Откъс от "За достойнството на човека", уникална реч от Джовани Пико дела Мирандола

Откъс от "Разплата" от Лиудпранд Кремонски

11. На това място в книжката не би било неуместно да вмъкнем и два случая, в които [бил замесен] синът на този Василий, прочутият импер...

Прочети повече

Шеста глава

в която се опровергава

вторият аргумент на платониците, сиреч

този за първоматерията

Техните възражения за първата материя са безпочвени. Защото доколкото е съществуваща, тя е единна. Наистина, ако желаят да следват Платон дословно, те трябва да се съгласят, че тя има по-малко основание да бъде единна, отколкото съществуваща. Разбира се, Платон съвсем не твърди, че тя е чисто нищо, защото как в такъв случай тя би била възприемница на формите, кърмителка, природа и изобщо всички останали неща, като каквито я обозначава той в „Тимей“? Следователно тя не е нищо, сиреч не е напълно несъществуваща, ако вярваме на Платон, който впрочем я нарича във „Филеб“ не само множество, противоположно – както мислят те – на единното по същия начин, както нищото е противоположно на съществуващото, ами и безпределно множество. Но множествеността, ако е крайна, не е напълно лишена от основание за единството си, понеже като крайна тя е единна. А безкрайната множественост изобщо не притежава нито природата на единството, нито граници. Така че според Платон първоматерията е в по-висока степен съществуваща, отколкото единна. Опонентите му, според които единното е по-висше от съществуващото, твърдят, че тя не е нещо съществуващо и при все това е единна. От друга страна, платоникът Ямвлих в книгата си за Питагорейската школа нарича първоматерията диада, понеже първата двоичност е множественост и корен на всяка останала множественост. Следователно според този толкова велик платоник, когото зовяли „божествен“, първоматерията е не само единна, ами и множествена, и е коренът на всякоя множественост в нещата. Ето, тук приведохме горните противоречиви твърдения. В действителност първоматерията не е напълно лишена нито от единство, нито от битие. Тя приема завършеното си единство от същата форма, от която получава и битието си. Пропускам всичко, което се утвърждава или отрича за единството ѝ, защото то е добре известно на всеки, който поне веднъж се е разходил заедно с Аристотел.

Откъс от "Стратегическа дълбочина" на Ахмет Давутоглу

Откъс от четвърта част Близка континентална зона Европа, северна Африка, Южна Азия Централна и Източна Азия     ІІ. Пол...

Прочети повече

Седма глава

в която се опровергава третият аргумент

на платониците, именно този за

Откъс от "Други песни" на Яцек Дукай

  Мъглата се стелеше около файтона, в меките извивки на сиво-бялата завеса господин Бербелек се мъчеше да долови съдбата си. Мъгл...

Прочети повече

множествеността, и се показва, че

онези, за които единното е по-общо от

съществуващото, трябва да приемат нещо,

което Платон отрича

Откъс от "Капитан Немо" на Жул Верн

Откъс от III глава „КАКТО КАЖЕ ГОСПОДАРЯТ“   Три секунди преди получаването на писмото на Дж. В. Хобсън аз толкова ...

Прочети повече

Твърде много се заблуждават те и с третия си аргумент. Защото множествеността се противопоставя на единното не така, както несъществуващото – на съществуващото. Наистина, последните са противопоставени контрадикторно, а първите – привативно или контрарно, както постоянно повтаря Аристотел в книга десета на „Метафизика“. Но нека видят в какви заблуждения изпадат тия, дето наричат себе си платоници и твърдят, че единното е по-висше от съществуващото. Знае се, че когато два рода се отнасят помежду си така, че единият е подчинен на другия като на по-общ, може да се получи, щото нещо от по-висшия да не е включено в обхвата на по-низшия. Затова именно се казва, че този род е по-общият. Например тъй като живото същество е по-общ род от човека, нещо може да бъде не-човек или да не бъде човек и все пак да е живо същество. На същото основание, ако единното е по-общо от съществуващото, може да стане така, че нещо да е несъществуващо или нищо и все пак да е едно. По този начин единното ще се предицира за несъществуващото – нещо, което Платон открито отхвърля в „Софист“.

Откъс от "За достойнството на човека", уникална реч от Джовани Пико дела Мирандола