България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Днес ще ви припомним за една красива, но изключително трагична история. История за талант, любов и ужасна катастрофа, която отнема на българската музика едно от емблематичните ѝ имена. Ще ви разкажем за живота на обичаната Паша Христова, чиито изпълнения и до днес вълнуват с искреност и мощ, каквито малко съвременни певици притежават. А трагичният ѝ край я остави завинаги на върха.
Още: От опери до филмова музика: Българският композитор, оставил ни огромно музикално наследство
Биография и кариера
Паша Христова, чието рождено име е Парашкева, се ражда на 16 юли 1946 г. в София. Израства в софийския квартал "Княжево". След като завършва гимназия започва работа като чертожничка в комбинат "Балканкар". Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка.
Още от самото начало на кариерата ѝ публиката я приема възторжено. През 1966 г. записва първата си песен "Щъркелът пристигна пак". Първият ѝ успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. През 1968 г. става солистка в оркестър "София", с който гастролира в СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, ГДР, ФРГ и др.
За петте години, в които твори, записва около 60 песни за фонда на Радиото. За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.
Още: Трагедията, която свали министър: Как една грозна клевета прати български поет под колелата на влака
Паша Христова печели международна слава и много награди от конкурси, като някои от тях са: награда на фестивала "Златният елен" в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова "Яворова пролет" (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса "Пролет". През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей" и грабва голямата награда за песента "Повей, ветре" (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за "Една българска роза" (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си "Ах, този дивен свят".
В личния живот на Паша Христова също се случват динамични събития. Тя е омъжена и има син, но се влюбва в ръководителя на оркестър "София" - Николай Арабаджиев-Фучо, който също има семейство. Двамата първоначално крият чувствата си, но в крайна сметка Паша решава да се изнесе, за да запази честта на съпруга си.
Трагичният край
На 21 декември 1971 г. певицата загива, заедно със своя любим, при самолетна катастрофа на летище София. Заедно с оркестър "София", Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл "Аура" и народната певица Янка Рупкина, тя е трябвало да замине за Дните на българската култура в Алжир. Пътуването им обаче се оказва последно за Паша Христова.
Самолетът Ил-18 е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на машината. Уви, оказва се, че ремонтът явно не е бил извършен съобразно техническите изисквания. След фаталния инцидент е проведено разследване, след което става ясно, че въжетата на елероните са били погрешно свързани и не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка.
Още: Един от най-големите български актьори, отишъл си от този свят по време на спектакъл
Какво се случва със самолета? Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който наклонява превозното средство на една страна. Вместо да коригира положението му в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона му, заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва от корпуса.
От 73-мата души на борда загиват 30, сред които и Паша Христова. Оцеляват част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред тях са композиторката Мария Нейкова, Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина, която е с леки изгаряния. Погребват Паша Христова на 23 декември 1971 г. на Централните софийски гробища.
За престъпната небрежност са обвинени петима души от техническия екип на авиобазата, но до съдебен процес не се стига. Издадена е резолюция на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Предполагаемата причина е финансова – самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на техниците застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата.
Трагедията обаче продължава, тъй като преди катастрофата новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. вече е заснета и е с активното участие на Паша Христова.
