Само след няколко месеца българските метъл фенове ще имат отново възможност да видят на живо Марко Хиетала - финландската легенда на тежката музика, комерсиално познат като бившия басист, композитор и мъжки вокал на Nightwish. В последните години Марко твори като солов артист и на 17 юли ще бъде в София в Парк център "Юнак", а на 19 юли - в Летен театър Варна, по покана на Sofia Music Enterprises.
През 2024 г. имахме удоволствието да го чуем отново на живо в София, заедно с легендарната Таря Турунен. Тази година обаче Марко е в центъра на цялото ни внимание и ще ни покаже защо го наричат "един от най-обичаните гласове на скандинавския рок".
Хиетала се съгласи да отговори на няколко наши въпроса, в които обаче не говорим само за музика. Да, тя е изградила цялото му същество, но паралелно с творчеството си Марко живее с психично заболяване, което обяви публично през 2021 г. Той не се притеснява да разказва за тежките щети, които сам е нанесъл на себе си и на най-близките си хора, както и да разкрие собствените си начини да се справя със заболяването.
Откъде идва вдъхновението за музиката, възможно ли е да се създаде перфектен албум и какво е предимството на живия артист пред изкуствения интелект? Отговорите и още много откровеност сега - от Марко Хиетала!
--------------------------------------------------------------
Снимка: Marko Hietala/Facebook
Идваш в България през юли за два концерта - в София и Варна. Знаеш, че българската публика те обича. Усещаш ли специалната енергия, когато свириш в нашата страна?
Определено! Но, ако трябва да съм честен, подобна специална енергия се усеща в повечето от държавите зад "желязната завеса". Българската публика със сигурност е на върха сред тях. В наши дни "старата западна" публика е малко по-изтънчена за истинско диво шоу. Така че - много ви благодаря, хора!
И ние благодарим! Ще чуем на живо песни от новия ти албум "Roses From the Deep". В друго интервю казваш, че по време на процеса по създаването на албума няколко пъти си се чувствал "зашеметен". Разкажи малко повече за работата по новата музика.
Обикновено имам събран суров материал, който представям на момчетата в групата. Текстове с цели куплети и припеви и много рифове за китари и бас. Те пристигат при мен от някакво мистериозно място, за което винаги съм отворен. Отворен за вдъхновение по всяко време и навсякъде. Оттам материалът се преобразува в аранжименти, дело на цялата група. Аз съм късметлия да работя с велики музиканти. И бях "зашеметен" често от техните изненадващи, но страхотни идеи и виждания за звука, нюансите и аранжиментите. Но тотално бях изумен колко добре групата беше усъвършенствала ритъма и синхрона си, благодарение на всичките концерти, които изнесоха между албумите "Pyre" и "Roses". Нямам търпение да започнем демотата на новия материал през лятото на 2026 г. Обичам бандата от чудесни особняци - от всички страни на спектъра!
В статия в "Kerrang!" пише, че албумът "Roses From the Deep" е "по-добър от всичко, което бихме могли да очакваме". Ти лично предусещаше ли добрите отзиви за албума и имаше ли някакви притеснения?
Разбира се, че се притеснявах. Сега, ние не започваме да записваме неща, в които не вярваме. Но писането, аранжирането и записването на собствена музика означава, че вече го правиш с вътрешен кръг от хора, които се подкрепят и подкрепят това, което правите. Истинският тест е да представиш работата си на света. И този път с "Roses From the Deep"... известно време ме нямаше. Бях напуснал Nightwish и станах солов изпълнител, който трябваше да се докаже като такъв. И изведнъж ни заляха положителни отзиви отвсякъде! Това е огромно облекчение и едновременно с това страхотен стимул.
Ти лично имаш какво да разкажеш за това какво е да живееш с психично заболяване - нещо, което публично сподели през 2021 г. Знаеш, че много хора не успяват да говорят за това и предпочитат да останат в тишина и да се борят сами. Ако погледнеш назад, беше ли решението ти да се оттеглиш временно от музиката правилно или можеше да направиш друг избор?
За мен беше абсолютно необходимо да оставя всичко, да продължа да живея и да разбера защо другите не ме разбират. ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, бел. авт.) е много широка област с различни социални трудности, които неизбежно водят до отчуждение и самообвинения. А нормалните хора започват да ти слагат етикети. Клише е схващането на хората, че онези с ADHD са егоисти и не се интересуват от нищо, защото не реагират по начина, по който се очаква. Но на нормалните хора не им се налага да живеят с постоянно разконцентриращия шум в главата ми.
Снимка: Marko Hietala/Facebook
Бях се превърнал в отричащ човек, а социалният ми кръг беше отровен от един лъжец социопат. Лъжец, който се постара да игнорира всяка емпатия, а емоционалните трудности и лудости да представи като егоистични изблици. Живеех с вина и тревожност, и депресия от това, че не знаех дали наистина бях този ужасен човек, за когото ме смяташе бившата ми жена и други хора през тези много трудни години. В този хаос загубих чувството за самия себе си. В крайна сметка всичко се свеждаше до това, че бяхме различни, отчуждени и не се разбирахме. Хората, които истински ме познаваха, не вярваха на тези лъжи, но личните и професионални щети вече бяха огромни.
Сега почти успях да си върна "вътрешния кръг" от хора, но не напълно и някои неща ще болят чак до гроба. Но не ме е срам и няма да крия нищо. В природата ми е да бъда отворен и смел. И ще дам всичко от себе си да остана такъв, дори и да се наложи да счупя някои социални табута.
Още: Плейлист за всяка жена: 5 парчета на Iron Maiden, които носят дамско вдъхновение
Какъв е искреният ти съвет към хората, които живеят с психични заболявания и които не знаят какво да правят?
Депресията и тревожността често са постоянен личен мрак, който не те напуска дори за секунда. За мен беше постоянна битка, която отне години от живота ми. Тази битка те завлича и всичко постепенно се разпада. Просто не успяваш да видиш как личната ти ерозия се случва малко по малко, ден след ден. И накрая се оказваш нагазил дълбоко в мрака. Това, от което се нуждаех и очевидно имах в достатъчно количество, беше постоянство и воля. Постоянство и воля да открия отново стойността си и да срещна любимите си хора отново с този стойностен човек. Това са качествата, които бих искал да дам и на другите, които страдат като мен. Постоянство и воля. Вярвайте в своята значимост, дори и да е трудно да вярвате в себе си. Дори тогава, когато се чувствате най-зле. Не се заблуждавайте от действията на другите и най-вече от вас самите. Терапиите и/или лекарствата може да спасят живот в такива ситуации. Отървете се от срама, че сте различни и се вземете в ръце.
Силни думи, надявам се да достигнат до онези, които най-силно се нуждаят от тях. Да се върнем на музиката. Каква музика обичаш ти лично да слушаш?
Напоследък слушам основно прог и прог метъл. Katatonia има някои наистина страхотни албуми. Новият албум на Karnivool "In Verses" звучи супер. Имам си моменти и за готин рок като Danko Jones, както и мигове за чувствени гласове, пиано и акустични неща като Кейт Буш и Тори Еймъс. Разбира се, като всеки друг, обичам да слушам и "класиките" от моята младост. Това включва Black Sabbath и Thin Lizzy, например. Няма как да слушам Thin Lizzy без специфична физиономия на лицето ми.
Казваш класика, но ми кажи какво е мнението ти за съвременните метъл банди - харесваш ли музиката им? Имаш ли любима нова банда, за която смяташ, че има сериозно влияние и я очаква успешно бъдеще?
Честно казано, изградил съм си мнение, че никой никога няма да успее да направи перфектен албум. Да, слушам нов метъл, рок и прог банди, но най-често се запалвам по определени парчета. Парчета, които смятам за интересни и музикално, и емоционално. Така че ми е трудно да посоча точно определени артисти. Но има една прог метъл банда от Финладния - Wheel, която определено искам да откроя. Много добре свирят, супер вокали, дълбоки текстове и аранжименти. Всичко, което правят, е пропито от качество.
Марко Хиетала и Таря Турунен, снимка: Marko Hietala/Facebook
А какво мислиш за използването на изкуствен интелект в музиката? Смяташ ли, че има реална опасност за музикантите по света да бъдат заменени от AI?
Не се страхувам. Изкуственият интелект е инструмент, който симулира човешкото разбиране. Независимо каква холограма сложиш в някакво бъдещо шоу, няма да може хората да се ръкуват с нея на ръба на сцената или да ти даде автограф. Ние сме социални животни и в такива ситуации физическото присъствие е незаменимо. А и комуникацията на публиката с изпълнителите е жива и се променя всяка вечер. Така че, според мен, живите концерти ще оцелеят дълго време. Разбира се, вече се пишат песни с изкуствен интелект и се пускат в стрийминг платформите. Но в този случай вярвам в човешкото въображение и непредсказуемост. Всичко, което научава машината, влиза в моделите ѝ. А писането по модели го виждаме в много комерсиални хитове, но така или иначе комерсиалното не е мястото, на което да демонстрираш въображението си. Това е човешкото предимство. Въображението.
Още: Специално пред Actualno.com: Говори вокалистът на метъл групата Hypocrisy (ВИДЕО)
С какво в кариерата си се гордееш най-много? Има ли нещо, за което днес смяташ, че можеше да направиш по различен начин?
Горд съм с някои свои постижения. Наример, истински факт е, че аз и моите приятели сме пионерите на метъла във Финландия през 80-те. Не съм го мислил много, но да правиш музика в много ситуации с различни хора ми разкри тази истина. Особено когато има по-млади музиканти, които ме уважават за неща, които съм направил в миналото с лекота. И Nightwish, разбира се, има огромна и видима световна кариера. Дори и да не съм с тях вече, все още се гордея с музиката и албумите. Помниш ли какво казах за изкуствения интелект и непредсказуемостта? Ако слушаш "Imaginaerum" на Nightwish, ще видиш, че неочакваното там е в изобилие. Такъв албум изкуственият интелект не може да напише. Всъщност това важи за всички албуми, от които съм бил част. Те са пълни с истинско човешко писане, свирене и пеене с всички "мръсотии", които всеки от нас оставя в звуковата среда. Така ще продължавам да живея и да работя.
Благодаря много за този разговор! Ще се видим през юли!
Интервю на Неда Ковачева
