X
 
 

Красивата история на психеделиците и Джим Морисън

1866
Красивата история на психеделиците и Джим Морисън
Снимка: Getty Images/Guliver

През 1938 г. след редица лабораторни синтези швейцарският учен-химик Алберт Хофман изобретява психeделична субстанция наречена диетеламид на лизергиновата киселина, придобила популярност като ЛСД. През 1943 г. Хофман случайно приема субстанцията, за да разбере, че е едно от най-мощните психоактивни вещества, откривани някога. През следващото десетилетие в широко разпространената в природата гъба „Мораво рогче” е идентифицирана психоактивна съставка, наречена псилоцибин с много сходни на ЛСД ефекти. Подобни психоактивни съставки са открити и в други от така наречените „халюциногенни  гъби“, кактуси и в други растения. Тези лабораторно синтезирани и естествени субстанции със сходно действие са наречени психеделици. Психеделиците ще предизвикат обществено-културно-научна експлозия, а след нея имплозия – ще бъдат забранени и табуирани. Но ще променят световната (музикална) култура, разбиранията ни за човешкия ум, религия, антропология, философия.

От средата на 50-те до средата на 60-те години на XX-ти век ЛСД не е незаконна, а публична и модерна психеделична субстанция, която се разпространява и използва масово, предизвиквайки всеобщо удивление от невероятните ѝ ефекти. Употребявалите психеделици описват разнообразни – добри и лоши изживявания (пътувания), но най-често промени на възприятието за време и пространство, цветни халюцинации, сливащи се обекти, освобождаване от егото, изчезване на границите на съзнанието и разтваряне и сливане на човека с околния свят. Съзнанието преминава през различни, понякога шокиращи измерения. Усещанията за цветове, миризми и звуци са силно интензифицирани. Засилва се усета към музика.

Сериозен интерес към ЛСД проявяват медицинските среди, които започват да го използват при експериментални лечения на психични разстройства като тревожност, депресия, алкохолизъм, шизофрения, обсесивно-компулсивни разстройства, екзистенциален дистрес. 50-те и 60-те години на миналия век психиатричната общност смята психеделиците за ново лекарство и ги тества клинично върху десетки хиляди души. Тези експертименти, заедно с други изследвания и научни конференции са получавали финансиране от американското правителство. Наскоро формираното Централно разузнавателно управление на САЩ започва експерименти с ЛСД за целите си – серум на истината при разпит, средство за контролиране на ума и за дискредитиране на вражески лидери.

Интерес към субстанцията естествено проявяват и обществото и арт средите и вследствие на този интерес се появява ново младежко контракултурно движение – хипи. Хипитата изповядват свободната любов, свободата и пацифизма и се противопоставят на консуматорството, социалните структури на капиталистическата система и войната във Виетнам. Контракултурата насърчава практикуването на медитация, грижа за околната среда, сексуална свобода, употреба на психеделици, слушане на психеделичен рок и духовни преживявания, различни от конвенционалните.

Особено популярна става психеделичната музика, която се създава именно под въздействието на подобни субстанции, които провокират промяна на възприятията, халюцинации, изменено състояние за съзнателност, състояние на транс и други изменени състояния на ума. Сред изпълнителите на психеделична музика са повечето водещи рок групи през 60-те – „Бийтълс”, „Ролинг Стоунс”, „Грейтфул Дед”, „Джеферсън Еърплейн”, „Джими Хендрикс Eкспириънс”, „Пинк Флойд”, Джанис Джоплин. Ако обаче може да се изведе една популярна рок банда, която най-плътно изразява идеите на психеделичната култура и до голяма степен споделя съдбата ѝ това е „Дъ Доорс” и фронтменът ѝ Джим Морисън.

Още с избора на името „The Doors” (Вратите, Дверите) Морисън и неговите колеги се идентифицират с името на книгата „Дверите на възприятието” и философията на психаделиците на Олдъс Хъксли. А самият Хъксли взима името на книгата си от текста Ако вратите на възприятието бяха почистени, всяко нещо ще се яви на човека такова, каквото е - безкрайно. Защото човекът се е затворил, докато не види всичко през тесните цепнатини на своята пещера.” на считания за луд от съвременниците си мистик Уилиям Блейк. През 1954 г. в контролирана среда Олдъс Хъксли приема мескалин и описва преживяното и изводите в книгата си „Дверите на възприятието”. Мескалинът, подобно на псилоцибина, е естествен халюциногенен алкалоид, извличан от американски кактуси и е известен със своите ефекти върху мозъка, сходни с тези на ЛСД. Може би най-интересното измежду многото интересни предположения на Хъксли вследствие на преживяното е, че човешкия мозък има задържащ възприятията клапан, който мескалинът (и сходните му психеделици) отваря и започват да се случват всякакви биологически безполезни неща. Целта на човешките мозък и нервна система, бидейки произвoдни на еволюирала анималистична нервна система, е да опосредстват достъпа до битието. Еволюцията е направила така, че да ни предпазва от пренасищане и объркване от огромните количества впечатления от околната среда, които са ненужни и неуместни за оцеляване. В нормално състояние поглеждаме орхидеите и интелектуално схващаме, че това е красота, но често не я преживяваме продължително и задълбочено. Под въздействието на психеделици обаче човешкият ум може да се концентрира продължително върху въздействащо великолепие на цвете, което изглежда, както никога дотогава и приковава вниманието с искрящи цветове на фона на изкривена представа за време и пространство. Ако преди много години Homo erectus изпадне в подобен унес и се удивлява от заобикалящата го среда, би станал лесна плячка на заобикалящите го хищници и заплахи в по-общ смисъл.  Затова мозъкът ни притъпява впечатления и оставя отвън голяма част информация, която иначе бихме възприемали във всеки един момент и ни оставя само малка, и подбрана част с вероятна практическа полза. Човешката нервна система, чрез ограничаване на възприятията е създала защити, така че всяко (ново) нещо и дори самата реалност да не ни изумяват до захлас като абсолютно чудо, а да им обърнем ограничено внимание, след което да ги класифицираме като неуникални, невпечатляващи. Точно обратното е въздействието на психеделиците. Според Хъксли: „Мястото и разстоянието престават да предизвикват интерес. Умът възприема от гледна точка на наситеност на съществуването, дълбочина на значението, взаимовръзки. Виждах книгите, но въобще не се интересувах от разположението им в пространството. Това, което забелязах и което се отпечата в съзнанието ми, беше фактът, че всички те светеха с жива светлина и че в някои блясъкът беше по-силен, отколкото при други.” Тезата е, че психеделиците отварят дверите на възприятието, разширяват сензорните области на човешкия мозък, който в това състояние започва да възприема по-богата, по-наситена, значима и ценностна информация за същността на реалността, за голото съществуване, за битието и вероятно ги вижда по-близки до това което може би в действителност са. Според Хъксли „Всеки човек във всеки един момент е способен да запомни всичко, което му се е случило, и да възприеме всичко, което се случва във всяка точка на вселената”. Това не можем да го прочетем буквално, но можем да го перифразираме, че използването на психеделици отваря двери, през които достига повече от внимателно подбрания утилитарен материал, който ограниченият ни ум смята за пълна, или поне достатъчна, картина на реалността.

Познавайки тази философия  „Дъ Доорс” излизат на сцената на психеделичния рок през 1965 г. и с текстовете на песните си експлицитно „рекламират” психеделични изживявания. Много групи пеят за ЛСД, но иносказателно. Бийтълс имат песен „Люси в небето с диаманти” (Lucy in the sky with diamonds), което е жаргонното наименование на ЛСД, самата абревиатура е LSD, а за текстове на други техни песни може да се направят основателни предположения, че са писани за психеделици или под въздействието им. При „Дъ Доорс” обаче няма нищо заобиколно.  Още в поставената на първо място песен в дебютния им албум „Премини (от другата страна)” (Break on through (to the other side) „Дъ Доорс” пеят „Всички обичат моето момиче – тя се надрусва”.

Дори в ерата на ЛСД, в пика на контракултурното движение, подобни текстове са скандални. Но Джим Морисън не подлежи на цензура и изпява „Запали огъня ми” („Light my fire”) с оригиналния текст -  „Момиче, не бихме могли да се надрусаме повече” в национален ефир. Тази дързост струва на групата серия от бъдещи участия в национален ефир, а вероятно и място сред най-най-големите рок групи в историята. „Дъ Доорс” безспорно притежават потенциал да достигнат „Ролинг Стоунс”. Джим Морисън подобно на Мик Джагър не блести с вокални възможности, но песни и на двамата достигат до номер 1 в класациите. Разликата е много по-бруталното държание на Морисън. Поведението му е свръх провокативно и предизвикателно, извън обществените норми и в крайните разбирания за свободно поведение на хипитата. Джим рядко е трезвен, на сцената има нецензурно и фрапантно поведение, ако въобще може да се държи на краката си. По време на концерти и участия се случва да не може да говори, камо ли да пее, пада, става, влачи се по сцената, влиза под нея, провокира публиката. Но Морисън не е идиот, напротив. Освен Уилиям Блейк и Олдъс Хъксли е познавал добре и философиите на Фридрих Ницше и Зигмунд Фройд, а освен текстовете на песните е пишел и поезия. Всички мнения за несценичния му образ са за интелигентен, широко скроен, чувствителен млад човек с чувство за хумор. Естествено Джим е политически буден и критикува властта и обществото по актуалните проблеми на 60-те.

Психеделиците като основна причина за контракултурата в Америка, създават заплаха за обществения ред и пуританските ценности, което е притеснявало консервативните американци. Масовизирането на употребата на психеделици освобождава поведението и мисленето и води до подкопаващото авторитета на властта прозрение, че хората са манипулирани и им се отнема свободата. Темата става водеща в обществения дебат и допринася за радикализиране на младежите в САЩ. Политическа им активност нараства и поставя под въпрос установения обществен ред. Правителствената пропаганда за подкрепа на войната във Виетнам не сработва, хипитата отказват да участват в нея и отправят искания за мир. Естествено търпимостта на Американското правителство към психеделиците се изчерпва и първоначално американският президент Джонсън, а след него и Никсън повеждат война срещу ЛСД, респективно контракултурата. Криминализирана е употребата на диетиламида на лизергиновата киселина. Поведението и културата на хипитата и скандалните рок групи стават все по-неудобни и неприемливи, а провокациите им увеличават броя американци застъпващи консервативни позиции.

През това време „Дъ доорс” издава албуми, има участия и концерти, пълни зали и стадиони, но не се е култивирала и на йота. В очите на феновете си Морисън е рок икона, а в очите на фенките си нещо повече. Tой продължава хронично да е под въздействието на всевъзможни субстанции, а към репертоара си е добавил и заяждане с полицията. Минути преди концерт на „Дъ Доорс” в края 1967 г. Морисън се натискал с  фенка зад кулисите. Полицай ги видял и се опитал да го изгони, Джим го препсувал и се сбили. Вокалистът на „Дъ Доорс”  излиза афектиран на сцената  и започва да обижда и нарича полицаите „малки човечета в синьо”. „Човечетата” го арестуват и става първият арестуван на сцената рокаджия. Официална причина за ареста е нарушаване на реда и неморално поведение.

Вокалистът на „Дъ Доорс” или не разбира, че промяната е започнала, или не му пука, защото след малко повече от година сътворява най-осъдителното си представление. В началото на 1969 г. Джим Морисън пристига, както обикновено неадекватен на концерт в Маями и след провокации от страна на публиката започва да ги нарича „Ш..... идиоти”, ”Вие сте стадо роби, които се оставят да им казват какво да правят”. Впоследствие симулира непристойно поведение. Публиката е предизвикана и атакува сцената. Сцената поддава. Охраната изхвърля Джим Морисън в публиката. Суматохата и хаоса са пълни. „Концертът” приключва за по-малко от час.

Подобни вакханалии са често изпълнявани от Морисън, но този път освен правоохранителните органи и обществото реагира крайно осъдително. Стартирано е разследване, повдигнати са обвинения и е започнато дело за непристойно поведение и използване на хулигански език и псувни. Поведението на Морисън до вчера считано от младите за гъзарско, бунтарско и модерно, сега е заклеймено като цинично, вулгарно и деградиращо. Консервативната вълна е достигнала пика си и се провеждат митинги против контракултурата. От всички рок банди най-очернени са „Дъ Доорс”.  Отменят се концерти на групата, радиостанции отказват да пускат музиката ѝ. Дори специализираната преса критикува Джим. Групата продължава да свири и записва музика и то сполучливо, но за последно.

В края 60-те години на XX-ти век мечтите за мир, любов и свобода на цяло едно поколение катастрофират. Обещанията на контракултурата, че ще направи по-добър свят влизат в рязко противоречие с реалността. За американското общество хипитата не достигат до по-възвишено ниво на съзнанието, а до упадък и разложение, защото местата, които обитават се превръщат в свърталища на бездомни и наркозависими, развъдници на болести. Вследствие употребата на диетеламида на лизергиновата киселина са регистрирани множество случаи на закононарушения, а редица тежки криминални престъпления допринасят за окончателното му компрометиране - вече не се смята, че води до просветление, а до умопомрачение. Освен криминализираната употреба на психеделиците всякакви научни изследвания с тях ще бъдат забранени, а голяма част от натрупаното знание и клиничен опит в областта ще бъдат загубени и забравени.

Започналото дело срещу Джим Морисън завършва с осъдителна присъда от шест месеца затвор и глоба. „Дъ Доорс” и вокалистът им стават една от изкупителните жертви на греховете на порастналото и конформиращо се хипи поколение. Джим, който е едва на 26 години е с променен външен вид, вече е с дълга брада и изглежда десет години по-възрастен. Но като автентичен рокаджия не променя тясно свързания си с алкохол и психеделици рисков начин на живот, дори когато емблематични психоделични рок изпълнители (от Клуб 27) като Джими Хендрикс и Джанис Джоплин умират вследствие на употребата на наркотични вещества. Морисън казва „Аз ще бъда следващия!”, вероятно при душевен комфорт, защото се твърди, че психеделиците намаляват страха от смъртта.

Намаляване на напрежението, тревожността и екзистенциалния дистрес, но на терминално болни, а не на рокаджии, е била основна цел на клинични тестове с психеделици. Идеята е предложена за пръв път от Хъксли, според който ЛСД може да направи умирането по-духовен, а не строго физиологически процес. Употребили психеделици разказват за „преминаване от другата страна” и среща с явления описвани като всеобщо съзнание, безтелесен разум или друга реалност. Подобни мистични явления не издържат на критична мисъл, но може би участват в генеалогията на религиите. Но не метафизичните явления на пациентите интересуват психолози и изследователи, а прагматичните им приложения и ефекти като облекчаване на психическите страдания на терминално болни. Описани са случаи на хора, очакващи смъртта си в рамките на месец, които след прием на психеделици изживяват краткия си оставащ живот в състояние на душевен и психологически комфорт. Скорошни проучвания (на университета „Джон Хопкинс“ през 2016 г.) върху раковоболни пациенти също показват намалена тревожност и дистрес след психеделичен (псилоцибинов) сеанс. На въпросите как и защо се получават утеха и облекчение не е отговорено. Допускането е, че психеделиците въздействат физиологически върху мозъка да си въобрази безсмъртие, да го излъжат, че човек се е свързал със свръхестественото. Създават илюзия, че от другата страна на смъртта може би има „нещо”. Илюзия, която вероятно намаля страха, че идва краят, въпреки че доказателства за „нещо” разбира се няма.

Дори и да оставим настрана напълно недоказаното свръхестествено, което не се и явява на всеки, употребата на психеделици, твърдят изследвователи и автори, може да конструира житейски смисъл и цел. Психеделиците със способността си да насищат полето на преживяваното могат да разширят светогледния хоризонт, да създадат нов съществен и траен личен смисъл и духовна значимост. На иначе считана за ненужна и неуместна сетивна информация може да се придаде нов смисъл, различен от ежедневния, тривиалния. Повишава се вероятността за получаване на прозрение, което да даде житейски смисъл и цел, които да осмислят оставащото време дори след най-страшната диагноза. Профанното преди употреба на психеделици, може да стане сакрално след.

Темите в предходните два абзаца са налични в текстовете на песните на Джим Морисън, затова може да се допусне, че в първите часове на 03.07.1971 г. е посрещнал смъртта без страх и в състояние на покой. Предполага се, че умира от свръхдоза, но не е извършена аутопсия и причините не са известни. Тук някъде е и краят на епохата. Морисън и психеделиците са разкритикувани, отречени, забранени. Наследството обаче е непренебрежимо.

Първо музиката. В началото на 70-те психеделичният рок предава щафетата на прогресив рока, блус рока, хардрокa и хеви метъла, представители на които са „Алис Купър”, „Лед Цепелин”, „Блек Сабат”, „Дийп Пърпъл”, „Джудас Прийст”. Докато през 50-те години рок и рокендрол изпълнителите са добри момчета -  експанзивни, но не и скандални, то след психеделиците и строшените от Джим Морисън поведенчески стереотипи, гореизброените рок изпълнители са нецензурни, нетрезви, непокорни, окултни. Това важи и за рок и метъл бандите станали популярни около и след 1975 г. – „Ей Си/Ди Си”, „Айрън Мейдън”, „Кис”, „Моторхед”.  Повечето от създадените по-късно групи са сходни, но с възхода на диско и поп музиката се появяват и по-култивирани. В началото на новия век влиянието на рока намалява, появява се неприемливата диагноза „Рокът е мъртъв”.

Но влиянието на психеделиците върху музиката е надхвърлило рока и метъла. Музиката на легендарния Джими Хендрикс чувствително е повлияла афроамериканските джаз, блус, соул и фънк. Неизброими са музикантите и изпълнителите през следващите декади, комбинирали елементи от психеделчния рок на Хендрикс и „черна музика”. Именно вследствие на комбинация между рок и фънк се появява психеделичния фънк, а от него произлизат нар. наречените „гангста фънк” (G-funk) и „гангста рап”, станали особено популярни през 90-те с песните на Тупак Шакур и колегите му Др. Дре, Снууп Дог, Айс Кюб, както и Еминем и Кендрик Ламар в най-ново време.

Електронната музика също е свързана с ЛСД. Вследствие на т. нар. есид (ЛСД) хаус и рейв партита от 80-те в Англия и САЩ произлизат популярните съвременни хаус, транс и техно стилове.

Грешката след 1971 г., когато и употребата, и експериментите са криминализирани е, че на улицата и на есид партитата се намират ЛСД и халюциногенни гъби, но не и в лабораториите и кабинетите. Клиничните изследвания и научните опити са силно ограничени до малцина ентусиасти. Остават основно размишления по въпроси кога в миналото си човек е открил халюциногенните гъби (растения) и как са въздействали върху развитието му.  

Съществуват множество археологически доказателства, артефакти и скални рисунки (петроглифи) от най-древни времена насам, изобразяващи връзката на човек с гъби. Особено изобилие се намира при американските олмеки, толтеки и ацтеки. По фрески в църкви и катедрали в Западна Европа също са изобразявани гъби. На полуостров Камчатка, Сибир са открити антични скални рисунки изобразяващи хора с растящи на главата им гъби. Подобни артефакти и рисунки има и в Африка и Южна Азия. Прочуени са ритуали на различни племена в различни епохи, при които са използвани (халюциногенни) гъби. Гъбите не са били най-питателната храна, на която хората са дължали изхранването си. Карфиолът е по-полезен, но не са известни петроглифи с него. Тези аргументи водят до обосновано предположение, че халюциногенните гъби са били важна част от духовния живот на хората в предишни епохи. Мистичните преживявания на религиозни фигури и колективни откровения може да се дължат на псилоцибинови гъби. Халюцинациите в будно състояние, преминаването от другата страна (отвъдното) и срещи с предполагаем, въобразен абсолют (Бог) са били духовни преживявания, които няма как да не са имали религиозно значение при хората преди стотици и хиляди години, тоест са участвали в генезиса и формирането на религиите им. Днес можем да обясним преживяванията с биохимичен произход и фармакологични механизми, но не и тогава.

Хватката и ограниченията около психеделиците започват да се разхлабват в средата на 90-те години на XX-ти век, след края на войната този път на Рейгън и Буш-старши срещу наркотиците (кокаин) пристигащи в САЩ от южноамериканските картели. Ще мине още  десетилетие преди Върховният съд на САЩ през 2006 година да позволи на малка секта да използва халюциногенен чай за ритуали (причастие). Още по-късно университети и изследователски центрове ще върнат на дневен ред изследователските хипотези от 60-те и ще започнат плахи експерименти с психделици. Може условно да се приеме, че след около 2010 г. насам започва период на разтабуиране на дебата по темата и възобновяване интереса към изследвания на употребата на психеделици. Добрата новина е, че вече се използват най-съвременните медицински технологии за изследвания на мозъка като ядрено магнитен резонанс и електроенцефалография. Модерните технологии доказват, че след употребата на психеделици общата активност и взаимосвързаност на мозъка нараства, позволявайки на мозъчни области, които обикновено не общуват помежду си, да формират нови връзки. Нарастването на мозъчните взаимовръзки и активност като че ли дават отговор на въпросите защо след употребата на психеделици сетивната информация е различна и наситена. На свой ред обаче поставят въпроса за потенциала и възможностите на човешкия мозък, за използването му на максимален капацитет. Всъщност въпросът не е толкова нов, защото през последните 60-70 години редица световноизвестни творци и учени, са се изказали, че са достигнали до своите най-добри идеи, трудове и произведения вследствие на употребата психеделици.  Факт е, че ЛСД благоприятства творческото въображение и генерирането на нови идеи, но за да се достигне до обещаваните ползи и открития задължително трябва психеделиците да останат само в ръцете на учени и експерти и да се използват само и единствено за научно-медицински цели.

Настоящата статия в никакъв случай не е апология, още по-малко възхвала на масовата употреба на психеделици и наркотици. Точно обратното – не трябва да се приемат извън лабораторни и неконтролирани условия. Немедицинската и ненаучната употреба на какъвто и да е вид наркотици води до жестоки заплахи за живота, здравето и потенциала на използващите ги, но и за влошено качество на живот на общностите. Трябва да се подкрепят всички мерки, интервенции и подходи за минимизиране на търсенето и предлагането на наркотици и намаляване на свързаните с тях потенциални преки и косвени отрицателни последици (корупция, насилие, организирана и тежка престъпност и др.). През 60-те години на миналия век много хора приели дори еднократна доза диетиламид на лизергиновата киселина са постъпили в спешните отделения с остри симптоми на параноя, мания, кататония и психотични пристъпи. Сред физиологичните рискове са кома, повишено кръвно налягане и сърдечен ритъм, кървене в стомаха, повръщане, повишена телесна температура, тремор. Сред съществените дългосрочни рискове са тежки психични разстройства, отключване на шизофрения, хронична психоза и разрушаване на нервната система. Описани са (описахме) случаи на смърт.

Под немасова употреба се разбира приемане на психеделици при точна дозировка и в контролирана среда. Условие за контролирана среда е на първо място стриктна, отговорна и професионална психологическа и психиатрична оценка за устойчивост на приемащия психеделици. След оценката се осигурява нагласата и обстановката, умствената и физическата подготовка за сеанса, потенциалните взаимодействия по време на пътуването, какво да се очаква по време на преживяното – както добро, така и лошо, етапите на пътуването, как да се борави с плашещия материал, интеграцията след сеанса и т.н.

Основен въпрос, а и причина да обърнем значително внимание на обществено-политическите последствия от масовото приемане на психеделици е дали съвременното общество е достатъчно зряло да продължи започнатото преди 70 години, без да катастрофира като хипитата? Дали този път сме способни да провеждаме експерименти с психеделици, без да прескочат стените (дверите) на лаборатории, болници и психологични кабинети. За да се случи трябва да се надяваме някой, някъде тихомълком да позволи и финансира, a друг да провежда експерименти. Положителните резултатите от експериментите допълнително не трябва да бъдат атрактивно „рекламирани” на масовата публика, за да не се предизвика експлозията от 60-те. (А в дълги и трудночетими статии като настоящата) Като следствие на диалектиката между експлозията и имплозията на психеделиците именно това се случва в настоящата епоха и дава резултати. Все още ограничени резултати, но налични. Получила се е среда в равновесие, в която отново се експериментира с психеделици, без да са масово използвани на улицата в сравнение с хипитата. Последното десетилетие, въпреки нерешените проблеми с наркотиците, не е достатъчно провокативно за консерватори и властимащи да се противопоставят на психеделиците. Дали хомеостазата ще продължи достатъчно дълго, за да се отговори на въпроси задавани десетки или дори хиляди години, не може да се предвиди. Може да се предвиди, че ако изследванията продължат в комбинация с развитието на технологиите и неврохимията ще помогнат на човек да се изправи срещу страховете си, да санира несъвършенната си психика. Да се отключи онзи когнитивен потенциал, който усещаме, че притежаваме. Да се чуе гласът на природата и битието ако искат да ни кажат нещо важно чрез психеделиците и техните съвременни говорители Морисън, Хендрикс, Ленън.... Да се дешифрира непознатото до границите на непознаваемото. Или дори „преминаването от другата страна” на тези граници. Ако за нас преминаването е крайната цел, то за Джим Морисън е било само началото.

Още от МУЗИКА:

SOLЕNCE се присъединяват към HILLS OF ROCK – Sofia Edition 2022

La Dolce Vita на открито със Софийската филхармония

Плевенската филхармония ще гостува на 53. МФ „Софийски музикални седмици” под диригентството на маестро Йордан Камджалов

Thievery Corporation пристигат с пет гост-вокалиста за концерта си във вторник, 28 юни, в Национален исторически музей

Кралете на винтидж културата са отново тук

Хиляди ще посрещнат Джулай морнинг на STEREO FESTIVAL в Бургас

A to JazZ с нова арт зона и специална ВИП шатра

„Европейски музикален фестивал“ 2022 с комплимент към почитателите на класиката

Music On на Marco Carola за първи път в България

Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour 2022 стартира с взривяващ концерт в Пловдив

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com