България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Анка Ламбрева: Първата българка, обиколила света
"Видях света и се връщам в България с още повече любов. С какво нетърпение очаквам да спре параходът във Видин. България, когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд. Там цветята не издават същия аромат, птичката не пее със същия глас, там няма нашата Розова долина и кръшни песни при ранно майско утро. Българийо, колко хубава си ти!"
Още: Най-четената българска писателка до 9 септември и най-добрият познавач на българското Средновековие
С тези думи в книгата "Царицата на Южните морета" Анка Василева Ламбрева запечатва историческия успех, с който оставя името си в спомените на карловци и на всички пътешественици. Тя е първата българка, прелетяла с аероплан над Ламанша през 1929 г., и първата българка околосветска пътешественичка.
Родена е на 22 февруари 1895 г. в Карлово в 10-членно семейство с общо 5 деца на бедния Пиперков род. Цялата фамилия живее в изключителна оскъдица, а самата Анка от малка проявява любознателност, ранна зрялост и знания. В училище съучениците ѝ я наричат "Енциклопедия", а учителите - "Динамит". Първа нейната активност и интереси забелязва баба ѝ Тота Пиперкова, която я насърчава и не спира да ѝ повтаря: "С вирната глава все напред да вървиш. Назад да не се обръщаш и никога да не се връщаш".
Макар и от бедно семейства, тя успява да учи в Пловдив, в София и в Цариград. "На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша", споделя тя на баба си, сочат историческите справки. Образованието за Анка е ценност, което е запаметено в историите как тя не спира да чете постоянно, да учи упорито, а на 17 години отказва да се омъжи и заминава да учи във Виена. След като завършва образованието си, тя решава да пътува, за да опознае света и да разказва за своята родина.
"Царицата" тръгва по своя път
По време на обучението си Анка успява да научи седем езика, на които разказва за България в красивите кътчета, по които пътешества. Историята на пътуванията й започва през март 1928 г. и то - както често се случва в историческите разкази - съвсем случайно. Тя получава покана от британеца Тейкън, който й закупува еднопосочен билет за Нова Зеландия, след като Анка спасява живота му. Тя потегля с параход с още 2500-те пътници и така започва първата й околосветска обиколка.
Именно в Нова Зеландия тя започва да изнася лекции за непозната България. Говори за българска история, география, етнография в редица градове като Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и др. Тези лекции са публикувани като статии, озаглавени "Непозната България" на английски език в новозеландски вестници. Материалите биват получавани от българското външно министерство, което ги превежда на френски език и ги разпраща по българските делегации по света, за да популяризира България.
След три месеца пристига на крайната спирка, с което се превръща в първата българка тръгнала на подобно пътуване.
Още: Първият български художник с академично образование, воювал заедно с Гарибалди
По време на второто си пътуване се среща и със световния шампион в свръхтежка категория Дан Колов в Париж. От Франция Ламбрева заминава за Германия, откъдето по р. Дунав с параход стига до Видин през зимата на 1930 г. Вече на българска земя, тя се отправя към Карлово. По пътя към родината пише: "Видях света и се връщам в България с още повече любов. С какво нетърпение очаквам да спре параходът във Видин. "България" - когато срещам тази дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-хубава страна на земята."
Следващите две години до 1932 г. Анка обикаля България и разказва впечатленията си от далечните земи. В съобщение за нейна предстояща сказка през 1931 г. в Радомир се казва следното: "Първата българска околосветска пътешественица – г-ца Анка Ламбрева, ще говори в салона на техническото училище на следните теми: Нова Зеландия, сред австралийските диваци, о-в Цейлон, Тихоокеанските човекоядци".
През 1940-те години се озовава в концлагер в Ливан, а причината - по време на британската окупация на южната част от Иран през Втората световна война, на Ламбрева е предложено да се откаже от българското си поданство и да осъди родината си, защото по това време София и Лондон са в двата противостоящи си лагера. Анка отказва, като заявява: "Аз съм българка и не мога да съдя родината си!"
Именно за тези си думи бива пратена в концлагера "Мио-Мие", където се среща с бъдещия си съпруг - иранския принц Райян Ахмад Дин Абесте. След като се омъжва за него, тя продължава своите пътешествия и създава училища, клиники и културни клубове в Иран. През 1943 г. всички затворени в лагера, включително Анка и мъжа ѝ, са освободени от Съюзнически войски.
Още: Българинът, който откри основополагащо за физиката, ксерокса и принтера явление
Семейните пътувания на заможното семейство
Оказва се, че персиецът Райян Ахмад Дин е изключително заможен - последното име "Дин" значи княз. В Иран той има наследство от 12 села, като 3 от тях дава като сватбен подарък на Анка със задачата да се грижи за тях. Анка подготвя 5-годишен план за реформи: развива инфраструктурата, построявайки нови къщи на мястото на старите глинени колиби, основава болница, училища, езиков учебен център (в дома си) и културен център, където се показват филми, внесени от България. С личните си средства помага на болни и социално слаби.
Семейството продължава да пътува вече заедно, като през 1964 г. тръгват на 6-месечно пътуване през о-в Тайлон, Австралия, Нова Зеландия, Фиджи, о-в Самоа, Таити. За това пътуване тя споделя, че не очаква да повтори същото приключение, както преди години, защото "младините лека-полека отлетяват, косите почват да побеляват, сърцето търси по-реалното в живота".
На 75 години, след смъртта на мъжа си, Анка Ламбрева се завръща в България. Дарява много от личния си архив на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в Карлово.
За целия си живот Анка обикаля над 50 страни, научава перфектно 7 езика, живее над 40 години извън България, помага на нуждаещите се, където и да отиде, и винаги носи в сърцето си родината, колкото и далеч да е от нея. На 18 февруари 1976 г. умира в Карлово, а последната ѝ воля е да бъде погребана до родителите си.
Още: Българският скулптор, постигнал световно признание във Франция
Живата памет
Анка Ламбрева остава пример не просто за пътешественичка с любознателен и неспокоен дух, а като пример за родолюбие и всеотдайност. Където и да се намира, винаги носи България със себе си, милее за нея и показва богатството на българското по света. С когото и да говори, впечатлява с присъствие и интелигентност. Постоянно дава от себе си на всеки, нуждаещ се от това. Но и получава много от съдбата. Носталгията, или както я нарича – това "фино чувство" я съпътства заедно с вълнението от новото, непознатото.
През целия ѝ живот за Анка граници не съществуват, както в прекия, така и в преносния смисъл. С тези думи през февруари 2021 г. Историческият музей в Карлово представи преиздадените книги на Анка - "Царицата на Южните морета" и "Карлово и карловци". Тя остава една от най-значимите българки, които са разнасяли славата на родината ни по света.
Източници: Исторически музей в Карлово, Държавен архив в Пловдив и книгата "Царицата на южните морета"
