Преживяване на творческата индивидуалност

В нашия нормален всекидневен живот казваме за себе си „аз“: „аз искам, аз чувствам, аз мисля“. Отъждествяваме това наше „аз“ с нашето тяло, с навиците, с начина на живот, със семейното си и социално положение и т.н. Но същото ли е „аз“ на художника, когато е в творческо състояние? Спомнете си какво се случва с вашето всекидневно „аз“ в щастливи минути, когато сте били на сцената. То избледнява, минава на заден план и на негово място се появява друго, по-висше „аз“. Чувствате го преди всичко като душевна сила и освен това като сила, по-различна от онази, които ви е позната в нормалния живот. Тя пронизва цялото ви същество, излъчва се около вас, като изпълва сцената и зрителната зала. Тази сила ви свързва с публиката, като ѝ предава вашите творчески идеи и преживявания. Вие усещате, че тази сила е свързана с тялото ви пò иначе, отколкото е силата на нормалното ви „аз“. Тя свободно се излъчва навън, като почти не напряга нито мускулите, нито вашата физическа организация, като в същото време прави тялото ви гъвкаво, естетично и чувствително за всички душевни вълнения. Тялото става чувствителен посредник и изразител на художествените ви импулси.

Три съзнания

В съзнанието ви се извършват сериозни промени. То се разширява и се обогатява. Започвате да различавате във вас нещо като три отделни, до някаква степен самостоятелни същества, три различни съзнания. Всяко от тях има собствен характер и свои задачи в творческия процес.

Материалът, който използвате, за да въплътите вашите художествени образи, сте вие, с вашите душевни вълнения, с вашето тяло, глас и способност да се движите. Обаче вие ставате „материал“, само когато ви завладее творческият импулс, т.е., когато вашето висше „аз“ се пробуди и се задейства. То овладява „материала“ и го използва като средство за осъществяване на творческия си замисъл. И вашето отношение към собствения ви материал е същото, както е на всеки друг художник към неговия. Например, така както живописецът е извън материала, който той използва, за да въплъти своите образи, така и вие като актьор в известен смисъл сте извън вашето тяло и извън творческите емоции, които играете, овладян от вдъхновението. Вие сте над себе си. Вашето висше „аз“ ръководи живия „материал“. То предизвиква и гаси творческите чувства и желания, движи тялото ви, говори с вашия глас и т.н. В минути на творческо вдъхновение то става ваше второ съзнание, редом с нормалното, всекидневното.

Но каква е в такива минути ролята на вашето всекидневно съзнание? То трябва да се грижи да се изпълнява правилно всичко, което трябва да бъде направено на сцената: мизансцените, които е утвърдил режисьорът, психологичният рисунък на ролята, намерен по време на репетициите, композицията на отделните сцени и на целия спектакъл и т.н. С една дума, редом с вдъхновението, което произтича от висшето „аз“, трябва да се запази и здравият смисъл на низшето „аз“.

Библията на актьорите излиза на български език

Михаил Чехов e именит театрален деец, учител на поколения артисти по целия свят. Благодарение на Чехов идеите на Станиславски намират...

Прочети повече

Ако здравият смисъл на вашето всекидневно съзнание престане да опазва намерената и фиксирана преди това форма, вашето вдъхновение би могло да я разруши, да направи играта ви хаотична и вие ще изгубите самообладание на сцената, бихте били изложени на риска не само да излезете извън вашата роля, но извън спектакъла. Често старите руски актьори на провинциалните сцени, увлечени от идеала за „вдъхновена игра“, „изпаднали извън себе си“, са чупили на сцената мебели, душили са партньорите си и като не са в състояние да обуздаят „преживяванията си“, ридаели в антрактите и пиели след края на спектакъла, изгаряни от огъня на „вдъхновението“. Това е било много романтично и понякога въпреки здравия разум, все пак е жалко, че тази романтика е изчезнала безследно.

От друга страна, ако вие, като запазвате намерената форма, се появите пред публиката без второто съзнание, което ви вдъхновява, ако поискате да ви ръководи само здравият смисъл, играта ви ще бъде мъртва и студена. За разлика от старите „вдъх­новени“ актьори, съвременните намираха оправдание за безжизнената си игра: наричаха го „игра с техника“. Но когато тази игра изчезне от сцената, едва ли ще съжаляваме за нея.

Такива се тези две различни съзнания, които преживявате по време на вдъхновена игра на сцената. Но кое е третото съзнание? На кого е то? Носител на това трето съзнание е създаденият от вас сценичен образ.

Преживяванията на сцената са нереални

Вие сте създали нова „душа“, в която е третото съзнание. Разгледайте го по-отблизо. Сравнете я със собствената ви душа, тъй като я познавате от всекидневния ви живот. Къде е разликата? Всички чувства, желания, всички преживявания на вашия сценичен образ, колкото и силни да са те, всички те са нереални. И не трябва да са реални. Вашите сълзи и смях, вашите тъга и радост на сцената, колкото искрени и дълбоки да са, те никога няма да станат част от вашия всекидневен душевен живот. Те са безлични, изчистени от всичко егоистично. Откъде идват тези нереални чисти творчески чувства? Дарява ви ги вашата творческа индивидуалност. Когато се раждате на този свят, вие вече внасяте със себе си определени способности, склонности, характерни особености, един или друг темперамент, а също и всички ваши индивидуални черти. Но не само те се проявяват във вашето творчество. Всичко, което сте преживели през живота си, всичко, което сте наблюдавали, видели, което е радвало вашия взор, което сте обичали или сте ненавиждали, от което сте страдали, към което горещо и пламенно се е стремила душата ви, всичко, което сте постигнали или завинаги е останало за вас мечта и идеал, – всичко това преминава в т.нар. подсъзнателни дълбини на вашето „аз“. Там то се пречиства от егоизма, който пронизва вашия всекидневен живот, от вашето низше съзнание и се преобразява в материал, от който вашата творческа индивидуалност гради душата на сценичния образ. В минутите на вдъхновение вие получавате като дар забравените си чувства в нов преобразен вид. Така възниква третото съзнание – душата на сценичния образ.

Откъс от "Извън контрол" на Кевин Кели

Откъс от 24 глава „Деветте божи заповеди“   От нищо природата прави нещо. В началото има твърда скалиста планета; с...

Прочети повече

Опитите на актьорите да използват на сцената техните необработени, все още незабравени лични чувства пораждат тъжни резултати: сценичният образ става неестетичен, бързо се превръща в клише и не съдържа нищо ново и оригинално, никакво индивидуално откровение.

Чувствата стават съчувствие

Но освен че вашите творчески чувства са нереални, те притежават и още една характерна особеност: от чувства те стават съчувствие. Именно то гради „душата“ на сценичния образ. Вашето висше „аз“ съчувства на създадения от него сценичен образ. Художникът във вас страда за Хамлет, плаче за тъжния край на Дездемона, смее се на постъпките на Фалстаф. Но сам той като творец остава встрани от тях и като творец, и като наблюдател, освободен от всичко лично. И неговото състрадание, сърадост, сълюбов, неговите смях и сълзи биват предадени на зрителя като смях, сълзи, болка, радост и любов на вашия сценичен образ, като негова душа. Съчувствието на вашето висше „аз“ към Отело е толкова силно и интензивно, че то за вас става отделно, самостоятелно, трето съзнание. Ражда се ново, илюзорно същество и вашето висше „аз“ казва: „Това е Отело, това е Хамлет, това е Фалстаф.“ Дикенс е плакал от съчувствие, когато умирал някой от добрите герои, създадени от неговата фантазия. Шаляпин казва: „При мен не плаче Сусанин, плача аз, защото ми е жал за него. Особено, когато той казва: „Сбогом, деца!“. (Разказано от сина на Шаляпин, Ф.Ф. Шаляпин.)

Актьорът греши, като смята, че може да изиграе ролята с помощта на личните си чувства. Той невинаги си дава сметка, че личните му чувства му говорят само за него и нищо не могат да кажат за неговата роля. Само съчувствието може да проникне в чуждата душа. Дори във всекидневния живот бихте могли да забележите, че вие наистина прониквате в душата на другия човек само тогава, когато вашето съчувствие е възбудено. Същото се случва и в моментите на творческо състояние.

Откъс от "За техниката на актьора"