Войната в Украйна е едновременно конфликт от миналото и бъдещето, твърди Foreign Affairs. От една страна тя напомня на Първата световна война със своите статични фронтови линии, окопи и обширна ничия земя, където войниците загиват масово. От друга страна определящата черта на този конфликт са иновациите и съвременните технологии. Никога досега въоръжен конфликт не е използвал в такава степен сателитни системи, автономни платформи, програми за изкуствен интелект и специализирано високотехнологично оборудване.
Тези тенденции би трябвало да са източник на дълбока загриженост за САЩ. След бързата и решителна победа във войната в Персийския залив през 1991 г. американските военни плановици стигнаха до заключението, че бъдещите войни също ще бъдат краткотрайни. Те започнаха да приемат, че ключът към успеха вече няма да бъде масата войски, а големите, скъпи и високотехнологични системи. Украйна обаче демонстрира обратното. Въоръжените конфликти днес все още могат да се превърнат в продължителни войни на изтощение. По-малки и по-бедни държави могат да неутрализират или сериозно да отслабят по-големи и по-богати противници. А постигането на успех изисква способност за създаване и използване на огромни количества достъпни оръжия, а не само ограничен брой сложни и най-съвременни системи.
За съжаление Вашингтон трудно ще се промени. Американската армия е огромна бюрократична структура с дълбоко вкоренени процеси и традиции. Някои американски военни лидери дори омаловажават значението на украинския опит и поставят под съмнение неговата приложимост към бъдещ конфликт в Тихия океан. Чрез уебсайта "War on the Rocks" пенсионираният генерал Дейвид Барно и политологът Нора Бенсахел предупреждават, че Вашингтон рискува да "извлече напълно грешни поуки" от войната в Украйна, ако тя "заплаши новата доктрина на САЩ и големите инвестиции".
Да, не всеки тактически урок от Украйна е приложим към бъдещи войни. Но неоспоримият извод е, че креативността, адаптивността и достъпните оръжия ще бъдат от съществено значение за утрешните конфликти. Следователно американските военни лидери трябва да излязат от зоната си на комфорт и да започнат процес на преосмисляне на военната доктрина на Вашингтон. Налага се да анализират как съществуващите противникови оръжейни системи могат да неутрализират сложни и авангардни американски отбранителни платформи и тактики. Необходимо е също така да се научат да адаптират системите си със скоростта на разработване на софтуер – така че модернизациите да отнемат часове или дни, а не години. И накрая, трябва да разработят достъпни оръжия, които американските производители могат бързо да произвеждат в големи количества. В противен случай, при следващ конфликт, САЩ рискуват да се окажат в позиция, сходна с тази на Русия.
Предвидете и се адаптирайте
Първият урок, който САЩ трябва да усвоят, е необходимостта от креативност и стратегическо въображение. Те трябва да си представят какви комбинации от нови технологии би могъл да използва противникът, за да неутрализира предимствата на Вашингтон. Тъй като САЩ биха могли да се окажат в позицията на Русия при бъдещ конфликт, необходимо е да се отделят ресурси за предвиждане на това как противникът може да използва асиметрични средства и тактики за нарушаване на американските операции.
Показателен пример е войната в Черно море. В началото на военните действия Русия разполагаше със значителен военноморски флот, базиран около украинските брегове с цел блокиране на страната. Киев имаше само един малък военен кораб. Когато руските сили се насочиха към Одеса, Украйна реши да потопи единствения си кораб, за да предотврати евентуалното му завземане от Москва. В следващите години обаче Киев компенсира липсата на традиционен флот чрез собствени разработки на ракети, безпилотни лодки, дронове и усъвършенствано разузнаване, успявайки да унищожи или извади от строя поне 25 руски кораба – около една трета от Черноморския флот на Русия. Сред тях беше и руският флагман "Москва".
Морето не е единствената сфера, в която креативният подход на Киев изненада по-мощен противник. През пролетта на 2025 г., след 18 месеца подготовка, Украйна тайно внесе 117 FPV дрона в Русия, скривайки ги в камиони и позиционирайки ги близо до пет отдалечени летища. След това дроновете бяха изстреляни срещу руски стратегически бомбардировачи на хиляди километри разстояние, като унищожиха най-малко 10% от руските самолети с голям обсег - украински и западни оценки даже сочат по-високо число, 30%. Така Киев не само отслаби възможностите на Русия за далекобойни ракетни удари, но и нанесе сериозен психологически удар, демонстрирайки, че нито едно руско оръжие не е напълно защитено. Използваните дронове струваха най-много по няколко хиляди долара всеки, докато щетите върху руската авиация се оценяват на около 7 милиарда долара.
При осъществяването на тези и други операции, включително първия удар с украински подводен дрон срещу руска подводница през декември, Киев действа нестандартно именно защото не разполага с ресурсите на суперсила. Ограничените възможности го принуждават към креативност и импровизация.
Предвиждането на нови модели за атака е от решаващо значение, но не всичко може да бъде прогнозирано преди началото на войната. С развитието на технологиите противниците непрекъснато разработват нови подходи, което означава, че САЩ трябва да ускорят способността си за адаптация. Значението на бързата адаптация е вторият ключов урок за Вашингтон. Тя е особено видима в иновационния цикъл при използването на дронове и средства за противодействие на дронове.
В началото на войната Украйна започна да използва дронове камикадзе за удари по вражески позиции. До края на 2022 г. Русия разположи заглушители по фронтовата линия, за да блокира интернет връзката, когато дроновете се приближават до целите си. Киев реагира, като започна да използва достъпни търговски модели с камери, позволяващи управление извън зоната на заглушаване. Русия от своя страна разшири обхвата на заглушителите и започна да използва димни завеси за прикритие. Този цикъл на действие и противодействие не само продължава, но и се ускорява. Днес тактическите подобрения от двете страни се случват толкова бързо, че дадена иновация може да остарее в рамките на три седмици.
Последният важен урок е необходимостта от проектиране на достъпни системи, които могат да се произвеждат масово. Дроновете са ясен пример. Украйна разположи големи количества евтини безпилотни апарати, превръщайки ги в отличителен белег на своята военна стратегия. Въпреки руското заглушаване, дронове на стойност няколкостотин долара позволяват на Украйна да неутрализира руските предимства в артилерията и бронетехниката. Те осигуряват прецизна огнева мощ, която доскоро беше възможна единствено чрез скъпи боеприпаси като прецизно насочваните снаряди Excalibur, струващи около 100 000 долара за единица. С други думи, дроновете създадоха по-гъвкава и икономически ефективна форма на прецизен удар.
За САЩ този нискобюджетен подход ще бъде най-ефективен в рамките на стратегия, която комбинира ограничен брой високотехнологични и скъпи платформи с голям брой евтини, прости и еднократни системи. Вашингтон вече инвестира в сложни и авангардни разработки, но едва сега започва по-сериозно да развива и набавя еднократни бойни средства и трябва да наваксва.
САЩ могат да почерпят ценни уроци от Украйна, но не бива механично да копират нейния модел. Украинското производство на дронове все още зависи от китайски компоненти – двигатели, навигационни камери, батерии и сензори. Парадоксално, западната финансова помощ преминава през китайски вериги за доставки, което косвено улеснява и производството на руски и ирански дронове. Това подчертава необходимостта САЩ да гарантират достъп до евтини, но некитайски компоненти.
Не само тактики
Американската армия остава най-модерната бойна сила в света. Но адаптацията към новите реалности ще бъде трудна, тъй като предизвикателствата надхвърлят конкретните технологии и тактики. Една от причините е мащабът на бюрократичната система, в рамките на която програмите и процесите за бойна подготовка до голяма степен са останали непроменени през последните три десетилетия.
По оценки на американски анализатори корабостроителният капацитет на Китай е приблизително 200 пъти по-голям от този на Съединените щати. Това означава, че Пекин би могъл значително по-бързо и по-евтино да увеличи производството на кораби, ракети и дронове при продължителен конфликт.
Тази година, според експертни оценки, САЩ ще произведат по-малко от 10% от броя на дроновете, които Русия и Украйна ще произведат поотделно. Това налага сериозни инвестиции в американски и съюзнически компании в сектора. С бюджет за отбрана от 900 милиарда долара Вашингтон разполага с необходимите средства. В момента около 20% от бюджета се насочват към закупуване на кораби, танкове, самолети, софтуер и друго военно оборудване. Част от средствата, отделяни за разработване на нови авангардни платформи, биха могли да бъдат пренасочени към масово производство на по-достъпни системи.
Руската "специална военна операция" в Украйна трябваше да продължи 3 дни, но се проточи 4 години и ще продължи да се точи. САЩ трябва внимателно да анализират защо Русия, доскоро считана за водеща военна сила, се представи слабо и защо Киев демонстрира висока степен на ефективност. Вашингтон трябва да разбере как по-слабите противници могат да изненадат по-силните и да изгради капацитет за масово производство на достъпни оръжейни системи. Приемането на тези нови парадигми няма да бъде лесно и няма да стане бързо. Именно затова са необходими спешни, мащабни и целенасочени действия.
Автори: Майкъл Браун и Мат Каплан за Foreign Affairs
Превод: Ганчо Каменарски
