Откъс от "Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски"

Процесът обаче така, както е документиран от прилежно изготвените протоколи от разпити и от издадените въз основа на тях заключителни протоколи – присъди на съзаклятниците, удря камбаната с известието, че в българските земи на Османската империя един народ иска своята политическа еманципация, иска своя държава. Камбаната е чута от всички консули на държавите, пребиваващи в българските земи, с които Османската империя е имала дипломатически отношения; звънът ѝ е стигнал до посланиците им в столицата Цариград и е отекнал далеч в техните страни.

НВИМ с ново предизвикателство към учениците - "Какво бих казал на Васил Левски, ако беше жив днес"

По повод отбелязването на 147 години от обесването на Васил Левски Националният военноисторически музей (НВИМ) стартира най-новото си п...

Прочети повече

С това може да се гордеем.

Не са много опитите да се пише от юридическа гледна точка за Процеса на Васил Левски. Повече са изследванията върху съдържанието на протоколите от Процеса, от което се правят изводи за политическата обстановка през 1871–1873 г., за ролята на БРЦК и на отделни негови членове в подготовката за национално освобождение и влиянието на събитията върху последващото Априлско въстание. И тъй като историците не дълбаят в източниците за Процеса на Васил Левски, литераторите са склонни да хиперболизират историята, да пригаждат чутото или прочетеното от оскъдните изследвания към своята фабула, да си въобразяват. (Още през 1972 г. Вера Мутафчиева прави уговорката като писател – вътрешният свят на В. Левски ние не познаваме и не бихме могли да знаем от съществуващите исторически документи. Него можем само да си въобразим.)

Историци казват, че художествената литература вкарва душа в историята. За читателя „поетизирането“ на историята е приятно, може би и необходимо. Има исторически фигури, чийто живот е достатъчно романтичен и описването му може да звучи дори поетично, когато е с обективните факти.

Но по-добре е писателите да останат при вътрешния свят на героите си, когато те са исторически личности, а фактите да оставят на историците; фактите не бива „да се въобразяват“.

Нови документи дават още информация за издирването на Левски

16 нови документи, предоставени от турските архиви, дават нова информация за издирването на Васил Левски от османската полиция и обира ...

Прочети повече

Появата на тази книга бе провокирана от едно литературно писание, появило се на книжния пазар, в което доста категорично се твърди, че на бесилото В. Левски е увиснал само заради убийството на ратая Х. – обяснението е, че в Наказателния закон на Османската империя по онова време не се предвижда смъртно наказание, освен за убийство. Макар и включено в произведение на художествената литература, а не в историческо изследване, това твърдение повлича след себе си порой от изводи, които намаляват ярката светлина, излъчвана повече от един век от името на Васил Левски, едва ли не снижават величието му на Апостол на българското националноосвободително движение; свеждат Процеса на Левски до един измислен трибунал, набързо сформиран с цел неговото обесване.

Историческите източници не дават основание за такива изводи, защото твърдението не е вярно. Толкова много е невярно, че предизвика настоящото изследване от юридически ъгъл на Процеса на Васил Левски.

Изложението няма за цел да анализира поведението на Васил Дякон Левски пред Специалната комисия, за което никой от съвременниците ни не се съмнява, че е повече от достойно. Не е поставена и целта да се проследи с кои показания на кои съратници на В. Левски се установяват деянията съгласно Императорския наказателен закон от 1858 г., за които е произнесена смъртната присъда. Задача на това изследване е да покаже чрез фактите от съществуващите документи правната обосновка на Процеса, а оттук и уважителното отношение на властта в империята, на Високата порта в Цариград към „главатаря на бунта“ от една страна, и как разкритията за революционната дейност на Апостола е смутила, разтревожилаи застрашила „вътрешната безопасност“ на тази огромна и тогава силна в политическо и икономическо отношение Османска държава.