Стопанинът тази вечер е запалил бъдника в огнището. На трапезата, преди да започне вечерята, той ще извиси първият разчупен хляб и мъдро ще благослови да се ражда повече зърно през тази година. Около богатата трапеза, наредени на шарения бабин месал с гозби и плодове от всичко, което ражда земята, е насядала челядта. Тази вечер изглежда по-светла, по-топла, може би защото греят заедно много усмивки. Децата слушат мъдрите благословии. Тези стари хора! Те помнят всичко от игла до конец. В очите им проблясват непресторени минали радости. А челядта открива голямата тайна, че на големия труд голяма радост се пада.
