САЩ отбелязват 50 години от първия си орбитален космически полет

20.02.2012 06:56 10095

В 9,47 часа на 20 февруари 1962 г. при 11-ия опит астронавтът Джон Глен излита от космодрума на Кейп Канаверал

САЩ отбелязват днес петдесетата годишнина от първия орбитален околоземен полет на американец, но честванията на юбилея са вгорчени от факта, че някогашните първенци в тази области и покорители на Луната сега са зависими от Русия за техните полети до Международната космическа станция, съобщават Франс прес и Ройтерс.

В 9,47 часа на 20 февруари 1962 г. при 11-ия опит астронавтът Джон Глен излита от космодрума на Кейп Канаверал, в щата Флорида, на борда на капсулата Приятелство 7 Меркурий (Friendship 7 Mercury), изстреляна с ракета Атлас. Глен обикаля три пъти Земята за 4 часа и 55 минути, преди да се приводни в Атлантическия океан, югоизточно от Бермудите, припомня Ройтерс. Полетът последва 15-минутните суборбитални полети на Алън Шепърд и Гюс Грисъм, извършени през май и юли на 1961 г.

Черна дупка в центъра на галактиката ни унищожава астероиди с невиждана интензивност

Сверъхмасивна черна дупка, разположена в центъра на нашата галактика - Млечния път, с невиждана досега интензивност разкъсва на части а...

Прочети повече

Мисията на Глен, изпълнена близо година след полета около Земята на Юрий Гагарин, връща увереността на Америка, че ще заеме лидерска позиция в овладяването на космоса и превръща самия Глен в национален герой. Джон Глен напуска НАСА през 1964 г., защото не получава възможност да лети отново. По-късно научава, че именно президентът Джон Кенеди го е лишил от нея, заради опасения, че ако нещо непредвидено се случи с него по време на втори полет, това ще е лошо за страната. Самият Глен лети за втори път в космоса едва през 1998 г., като член на екипажа на совалката Дискавъри. Тогава той е на 77 години и участва в експеримент за стареенето в космоса на американския Национален институт по здравеопазването. Глен е и сенатор от Демократическата партия, избран от щата Охайо. Той се бори за президентския пост през 1984 г. и напуска Сената през 1999 г. Петдесет години по-късно 90-годишният Глен изпитва горчивина, защото САЩ "приземиха" окончателно совалките си миналата година. Така Вашингтон разчита единствено на Москва за пътуванията на американските астронавти до МКС, орбитираща над Земята на височина от 385 километра. Глен обвинява за това развитие на нещата администрацията на предишния президент Джордж Буш-младши. "Похарчихме 100 милиарда долара, за да създадем тази станция.

Много жалко е, че предишната администрация взе решение да прекрати полетите на совалките. Сега ние трябва да ходим даже на друго място, за да излетим към нашата станция", жалва се бившият астронавт, цитиран от Ройтерс. Тази услуга струва на НАСА над 300 милиона долара на година. Американската космическа агенция харчи също около 3 милиарда долара на година за разработването на капсула и на ракета, които да отведат астронавтите на Луната, на астероиди, на Марс и на други места отвъд МКС. Първият пилотиран изпитателен полет в тази насока се очаква да бъде през 2021 г., припомня Ройтерс.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

А дотогава, за да разбие настоящия руски монопол, НАСА инвестира от 2010 г. досега 365,5 милиона долара в шест компании, които разработват космически таксита. Космическото управление на САЩ иска да му бъдат отпуснати още 830 милиона долара за бюджетната година, започваща на 1 октомври 2012 г., за да продължи сътрудничеството в тази насока с още две или повече частни фирми, допълва Ройтерс. Частните фирми ще трябва да разработят до пет години заместител на совалките. Първата от компаниите, сътрудничещи на НАСА - частната американска фирма Спейс екс - ще извърши първи изпитателен полет с апарата си Дракон след 20 март, припомня Франс прес. Вторият американец, който извършва орбитален околоземен полет, е Скот Карпентър.

Това се случва на 24 май 1962 г. Той отново лети с капсула от типа Меркурий, припомня Франс прес. Днес Карпентър също съжалява, че в момент, когато Китай има амбициозна космическа програма и иска да прати хора на Луната, САЩ сякаш са загубили решимостта си в тази насока. След мисиите на Глен и Карпентър има още две мисии с кораби Меркурий, които проправят пътя за програмата Джемини и поставят целта за пращане на хора на Луната, отбелязва Ройтерс.