X
 
 

Откъс от "Винаги ще има Коледа", Джени Хейл

1572 0
photo of Откъс от "Винаги ще има Коледа", Джени Хейл
Снимка: Издателство "Хермес"
Ноел премина внимателно по заледената калдъръмена улица и влезе в топлото кафене.

- Ще ми вземеш ли едно лате? Без нищо допълнително – каза Джо. Карамелено кестенявата й коса се спускаше на вълни върху вълненото й палто. Тя се обърна и огледа клиентите в заведението, а вратата се затвори зад тях и заглуши коледната музика, идваща от улицата. - Аз ще намеря свободна маса.

Винаги ще има Коледа

Коледната украса още е прибрана, градските елхи и площади чакат да бъдат огрени от разноцветни светлини, а магазините подбират коледнит...

Тя подаде на Ноел банкнота от десет долара и изчезна зад група шумни жени. Масата им беше отрупана със сладкиши, а в средата й имаше купчина коледни книги.

Обикновено коледното оживление и тълпите от хора радваха Ноел, но тази година всичко бе различно. Малкият бар гъмжеше от клиенти с торби в най-различни нюанси на червеното и зеленото. Тяхната веселост беше в пълна противоположност с нейното настроение. Когато Джо й каза, че възнамерява да прекара целия ден в пазаруване, Ноел видя в това идеалната възможност да разкаже всичко на приятелката си. Пропътува двайсетте минути до града, за да поговори със здравомислещата Джо, сигурна, че ще получи най-добрите съвети.

Ноел свали плетения си шал в шоколадов цвят. Беше подарък от колегите й за Коледа, преди всеки от тях да поеме по своя път, останал без работа. Някаква компания от Ню Йорк бе купила фирмата, в която работеше Ноел. Новият собственик уволни почти всички и нае други служители. Изобщо не си беше представяла, че годината й ще свърши по този начин.

Тя се нареди на опашката на бара. За да прогони страховете, които отново нахлуха в главата й, Ноел започна да разглежда витрината със сладкиши.

В малък поднос имаше останали бисквити, които очевидно не бяха приготвени на място, а украсата им сякаш бе правена по шаблон. Около подноса бяха пръснати няколко вида малки кексчета – ванилови с бяла глазура и пластмасова елха, забодена в средата, и шоколадови, украсени със захарни пръчици. Асортиментът не можеше да се мери с предлаганото в „Захарни надежди“ – пекарната на семейството й.

Дни на българската книга в книжарници "Хермес"

30 книги от български автори с отстъпка 50% очакват читателите По повод 1 ноември – Ден на народните будители, книжарници &bdquo...

„Захарни надежди“ беше в стара каменна къща, сгушена в мъничък двор, осеян с лютичета, които всяко лято покриваха със златен килим пространството между улицата и калдъръмения вход. Пекарната бе наистина очарователна: построена през седемнадесети век, къщата имаше непретенциозна стъклена врата и двойни еркерни прозорци от едно време,които използваха за витрина. Преди години баба й подреди маси около камината, удобен диван и няколко меки стола, на които клиентите се разполагаха, за да изпият чаша кафе, да похапнат сладкиши и да се стоплят, когато валеше сняг. Пекарната заемаше специално място в сърцето на Ноел.

Тя пристъпи зад човека, който даваше поръчката си, и насочи вниманието си към менюто. Най-сетне си избра напитка и бръкна в портмонето си за пари. Все още стискаше в ръката си десетдоларовата банкнота на Джо. Помисли си, че не трябва да харчи толкова лекомислено. Но бързо прогони тази мисъл - всичко щеше да бъде наред, защото Ноел имаше план. Веднъж баба й беше казала, че мечтите се превръщат в реалност в мига, в който имаш план. Винаги когато някой преживяваше труден момент, баба имаше план, с който да помогне. Ноел, която приличаше на нея, бе усвоила много добре това умение.

Поръча кафетата, подаде парите на бариста, даде името си за поръчката, а после занесе рестото на Джо и го остави на масата заедно с касовата бележка. Една монета от десет цента се търкулна и спря до телефона на Джо. Приятелката й не обърна внимание на нищо от това, на лицето й бе изписана загриженост.

- Ноел? – извика баристата и размаха две картонени чаши с червени капаци, украсени с малки танцуващи коледни елхи.

- Аз ще ги взема – каза Джо и стана от стола. Палтото й беше преметнато на облегалката.

Откъс от "Ръкавици за студената война", Румяна Захариева

*** Лято. Ваканцията. По радиото се вихри студената война. Не успявам да се успя. От 5:00 часа сутринта радиоточката в центъра буди се...

Ноел огледа лампичките по прозорците, коледната елха в ъгъла, изкуствените венци на всяка маса и си даде сметка, че положението, в което се намираше, беше съвсем истинско. Тогава си спомни думите на баба си: „Горе главата, скъпа. Дори всичко да се обърка, винаги ще имаме Коледа, която да оправи нещата“.

 

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Влюбен заплаши летище с бомба

Сръбски гражданин призна, че е предизвикал фалшива бомбена заплаха на летище Белград, защото се е надявал на среща със стюардеса, съобщи АФП. 65-годишният...

missing image
2-те най-зли зодии

Всички знаем, че някои хора са по-добри или по-малко добри. Има два знака, обаче, които понякога наистина може да бъдат опасни. Ето кои са те. Овен Управителят...

Последно в Актуално