Древните египетски строители осветили пътя на Озирис

Все още не е известно точно кога древните са построили град на остров в средата на Нил (след първите бързеи). Най-ранните находки датират от III хилядолетие пр.н.е., но археолозите отбелязват, че все още не са разкрили всички слоеве, свързани с Древен Египет.

По време на династичния период на Древен Египет и до римското завоевание Елефантина е била столица на най-южната египетска провинция на границата с Нубия. Разцветът на града е при царуването на фараоните от VI – XII династии (2305 – 1760 г. пр.н.е.). Некрополът на Кубет ел-Хава се намира срещу Елефантина, на източния склон на хълма.

В списанието Mediterranean Archaeology and Archaeometry археолозите са представили резултатите от изследването на гробница № 33 от Кубет ел-Хава. В тази гробница са погребани двама души. Най-вероятно това са двама полубратя, които са управлявали Елефантина един след друг: Хекаиб III и Хекаиб-анха. Те са живели около 1830 г. пр.н.е., по време на XII династия.

Гробницата се различава от всички останали по това, че е ясно ориентирана не към кардиналните точки, тоест четирите посоки на света (както е било обичайно в Старото царство), а към зимното и лятното слънцестоене. Надлъжната ос на гробницата е направена по такъв начин, че небесните събития да са вписани в религиозните представи на египтяните и да показват пътя на прераждането.

Ориентацията на главната междуслънчева ос (115.24º) свързвала най-дългата нощ и най-дългия ден, покривайки целия път на слънцето. Авторите на изследването отбелязват, че както Елефантина, така и некрополът се намират на най-северната граница на зоната на Северното полукълбо, в която в продължение на няколко дни около лятното слънцестоене слънцето по обяд е почти в зенита си (88º): то гледа в най-дълбокия кладенец, а предметите не хвърлят сенки. На географски ширини северно от Елефантина слънцето никога не достигало зенита по обяд и обектите винаги хвърляли сенки.

По време на зимното слънцестоене, напротив, слънцето се издига бавно и никога не достига зенита – максималната точка на издигането му е 43º. В същото време то се движи хоризонтално на разстояние от 120º и 240º. Вратите на гробницата, както и отворите за нейното осветление са разположени така, че през целия ден в нея да има разсеяна светлина и дълги сенки.

Слънцестоенето е имало свещено значение в Древен Египет (и не само там). В първия ден, когато слънчевата светлина престава да намалява, Озирис, убит от Сет, възкръсва от мъртвите. Затова той е не само владетел на отвъдното и съдник на душите на мъртвите, но и бог на прераждането. Той извършва своя съд постоянно, но пътят на прераждането започва точно в деня на зимното слънцестоене.

Лятното слънцестоене се свързва с началото на разливите на Нил – водата, триумфът на живота, завършва на цикъла на обновление. Археолозите смятат, че древният строител на гробницата е кодирал в нея именно цикъла на прераждането на душата. В продължение на няколко дни около лятното слънцестоене светлината пада така, че статуята на погребания (не е ясно коя от двете) се намира в слънчевия кръг. През зимата същата статуя хвърля най-дългата сянка (авторите смятат, че това е напомняне за сенките на задгробния свят). Постепенно сянката се скъсява – статуята (и душата на починалия) се захранват от енергията на слънцето.

Източниците, по които може уверено да се прецени кои сакрални значения е отразил строителят на гробницата, са прекалено малко. Но днес това е най-старата от египетските гробници, построена с акцент върху позицията на Слънцето и продължителността на слънчевия ден – и нейните строители са знаели как правилно да отчетат посоката на слънчевите лъчи.

Напомняме, че старите българи са почитали слънцестоенето много преди древните египтяни – за нашите предци зимното слънцестоене е бележело началото на Новата година – Еднажден, който са почитали като нулев ден в древния български календар. Този календар предхожда египетския и се смята за най-стария и най-точния в света. НАУЧЕТЕ ВСИЧКО ЗА НЕГО