НАТО срещу руската хибридна война

НАТО се опитва да защити и успокои балтийските страни, които се опасяват от хибридната война – нова руска тактика, в която според западни експерти и военни мистификацията замества класическото обявяване на война.

Според Джеймс Шер от британския мозъчен тръст „Чатъм хаус“ хибридната война има за цел да „парализира една държава, преди тя да си е дала сметка, че е започнал конфликт“. „Това е модел на война, който е измислен за промъкване под прага на чувствителност на НАТО“, казва той.

Използването на анонимните „зелени човечета“ от Владимир Путин в операцията по присъединяването на Крим към Русия миналата година притесни трите балтийски страни, членуващи в НАТО и ЕС, които не са забравили 50-годишната съветска окупация.

Въпреки че пряка инвазия е малко вероятна, не може да се каже същото за хибридната намеса и тактиката на дестабилизация, които бяха възприети от Москва, за да тества решимостта на НАТО. Хибридната война на Путин почива върху „дезинформацията, корупцията и икономическия натиск“, които са насочени към „разклащането на нацията“, смята латвийският министър на отбраната Раймонд Вейонис.

Литовският президент Далия Грибаускайте също е категорична: „първият етап от сблъсъка вече се състоя – говоря за информационна война, за пропаганда и кибератаки. Агресията вече е тук“.

Троянски кон

Заместник генералният секретар на НАТО Александър Вербшоу вижда в този модел модерна версия на Троянския кон. По време на конференция за сигурността в Рига той заяви, че НАТО „се опитва да се подготви, да възпре и ако е необходимо да се защити от хибридните заплахи“. За да не бъде хванат неподготвен пред засиленото военно присъствие на Русия в балтийския регион, Алиансът изпраща войски на ротационен принцип.

Този месец САЩ разположиха цял контингент с тежки оръжия, включително хеликоптери и танкове, в рамките на операцията „Атлантик ризолв“. НАТО засилва източния си фронт със сили за бързо реагиране от 5000 войници и шест логистични центъра в балтийските страни, в България, Полша и Румъния.

Милитаризация на медиите

Руското малцинство, което представлява около 25% от населението на Естония и Латвия, руските радио и телевизия, които са контролирани от Кремъл, както и руското присъствие в интернет според експертите са част от хибридната война срещу балтийските сърца и души.

Путин оправда анексирането на Крим с необходимостта да защити своите съотечественици, което породи опасението, че Москва може да приложи същата формула и в балтийските страни.

Според журналистката Олга Драгилева в момента в Латвия с пълна сила се води хибридна медийна война, която цели да посее „неудовлетворение и илюзии“ сред етническите руснаци. Директорът на Центъра за усъвършенстване на стратегическите комуникации на НАТО в Рига Янис Карклинс говори за „милитаризиране на социалните медии“. По време на предстоящата си среща лидерите от ЕС трябва да изготвят план в отговор на руската пропагандна кампания.

Хибриден отговор

Мнозина смятат, че Естония е усетила хибридната война през 2007 година, когато сайтовете на държавните институции и банките в страната бяха подложена на мащабна кибератака. Агресията бе приписана на руски хакери, а Кремъл отрече участието си в случая. И както често се случва в хибридните войни, кибернападателите са трудни са идентифициране и не се страхуват от незабавен отговор като при традиционните войни. Днес Талин - столица на една от най добре снабдените с интернет връзка страни, е приютила център на НАТО за киберзащита. За да противодейства на хибридните заплахи, Алиансът трябва да разработи хибридни отговори, които ще му „позволят да разгърне силите, които са необходими, където трябва и когато трябва“, казва Вербшоу.