела, но продължавайки сляпо да вървят напред.
Слабото място на руснаците
Когато смъртта не се възприема като поражение, а като тест, тогава такъв враг става непредсказуем. Той може да се задържи на позиции, откъдето други ще се оттеглят, защото за тях имат значение човешките загуби, докато за него - не.
Но в същото време точно това може да направи руснаците уязвими. Защото ако се разпадне вярата им, а това се случва, както се вижда - тогава остава само насилие. Отстъпващите руски войници са брутално наказвани или разстрелвани на място.
