X
 
 

Маестро Методий Григоров: Учим се през целия си живот

2555
photo of Маестро Методий Григоров: Учим се през целия си живот
Снимка: личен архив
Казват, че животът е низ от случайности. Но някои от тях са белязани със съдбовност. Мисля си го, докато разговарям с моя събеседник маестро Методий Григоров, видния сливенски диригент, донесъл толкова отличия и прослава на Сливен. Син на свещеническа фамилия, завършил семинария и консерватория. Основател на прочутия сливенски детски хор „Дружна песен”. Диригент на не по-малко именития смесен хор „Добри Чинтулов”. Ревностен радетел за, уви, западналото днес училищно музикално образование. Основател на няколко хорови фестивала в Сливен. Признат за патрон и емблема на сливенската хорова школа през последните 50 години. Разнесъл славата на града в Европа и света. Осъществил над 60 задгранични турнета. Донесъл на Сливен и България 15 изключително ценни международни награди. Удостоен през 2007 г. с престижния приз „Музикант на годината” за цялостен принос. Лауреат на голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов”. Носител на орден „Кирил и Методий” - I степен. Избран за академик от Българската академия на науките и изкуствата през 2012 г. Вдъхновил и насърчил първите стъпки на плеяда млади таланти към световната оперна сцена. Днес посветил се всецяло на каузата църковнославянските църковни песнопения да бъдат преведени на разбираем български език.

Това е кратката визитна картичка на Методий Григоров.

А зад нея… Зад нея си остават огорченията, понякога злостните клевети, неразбирането, височайшето пренебрежение на силните на деня, изтощителният труд, упорството да се докажеш, въпреки всичко. Стремежът към музикалното съвършенство и хилядите часове, посветени на мисията да изваяш: от гласовете - музика, а от рояка разбунени дечурлига – човеци и певци.

През далечната 1953 година юношата - син на свещеник Методий Григоров, току-що завършил първия гимназиален клас в град Елена, бива изключен заради свои изказвания, че Сталиновата империя ще падне. След това пред него се захлопват вратите на всички гимназии в страната, с изключение на Семинарията… И той се записва в нея.

- Това бе сякаш Божий промисъл – споделя той.

А малко по-късно съдбата завинаги го свързва със Сливен. "Току що бях завършил Софийска духовна семинария и Духовната академия в София, когато се оказа, че в катедралата „Свети Димитър” в Сливен се търси певец. Така се озовах тук.", спомня си Маестрото.

"След като вдигнах на крака църковния хор, макар това да не беше никак лесно в онези Живковски времена, това беше оценено. Поканен бях да направя хор и духова музика в сливенския Електротехникум. След по-малко от два месеца минахме с ученическата духова музика пред трибуната на партийните другари и направихме много силно впечатление. Така поработих няколко години в Сливен и придобих известен авторитет. Но след това отидох да следвам в Консерваторията. Това беше мечтата ми - да получа висше музикално образование. А после най-логично беше да се върна в Сливен. И не сгреших! Защото този град ми даде възможност да се реализирам. Осмислих живота си тук…", допълва той.

Кои са Вашите учители в хоровото дирижиране?

Първият ми учител в диригентската работа беше Аврам Вачев, преподавателят ми по музика в Семинарията. Дълго време го наблюдавах как дирижира и след това, когато започнах като любител диригент, вероятно съм копирал неговите движения. Много научих и в Консерваторията от проф. Ана Белчева. А по-късно се усъвършенствах в Държавното висше музикално училище в град Познан, Полша, при проф. Стефан Столигрош.

Но трябва да се знае, че Консерваторията не дава всичко. Когато започнах работа, разбрах, че наученото там е крайно недостатъчно. Затова пътувах много и наблюдавах как работят различни диригенти. Учил съм се от Бончо Бочев, именития диригент на хор „Бодра смяна”. Наблюдавал съм как работи Захари Медникаров в Добрич. И как Васил Арнаудов дирижира своя смесения хор в Русе. Пътувах и до Литва, защото най-силните хорове бяха на прибалтийските републики. Отидох, по моя си инициатива, да видя как работи Люция Палиноскайте там. Бях и при Хейно Калюстед в Естония… Никой не ме е командировал, сам си поемах разноските. Отивам и наблюдавам как работи този човек, водя си бележки, следя репертоара… Изобщо, смятам, че животът е търсене.

И досега е така! Преди да започнем да пеем нова творба, аз дълго се подготвям, проучвам изпълненията на различни състави, преди да си изградя своя концепция… Винаги съм живял с идеята, че човек се учи и усъвършенства цял живот. Ако решиш, че вече си научил всичко, ти си капитулирал. Трябва непрекъснато да растем нагоре, да се стремим към съвършенството…

Разкажете малко за вашето общуване и съвместна работа с българските композитори?

Ако не участвахме в ежегодните прегледи „Нова българска музика” на Съюза на българските композитори, ние трябваше да концертираме само в Сливен и евентуално на турнета в чужбина. Наистина, участията в „Нова българска музика ни струваха много труд, но те ни даваха възможност ежегодно да пеем в зала „България”. Иначе тя струва много скъпо, а така имахме осигурени афиши, програми, престижна българска сцена… Просто трябваше да сме отлично подготвени! И така започнаха творческите ми връзки с нашите хорови композитори. Те разбраха, че не се плаша от новостите в произведенията за детски хор, че съм готов да се заема и с най-сложни партитури. И се справях! И доверието ставаше все по-голямо…

А през годините имаше и композитори, които написаха музика специално за хор „Дружна песен”.

Да! Композитори като Георги Костов, Петър Льондев, Димитър Петков са написали по над 20 творби специално за нашия хор. В същото време записвахме тези нови творби за Националното радио. Малко са детските хорове в България, може би само Детският радиохор, които имат повече записи от нас. Сливенският детски хор „Дружна песен” има записи на може би около 200 песни от български композитори.

Да поговорим малко и за другия поток на Вашия живот – духовния. Вие произлизате от семейство на потомствени свещеници. Вероятно това Ви е завело в Семинарията навремето.  Но и сега продължавате да давате своя принос за развитието на българското православно служение…

Не! В Семинарията не ме заведе това, че бях син на свещеник. Аз започнах да уча в гимназия „Иларион Макариополски” в град Елена, дори завърших с отличие осми клас. През лятото обаче направих някои изказвания, че ще дойде краят на Сталиновата империя, и това ми костваше много! Нямах право да уча в никое средно училище в България, но за Семинарията това не беше пречка. Така се озовах в нея. И за мен това бе намесата на Божия пръст…

Понякога си мисля, че и попадането ни с митрополит Иоаникий в един и същ град е Божия промисъл - за да можем сега с общи сили да въвеждаме българския език в богослужението. Всъщност преводите правя аз, а той ги редактира. И трябва да призная, че е много строг! Държи думите да бъдат много точни и абсолютно в духа на библейския и църковния език. Много често споровете ни за някоя дума продължават с часове, но това е, за да се стигне до най-прецизния и точен превод.

Говори се, че сливенският владика ви е бил хорист?

Да.

Разкажете малко за това!

Ами, аз направих впечатление на учителя по музика още през първата година в Семинарията. И във втори курс той ме покани за диригент на хора. Там всеки курс си има хор и хоровете се редуват на службите в църквата. Сега мога да Ви кажа, че годините ми на диригент дори не са 50, а повече от 60, защото още през 1953-та година съм започнал да дирижирам хор в църква. Тогава дядо Иоаникий беше първа година семинарист, а аз бях втора…. (Смее се.)

Сега обаче заедно с него сте се заели с едно дело, което е много важно за нашата църква.

Всичко започна, когато подготвих първата литургия на български език. В случая преводът не беше мой, литургията отдавна бе преведена от Левкийския епископ Партений и Макариоплския епископ Николай, а аз само ползвах превода. Това беше една съвсем обикновена Златоустова литургия, но за да я издам, все пак трябваше да има един предговор, препоръка. И тогава се обърнах към дядо Иоаникий. На него тази идея много му допадна. След това издадох още 1-2 книги, пак с негова препоръка. Накрая казахме: заемаме се двамата! Всъщност, аз върша черната работа, защото преводът от църковнославянски е изключително сложен, изисква страшно много труд. Системата е изключително сложна и в нея има доста математика…

Малцина знаят, че маестро Методий Григоров е носител на едно много високо църковно отличие – протопслат на Българската православна църква. Какво означава това?

Протопсалт означава „първи певец”. За мен е огромна чест, че Светият синод ме е признал за пръв певец на църквата, което значи – най-вещ познавач на църковната музика. А званието идва още от византийско време. Тогава протопсалтът е бил един за цялата империя. Има Данаил Протопсалт, Григорий Протопслат…

А сега Методий Протопслат!

Аз сега съм Григоров Протопслат. (Смее се.) Това звание се дава много трудно, то е все едно да си академик в църковната музика. Вероятно са имали предвид не само труда ни с дядо Иоаникий, а и това, което показвам на сцена с църковната музика…

Сега няколко думи и за Фестивала на православната музика, който създадохте в Сливен. Това беше първият подобен фестивал в страната. Организирахте го Вие, още през далечната 1994 година. През годините се пръкнаха още много подобни фестивали, а на нашия - сливенския, явно не му е нарчено да просъществува, след преодоляването на всякакви абсурдни спънки… А имаше такъв потенциал Сливен да стане популярен именно с този фестивал!…

Радвам се, че мислите така, но за това са необходими и средства. А Общината не бе много благосклонна да ги отделя. Преживяхме и следния куриоз: преди няколко години Общината реши, че ще има фестивал. Аз подбрах и поканих хоровете, които ще участват. И изведнъж през октомври, в самото навечерие на фестивала ми казаха: няма да има фестивал, няма пари. А колегите започнаха да ми звънят настойчиво и да ми обясняват, че цяло лято са се готвили за фестивала в Сливен… И тогава тръгнах като просяк от банка на банка, от фирма на фирма, събрах съответната сума и проведох фестивала. След което Общината ме „наказа”, като не опусна пари на хор „Добри Чинтулов” за участие в най-реномирания фестивал за сакрална музика в Италия.

А кое Вие лично смятате за свой звезден миг в професионалното си поприще?

Те не са малко и е трудно да се абсолютизират. Но един от важните мигове в живота ми беше, когато през 1985 г. със сливенския детския хор „Дружна песен” завоювахме първа награда от фестивала в град Арецо, Италия. Защото, за да завоюваш първа награда в страната на музиката, и то при положение, че тогава цяла Италия беше настръхнала срещу България - заради обвиненията, че Сергей Антонов е стрелял по папата, това означава, че си бил безапелационно най-добър. Тогава ние получихме първата награда, а когато с радост тръгнахме към хотела, и запяхме „Българийо, родина мила, за нас си всичко ти на света”, италианците ни ръкопляскаха от терасите на сградите. И си казах: ето как изкуството побеждава всичко!

 

Слушам маестрото и си спомням… Първото прослушване, репетициите, концертите в зала „Георги Кирков”, първия конкурс в Шумен, първия лагер в Бургас, ваканциите на „Слънчев бряг”, първото турне в Германия, първите записи в националното радио, срещите с най-изтъкнатите български диригенти… А също как простичко и разбираемо Методий Григоров ни обясняваше всяка музикална фраза и смисъла на всеки текст, как търпеливо ни въвеждаше във вокалните техники и не се предаваше, докато не чуе желания чист и ясен звук… А също разказите му за композиторите и творбите, понякога пиперливото му чувство за хумор… И безбройните вълшебни мигове на сцената и по света, които ни е подарил…

И трябваше да минат няколко десетилетия, за да си дадем сметка колко много ни е дал той! И как всички ние, тогавашните сливенски хлапета, носим по нещо от неговата висока музикална мяра, прецизност и вкус. И нещо от неизчерпаемата му професионална и творческа дисциплина, етика, всеотдайност и отговорност.

И за това, че маестро Григоров неведомо е вграден в нас, в нашето отношение към изкуството и живота…

И че ние винаги ще бъдем част от децата на Методий Григоров.

Което, повярвайте, е гордост.

Автор: Мариана Иванова

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Новини или Novini - картината на ...

Ето какви са темите в българския печат на 23 април - Велики вторник. "Сега" Общините ще трябва да преизчислят наново данъка за втори дом в ...

missing image
Отличие за единствения ученик от София, ...

Четвъртокласникът Деян Калапишев от столичното 104 основно училище „Захари Стоянов”, донесъл единствената награда на София от Националното музикално състезание „Ключът на музиката"`2019, в ...

missing image
Петролен разлив близо до Рио де ...

Бразилският енергиен колос Petrobras спря нефтодобива на платформата си P-25 поради изтичане на петрол. Според предварителни данни в крайбрежния бразилски шелф са изтекли ...

Последно в Актуално