X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Откъс от „Завръщане в кафенето на края на света“

286
Откъс от „Завръщане в кафенето на края на света“
Снимка: Издателство "Хермес"
Денят беше прекрасен. Небето бе великолепно синьо, беше топло, но не задушно. Чувствах се като в рая. И в известен смисъл наистина бях. Хаваите създават такова усещане.

Единственото ми намерение за деня беше да карам колело. И толкова. Нямах график, нямах определен маршрут, нямах план. Просто исках да карам дълго, да въртя педалите по случайно избрани пътища, да следвам интуицията си. Само аз, моят велосипед и раят, който ме очакваше.

Карах в продължение на няколко часа и бях изгубил представа къде се намирам. Всъщност точно това исках.

Припомних си една от любимите си песни. В нея Джана Стенфийлд пее: „Не съм се изгубил, аз проучвам“. Това пасваше идеално на моето колоездачно приключение. Всъщност пасваше идеално на повечето ми приключения.

Изведнъж си спомних една вечер преди много години. Тогава обаче не се чувствах като изследовател. Чувствах се изгубен. Онази нощ промени живота ми. Прекарах я в малко крайпътно заведение, което носеше името Защо си тук. Посетителите му с любов го наричаха „Кафене Защо“.

Толкова много неща се промениха след онази нощ. Дори ми е трудно да си спомня какъв беше животът ми по онова време. Сякаш беше друго съществуване. Друг Аз.

След един широк завой на пътя зърнах океана. Такава невероятна синева. Помислих си за морските костенурки. Още един спомен, свързан с онази вечер в кафенето.

Странно. Кафенето реално никога не ме е напускало. Но отдавна не беше се появявало в мислите ми с такава яснота и настойчивост.

Още два завоя. Още две впечатляващи гледки.

Хаваите са невероятно съчетание от цветове. Тъй като островите имат вулканичен произход, те са осеяни с катраненочерни магмени скали. И сякаш природата е искала да постигне съвършен контраст, когато вулканичните камъни се раздробят, в новата почва поникват най-яркозелените растения. Добавете тюркоазеното синьо на океана и безбройните оранжеви, червени и други ярки нюанси на цветята, които цъфтят навсякъде, и ще получите невероятно пиршество за очите.

„Изумително – казах си. – Просто изумително.“

Последните десет месеца от живота ми бяха наистина изумителни. Гледах китовете покрай бреговете на Южна Африка, отидох на сафари в Намибия, помагах на новородени морски костенурки да достигнат водата в Централна Америка. Пътешествието ми завърши с тримесечен велопоход през Малайзия и Индонезия. На път към дома се отбих до Хаваите за няколко седмици.

Все пак, когато си толкова близо до рая, не е зле да поостанеш малко.

Правилата на сърфирането и как може да ги приложим в живота

Десет години след вълнуващото си посещение в „Кафене на края на света“, Джон Стрелеки се завръща с втората си книга, в коят...

Това не беше първата ми изследователска обиколка из света. След онази вечер в кафенето преди много години възприех нов подход към живота. Работя една година, след което пътувам една година. Работя още една година, после пътувам още една година. На повечето хора това им се струва странно. Те се тревожат за сигурността и безопасността. При мен обаче се получава. Установих, че когато си добър в това, което правиш, винаги ще си търсен. За мен никога не е било проблем да си намеря нова работа.

Хората, които смятат живота ми за странен, често ми казват, че биха искали да живеят като мен. С редки изключения обаче, никой от тях не го прави. Дори онези, които твърдят, че би било много забавно да пътуват с мен само за няколко седмици, никога не идват.

Предполагам, че за тях това е твърде голям скок в неизвестното.

Продължавах да въртя педалите. Пред очите ми се разкриваха нови невероятни гледки. Сладкото ухание на цветя изпълваше въздуха. Едно от нещата, които обичам на Хаваите, е ароматът на цветята. Сякаш не дишаш, а пиеш нектар. Природата в най-чистия й вид.

Още две мили и се озовах в една част на острова, където не бях идвал нито веднъж. Тук беше по-равно. Вдясно се чуваше прибоят. Пътят се разклоняваше. Трябваше да реша дали да тръгна надясно или наляво.

Продължението на бестселъра "Кафене на края на света" от Джон П. Стрелеки вече е в книжарниците

Животът и мирогледът на Джон се променят кардинално, когато една вечер се изгубва и случайно попада в крайпътно кафене със странното им...

„Тръгни по по-запустелия път – казах си. – Винаги избирай по-запустелия.“ Това означаваше да поема надясно. Така и сторих. Асфалтът отстъпи място на чакъл и аз усетих как мускулите ми се напрягат от новото предизвикателство. Чувството ми харесваше, независимо дали се пораждаше в мозъка или в краката. Благодарение на него разбирах, че това е приключение. Усещах нещо ново, нещо вълнуващо и предизвикателно.

Докато въртях педалите, виждах водата между дърветата. „Може после да поплувам“, казах си.

След като бях карал двайсетина минути по чакълестия път, внезапно придобих усещане за дежавю. Чувството беше особено. Със сигурност не бях идвал в тази част на острова. И все пак...

Все още се опитвах да осмисля това усещане, когато го видях. Малко по-нагоре по пътя, вдясно. Неголяма бяла постройка с паркинг, посипан с чакъл, и син неонов надпис на покрива.

Едва не паднах от колелото. „Не е възможно“, казах си. Но разбира се, всичко е възможно в кафене Защо си тук.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално