Пролетта на емигрантите: Глава 12. Кой е поръчителят?

1012
Пролетта на емигрантите: Глава 12. Кой е поръчителят?
Снимка: Пролетта на емигрантите

"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".

Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.

А ето и днешният нов откъс: 

 

Наближаваше краят на работното време. Както обикновено, митничарят се беше усамотил в тоалетната – единственото място, където можеше да бъде сигурен, че никой не го наблюдава или подслушва. Технически служби на полицията, по лично нареждане на вътрешния министър, бяха монтирали микрофони и камери на всяко ъгълче в аерогарата, но известно време след акцията им служебните сервизни помещения бяха ремонтирани и по-опитните му колеги, в това число и Заека, лично ги провериха и обезопасиха. Така тоалетните станаха тяхната тайна свободна зона. Използваха ги, за да си кажат нещо насаме, да запалят по цигара, когато не им се излизаше навън, но най-вече, в края на работното време, да преброят плячката си.

Днешният ден за него беше повече от добър. Имаше голям внос на хранителни добавки от САЩ и вина от Южна Америка и рушветите сами се натискаха да капнат в ръцете му, за да издаде документ, че стоките идват от Европейския съюз и ги освободи от мито. Прелистваше банкнотите в евро, долари, левове и бързо пресмяташе. Днешната печалба щеше да покрие цялото пътешествие до пещерните къщи в Гренада, мечтаната дестинация на дъщеря му. Беше обещал на семейството си това пътуване след изборите с новия джип „Ауди Кю 7”, който купи наскоро. Усмихна се и притвори очи, опита се да си представи какво ги очаква.

Вместо това обаче го полази хлад. Усмивката изчезна от лицето му. Ушите му щръкнаха като локатори и се завъртяха в различни посоки, инстинктът му се беше задействал, винаги реагираше предварително, досега не беше го подвеждал. Като финален, очакван акорд Заека дочу тихо съскане, което бързо се усили, сякаш беше попаднал в разлютен терариум. Страхуваше се от змии, но знаеше добре, това, което чува, бе образът на дебнещата опасност, не истинските влечуги.

Подготви се за най-лошото – внезапна проверка и обиск. Нямаше илюзии, че приятелството с Вожда ще му носи само облаги. Отдавна бе доловил тлеещата неприязън между Първия и вътрешния министър, дори още преди двамата да си дадат сметка за това. Въпрос на време беше тази бомба да избухне, ако не бъдеше внимателен, сред първите пострадали можеше да бъде той.

Опакова банкнотите във водонепромокаем плик и се приготви да ги скрие в тоалетното казанче, при съществуващите обстоятелства не виждаше по-добра възможност. В този момент чу стъпки и глас.

- Заек, излез бързо, че те търсят по телефона в офиса!

Слава богу, беше един от най-близките му колеги. Прибра обратно парите във вътрешния си джоб. Остана в кабината.

- Кой ме търси?

- Лично Вожда, звънял е по мобилния ти, бил изключен.

Заека показа главата си на вратата.

- Знаеш ли за какво става дума? – инстинктът му продължаваше да нашепва, че опасността предстои.

- Аз – откъде накъде?.... Защо си пребледнял така?

Заека не чу въпроса му.

- Не е ли по-добре да му звънна оттук? – трескаво включи апарата си. Какво се бе случило, за какво така спешно го търсеше Той?

- Добре… Ще пазя отвън, говори спокойно – вратата в придверието се затвори, стъпките се отдалечиха, утихна.

Заека се затвори отново в кабината и с тупкащо сърце набра номера, запаметен под буквата Б, за него приятелят му от детинство беше Бог.

Сигналът прозвуча няколко пъти и едва тогава чу познатият глас. На фона на популярна чалга мелодия, изпълнявана от любимата на Вожда балканска изпълнителка.

- Изчакай да намаля музиката… Ще продължим след малко, моето момиче.

- Моля?

- Една девойка… Вземаше ми интервю, беше лапнала микрофона до дръжката.

- Ясно. – Неговият приятел беше истински полов атлет. На всички политици властта действаше като афродизиак, така поне пишеше по книгите, но тук случая бе по-особен – Вожда не само непрекъснато мислеше за секс, можеше да прекъсне важно правителствено съвещание, за да го направи. Падаше си по млади момичета, избухваха скандали, на два пъти съпругата му стягаше багажа си. В края на краищата се размина, жените все повече му се натискаха, а той ги номерираше под едно и също име – Люински 1,2,3...

- Слуша ли ни някой? – попита министър-председателят?

- Не. В тоалетната съм.

- Тази вечер е планирано…Ще ти го кажа направо. Искат да те очистят, на професионален език – „сготвят”, някой има апетит за теб.

- Какво?... Мен? Защо? – Заека се изпоти от страх, усети как сърцето му ще се пръсне.

- Ударът е срещу мен, това е ясно. Подробности ще научиш, когато ги хвана. А за да се случи, не бива да променяме очакванията им.

- Не разбирам?

- Мога да те скатая, но тогава няма да разкрием кой стои зад всичко това. Сега разбираш ли ме?

- Примамка ли да бъда?... Ако ме убият?

- Бъди спокоен, всичко е под контрол.

- Не мога да направя това. Страх ме е!

- Знам, че те е страх. Но ще го направиш. Ако сега се скриеш, ще разберат, че имаме при тях „ухо, навярно ще го открият и изолират. След това, щом вече веднъж са решили, ще те намерят. Тогава няма да мога да те спася.

- Няма да можеш да ме спасиш? Ти?

Отговорът дойде след кратка пауза.

- Кога съм ти казал, че не мога да те спася? Просто такава е думата. Трябва да разбера на всяка цена кой стои зад всичко това, сигурен съм, че е мой близък, друг не би посмял.

- Знаех си, че да съм твой приятел, не винаги е добре – гласът му прозвуча тъжно, отчаяно.

- Престани да се вайкаш! Готви се за екшън! А после и за повишение. Докога ще стоиш обикновен митничар?

- Не искам!

- Никой не те пита! Да проверим – ушите ти още ли стърчат като зелеви листа? – Вожда добре го познаваше, умееше да го управлява от разстояние.

Заека притисна с длани ушите си и с ужас усети в тях туптенето на уплашеното си заешко сърце. От страх се изпоти целият.

- Никак не е смешно!… Ще се побъркам!

- Провери дали не си се напикал.

- Моля те, спри да ми се подиграваш!

- Добре, сериозно. Изпълнявай, каквото ти кажа!... Подложи главата си под чешмата и пусни студена вода, искам да чувам струята!

Заека стори, каквото му бе казано.

- Сега излез навън и тръгни към колата.

- Ама…

- Няма ама! Тръгвай към паркинга, иначе ще се сърдиш на себе си!

- Не може ли да си извикам такси?

- Не. Очакват да си с колата. Бъди спокоен, пазим те, с теб съм!... Хайде, тръгвай!

- Моля те, аз не съм герой! – високо и отчаяно изскимтя Заека. Този писък понякога трогваше дори стария му приятел, но не и този път.

- Затварям, чака ме работа – станахме трима.

Линията прекъсна. Вожда бързаше да се погрижи за двете момичета. Тройката беше любимото му сексуално преживяване, нееднократно беше опитал всичките й варианти, но любим оставаше този с обърнатите към него задници, които шляпаше с две ръце, сумтеше и се радваше като дете. Дланите му тежаха, понякога нанесените удари причиняваха болка, дори нараняване, веднъж спука тазобедрената става на една от участничките, но щедро я възнагради – направи я директор на една от държавните агенции, като предварително се погрижи да й намери подходяща диплома за висше образование.

 

__

 

Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).

Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки. 

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Откажи се", Ани Дюк

Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

Откъс от „Този шарен Пловдив", Георги Райчевски

Откъс от "Алеко Константинов. Das Wunderkind. Биография" от Иво Милев

Пролетта на емигрантите: Глава 11. Джокера „сготвя“ Заека

Пролетта на емигрантите: Глава 10. Интриги в Нулиа

Откъс от "Момичето от Техеран"

Пролетта на емигрантите: Глава 9. Виктория, Макс и майките се включват в „Освобождение“

Откъс от "Безсънни нощи", Джейн Ан Кренц

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com